Как стигнахме до Хитлер и лизане на Симеон Велики

Ако тримата са искали да се прочуят – успяха. Със сигурност обаче не са и сънували какъв шум ще вдигне тяхната изгъзица. Стигна се до крайни „педагогически” искания: бих ги избила, на сапун, в концентрационен лагер, пише в мрежата учителка по история и допълва няколко светли слова за Хитлер. Партийни лидери и те наскачаха, съзрели в скандала виагра за клюмналия си рейтинг. Циганетата се стъписаха и почнаха да се извиняват. Бащата на единия поиска прошка от цяла България.

Всъщност случката сигурно предизвиква и завист. Немалко родни „звезди” биха дали мило и драго да се прочуят с нещо за нула време. Няма значение дали ще е гол гъз, потни танци или гола с цветя пред паметника на Апостола. Ей Богу, ще го направят, ако някой глъм пиар ги убеди.

Нещата, както обикновено, се разкаляха доста бързо.

 

Трите циганета всъщност били трима трубадури. Добричките трубадури, които обаче не пеят сонети под прозорците на любимата, а забиват рап на турски език. Директорката на гимназията по „Автотранспорт и лека промишленост”, където учат трубадурите, смята че са сглупили, че са обидили всички, нея персонално също, но са добри момчета.

 

Има и друга гледна точка. Мишо Шамарът вече не е сам в десидентството. Вече са каре: бял вожд и трима индианци, както би се изразил някой на рапърски. Не е ясно само дали тримата юнаци ще бъдат наградени с екскурзия до Брюксел, където да разкажат туй-онуй за десетилетието на ромското присъединяване и етническия мир в България. Защо не – нали са трубадури...

 

Не е ясно също дали Сегрей Станишев ще подкрепи добричките етно рапъри в парламента. Спомнете си неговия скеч в защита на Шамара, който сви сърцата дори на собствената му парламентарна група. Ще видим ли шефът на ПЕС да облизва сластно лика на Апостола от трибуната на Народното събрание, с обяснението, че в страната има терор? Защо не? Като е казал А, да продължи и нататък.

 

Да беше само това.

 

В Кърджали героят от Балканската война ген. Васил Делов не стана „почетен гражданин” на града, който е освободил преди 100 години. ДПС не допусна това. Стана скандал, едните твърдяха, че генералът е голям патриот и военачалник, другите – че българските войски са изнасилвали, грабили, палили и убивали в Родопите.

 

Всичко това по случайност съвпадна с процеса в Пазарджик срещу мюсюлмански активисти и духовници, обвинени в разпространение на радикални ислямски послания.

 

Традиционно вече в подобни ситуации ДПС се опитва да извлече полза като високопарно обяви, че се демонстрира нетолерантност по етнически признаци. Заплаши, че може да стане страшно.

 

„Атака”, ВМРО и други партиотични партии обявиха, че е застрашено християнското население и самата държава. Те също споменават думата „страшно”.

Някои пък са на мнение, че рапърите имитират рускините от Пуси Райът. Лоша имитация.

Рапърите трубадури в лайняния клип

 

Трети не отдават голямо значение на случилото се и смятат, че скандалът е просто балон.

След всички тези простотии най-естествен е въпросът защо се случва всичко това?

Най-удобният отговор е, че българското образование е скапано. Удобен, но не съвсем верен отговор.

 

Знае ли някой какво се случва в българското семейство? Какви разговори се водят, какви теми се обсъждат? Бият ли се родителите? Пият ли? Бият ли си децата? Децата дрогират ли се, пият ли, изчезват ли периодично? Не се говори открито за тези неща, защото никой не иска да изважда на светло кирливите си ризи. Но как тогава ще очакваме в такава обстановка да се зароди уважение и преклонение пред Апостола, Бенковски, Симеон велики? Колцина въобще знаят кои са тези хора?...

 

Но да помислим и върху друго. Мислите ли, че ако на стените в чалгаджийниците и нощните клубове висят портретите на апостоли, царе и възрожденци ще спрат кючеците, шмъркането, оливането, побоищата, стриптизите по масите? Никой няма да ги забележи дори, а е възможно и още по-мрачни неща да им се случат от тези в Добрич.

 

А не е ли странно родители, полиция и даскали да нехаят за продъжбата на дрога край училищата, а да се възмущават, че трима ашлаци си направили груб майтап с портрети на велики българи? Все по-трудно се ориентираме в оределите национални ценности, но искаме тийнейджърите да го правят. От месеци по медии, партийни седенки и научни конференции се леят сълзи по социализма и неговите най-видни идеолози. Цели заведения са накичени с портрети на Тодор Живков и цялото политбюро на компартията. За някои те са истинските светци и апостоли. Имаме ли критерии за великите българи – кои са те и защо. Няма такива, за съжаление. Дори историците ни не са единни понякога в оценките си. Дори за тях понякога партийният прочит на минали събития е по-важен от справедливия. 

 

В СУ „Св. Климент Охридски” се провежда конференция послучай 70-годишнината от рождението на Людмила Живкова. Малък Тошко – Тодор Славков е главен герой в шоу за избиране на булка и без свян иска да му върнем държавата. Славят Бай Тошо, дъщеря му и внука му, но скачат и отричат ген. Васил Делов. Отхвърляме часовете по религия в училище, но с часове воайорстваме какво става във „ВИП Брадър”. Тия вътре са „звезди” и пример за всички, дори не се замисляме с каква пошлост ни заливат. Пред някои техни изцепки добричките трубадури са невинни шегаджии с пропуски в знаниято по история. 

 

Няма го и личният пример. Искаме учениците да се възхищават на националните ни апостоли, но в този ранг всъщност са издигнати съвсем други хора: манекенки, мутри, чалга изпълнители, съмнителни богаташи, престъпници. Братя Юзеирови, които са обвинени в проповядване на религиозна омраза, са си свободни и не им пука, че срещу тях се води някакво дело. Обвиняемите по Пазарджишкото дело пък тръбят по медиите, че са репресирани от правораздавателната система и от самата държава. Очевидни мафиоти се обявяват за политически арестанти и жертви, а техните медии – за опозиционни и „територия на свободното слово”. От кого да гледат младите, на кого да подражават?

 

Учениците от Добрич трябва да получат сурово наказание. Да не е изключване, защото и без това циганите в гимназиите се броят на пръсти. Биха могли да поработят нещо, да чистят училищния двор, да поддържат до края на учебната година портретите на големите българи в кабинети и класни стаи. Нещо такова - да запомнят.

 

Може би наистина в заведенията и на обществени места трябва да се появат картини и образи от историята ни. Както са направили в Пловдив, където 27-годишният Иван Величков изрисува стените на централен подлез със златните съкровища – Панагюрското, Вълчитрънското, Никополското, Рогозенското и ликовете на тракийски царе. Дано ги опазят по-дълго време. Това е пътят.

Другият води в ада.

 

Надя Попова