Жените, жените, ах ангели са те...........

Ето го пак 8-ми март! И тази година навръх датата по улиците се движат мъже, купуващи цветя; жени, получили цветя; а те, цветята, се продават на принципа „ден година храни”; заведенията ще се пукат по шевовете, феминистки ще тръскат разгневено глави, отхвърляйки празничността на деня, други ще припомнят комунистическия му зародиш, трети пък просто ще се радват на жестовете, слънцето, китките, на това, че са жени!
Ако имаше машина на времето, с която българката от средата на 20 век да надникне в бъдещето и да види своята наследница, жената от началото на 21-и, сигурно нямаше да проумее какво точно се е случило за 50-тина година. И въпреки че на 8-ми март все така става, че мъжете говорят за жените, този път ще преобърна стереотипа с главата наопаки. Неслучайно мнозина твърдят, че в съвременния свят жените са иззели много от мъжките функции. Сигурно е време да им ги върнем, само че няма да е днес! Днес ще опитаме се огледаме не в мъжките очи, а в своите собствени. Без да го избиваме на показен феминизъм или желание да се изкарваме по-ербап от силния пол. А просто, защото точно днес хем ни е ред, хем ни се пада! А, и да не забравим да опровергаем факта, че март бил женски месец. Войнствен, да! Март етимологически се свързва с латинското martius, което идва от името на римския бог на войната Марс! (Жена-воин? Защо не!)
Така че думата е за Българката, но в нейните си собствени очи – какъв по-верен поглед от този!
И за да не звучи голословно, ще извикаме на помощ статистиката. В проучване за 2006 година, направено за електронното издание „Аз-жената” (което тия дни чукна неусетно 5 години! Честито, дами!) се оказва, че 44,6% от българките категорично възприемат себе си като модерни жени. Какво се крие зад това? Модерната жена в България дефинира себе си като инициативна, професионалистка, като on line дама, умееща да съчетава семейството и работата, с активно отношение към живота и екоориентация. Същата тази българка е едновременно и еманципирана (та малко ли са жените-полицайки, например!), и женствена; тя чете книги (77%) и изпитва лек песимизъм по отношение на Европа (това е изненадата). Еврочленството ни я изпълва със страх, недоверие или просто равнодушие. Полярни са мненията за това, геройство ли е да си жена днес; те се разпределят почти наполовина. Но понеже решихме, че ще говорим само и единствено от свое име, ето отговор на въпроса: Какво смята българската жена, че мъжът харесва у нея? На интелекта залагат 16% от запитаните дами, на красотата – 24%, на домакинството – едва 14% (Мъже, гответе се за кухненски подвизи!), 18 % са на мнение, че сексуалната игривост има определящо значение.
Ето, че дойде ред и на възловия въпрос, свързан с начина на хранене, лайтмотива на съвременната дама. Едно време покойната ми баба имаше едно определение за жена, качила някой и друг килограм: „Оправила се е!”, казваше тя и така изразяваше възторга си от по-закръгленките форми. Тогава тъкмо те са били на почит, а съпруга се е избирала според това якичка ли е, сиреч здрава. Нещо немислимо за днешните рожби на модерното общество, напротив, принципът в него е - колкото по-гърчаво, толкова по-модерно; ерата „Туиги” едва ли скоро ще приключи, особено в съзнанието на почитателките й. Оказва се обаче, че в България цели 28% от жените все пак се хранят за удоволствие, 17 % - здравословно и едва 5% - диетично. Е, 26 % не харесват килограмите си, още толкова корема си, но все пак има и едни 16 %, които одобряват у себе си абсолютно всичко.

Наздраве на тях и на всички, на които желая да станат като тях! Обичайте себе си, Дами!