Защо обаче се случва все така, че подобни вотове се пръвръщат във водевили, е въпросът, който би следвало да засяга всички ни. Затова и дни след гласуването коментарите продължават.

Уж недоволните от властта на ГЕРБ и ОП са много, критикуват, подскачат, протестират, мрънкат и в крайна сметка само хвърлят „прах във вятъра“...
Не им иде на акъл да речем да се обединят, за да постигнат някакъв практически и рационален резултат. Вместо това се дърлят за всевъзможни щуротии на принципа „всяка коза за свой крак“ - и в парламента, и извън него.

В резултат Борисов управлява трети мандат. Въпреки протестите и вотовете, които от време на време му спретват.

По аналогия се сещам за правителството на Любен Беров, танцувало коалиционно на политическата сцена много по-кратко - приблизително 2 години от 1992 г. до 1994 г.. Този кабинет тогава оцеля след цели 6 вота на недоверие, организирани от СДС.

Но далеч по-показателно е сравнението с вота на недоверие, проведен горе-долу по същото време - през януари, но миналата година в Румъния. Северните ни комшии показаха, че са ни задминали по желание да ометат крадливите и лъжливите си политици и това правилно бе отбелязано в докладите, които пишат за нас и тях поредните ни „събратя“ - от ЕС.

Румънската икономика се справя добре, отбелязвайки най-бързия растеж (5,6%) в ЕС през първото тримесечие за 2017 г. , а усилията за борба с корупцията продължават и имат резултати.


Пък ние тук слушкаме, а някои и папкат.

Впрочем, в най-новата ни история са правени десетки вотове на недоверие, все неуспешни. Защото в България този иначе демократичен способ за изразяване на различномислещите е напълно опорочен.

Както и референдумът да речем, който бе така изопъчен, че у нас има само пожелателен, но не задължителен характер. В този смисъл е напълно безсмислена фразата „Глас народен – глас божи“.

Корнелия Нинова и антуража й се провалиха и то по категоричен начин, според всички политолози и социолози, които коментираха вота като предизвестен.

Провалът обаче не дойде без „помощта“ на ДПС, които хем ги боля, хем ги сърбя – хем за пореден път не направиха нищо полезно.

Социалистите пък полегнаха върху левите си кълки и пуснаха на преден план да се бие сал една Елена Йончева, на чийто кураж може да завидят много мъже. За справка – Елена дори не е член на партията, тя е от гражданската квота на партията, но единствена показа някаква конкретика за необятната корупция, разкапваща като проказа държавата.

Милтън Фридмън, който получи Нобелова награда за икономика казва, че „Корупцията е средство, чрез което държавата скрито регулира пазара“.

Борбата срещу нея няма как да се води от хора, които вече близо три десетилетия се въртолят в управлението на държавата ни на различни нива.

Затова сега е нужно обединение на недоволните, които наистина искат промяна. Дори съм убедена, че във всяка от сегашните партии има и читави хора, познавам такива.
Така че, недоволни от всички партии, от безпътицата в държавата, вместо да мрънкате, защо не се „съедините“, бе!


Аделина Делийска