Когато Кърджали осъмне с турско знаме на площада…

Не става въпрос за провокативен въпрос. Провокация е говоренето за намеса на турските официални власти в законодателната дейност на българския парламент.

На 20 юли 1974 г. това стана в Кипър и се появи Севернокипърска република под контрола на Анкара. Държавата не е призната от ООН, но съществува и до ден днешен. От време на време на някакви форуми се отправят другарски забележки към Анкара от сорта: „Не е много демократично това, което направихте в Кипър…“. Нищо повече.

На 1 април 2019 г. ВМРО изкара свои поддръжници пред турското посолство в София. Скандираха срещу твърденията на турския външен министър Човушоглу, който преди дни заяви: „Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени“.

Неприемливо, няма спор. Българките институции реагираха колкото и както могат. Премиерът Борисов заяви: „Абсолютно никой не ни е оказвал каквото и да било въздействие за закона за вероизповеданията. Това сме си го направили, защото сме считали, че като държава сме длъжни ние да плащаме за всяко едно от вероизповеданията. И това направихме". Едни му вярват, други – не. Той обаче не може да направи повече от това. Някои го упрекват, че няколко часа се опитвал да измъкне извинение от турския вице-президент Фуат Октай, което било унизително. Нали не си представяте как излитат трите ни изправни МиГ-29 и атакуват Турция, а Ердоган се тресе от страх… И комикс не става от такъв сюжет.

Трябва да е ясно, че Турция няма да се извини за провокацията. Дори и вчера оттам дойде поредното надменно: Човушоглу е цитиран неправилно в България и българските медии. Нагло. След време провокацията ще се повтори, потрети и т.н. Турция винаги се е държала като империя и периодично заявява претенции към страни в региона.

Затова въпросът с турското знаме в Кърджали е актуален. Той трябва да бъде обсъден на ниво президент, премиер, парламент, служби, армия. Да са наясно какво ни чака и как можем да реагираме. Ситуацията е възможна много повече, отколкото мнозина предполагат. Населението ни се топи като след чума, какво ще стане и ако почнем да губим територии. Крим и Косово са доказателство, че прекроявания са възможни и в наше време.

Ами ако някой ден се проведе референдум в Кърджали по този въпрос, какъв ще е резултатът?

Над 30 000  са турските фирми регистрирани в българските райони до границата с южната ни съседка. Много хора и семействата им зависят от тях. В немалко селища в Кърджалийско не можеш да си купиш дори хляб и локум на български. На сватби и тържества свободно се вее турското знаме. И това не е никаква новина, освен може би за тайните ни служби…

След незадоволителните резултати на местните избори президентът Ердоган има само един път – този на силата и агресивността, защото идеологията му се пропука. Ще използва провокации като тази на Човушоглу, за да отвлича вниманието от вътрешното напрежение.

От известно време в някои кръгове у нас се говори за поредното подмятане от представители на една партия, че един ден Кърджали може да осъмне с турското знаме. Казано е завоалирано, естествено. Но заплахата е очевидна. Попитан да кометира подобен вариант, висш натовски ръководител, заявил, че подобна ситуация ще е много опасна, но не може да бъде изключена. Допълнил, че България и Турция са членки на НАТО и не бива да се допуска военен конфликт. Брюксел и САЩ едва ли ще изпратят войски в района, затова ще се разчита на декларации и преговори, - казал още натовецът. Включително от ООН. Ако това ви успокоява, значи сте най-големите оптимисти в света. Или най-големите наивници. Защото инфарктните ситуации между Турция и Гърция, например, не спират.

Неотдавна президентът Ердоган заяви, че след изборите църквата „Света Стофия“ ще стане джамия. Заради туристите. Този аргумент успокоява ли ви?

Патриотичните лигавения на маса и по празници, как сме громили турците при Одрин и сме замеряли с трупове аскера на Сюлейман паша на Шипка, са емоционален рефрен. За нормалните хора това са факти от историята, с които можем да се гордеем. Както и да се срамуваме от други.  

Турция има пета колона в България. Това обаче не са българските турци, а част от ръководството на ДПС и ДОСТ, както и част от мюфтийството. Най-голямата агентурна мрежа на наша територия е тази на турските служби. ДАНС и контраразузнаването в състава му досега не са заловили нито един от тези агенти и не са го дали на съд или върнали откъдето е дошъл. Няма информация и за разкрити тукашни агенти на турското MIT (разузнаване). Защото няма такива ли? Дори шумното дело в Пазарджик срещу радикални ислямисти забуксува и потъна в мъглата на политическите сметки.

Българската армия е осакатена до мизерните двайсет и няколко хиляди щика. Дано са добре обучени и тренирани, но не е сигурно. Сигурно е обаче, че са лошо въоръжени и недостатъчно мотивирани. Армията ни претърпя най-голямото си поражение в мирно, а не във военно време. Това е позорно. Не са ни виновни нито НАТО, нито американците, руснаците или който да било друг. Войската стана жертва на некадърни и подкупни кръгове, а обществото не я защити. И самите военни не оказаха съпротива.

Но и това не е най-страшното. „Апартаментгейт“, например, е по-голяма заплаха за националната ни сигурност. Защото показа, че политическият елит е разложен, корумпиран, нагъл и като такъв разяжда устоите на държавата. Няма я ценностната система, която някога е събрала под знамената 500-хилядна армия при 3,5 милиона население в началото на ХХ век. Войска, способна да срази всеки враг или да положи кости. Днес няма и помен от онзи дух и възпитание. Да разчитаме на тия, дето се кичат с калпаци и пищови по празниците е нелепо.

Слаба икономически и във военно отношение държава като нашата трябва да води гъвкава политика и хитра дипломация. Това правят Гърция, Сърбия, Израел, Финландия, Норвегия, Хърватска, Словакия, Чехия и др. Да, по-силни са от нас икономически и финансово, но предимството е, че са по-малко корумпирани. Докато не проведем истинска битка с корупцията, сме обречени. Защото няма национална сигурност, когато правосъдната система не работи, прокуратурата е придатък на политико-мафиотски кръгове, Народното събрание гласува лобистки закони, продажни и зависими лица ръководят важни институции, а службите са в ръцете на олигарси и откровени разбойници.

Докато това не се промени, въпросът с турското знаме в Кърджали ще виси над главите ни като Дамоклев меч.

Илия Николов