На кого говори Борисов? И слуша ли го някой?

На кого всъщност говори Борисов?

Над 63% от българите подкрепят протестите, а това означава и исканията за неговата и на Иван Гешев оставки. Те не вярват на нито една негова дума.

В останалите 27 на сто се наместват членовете на ГЕРБ и симпатизанти. Стана ясно обаче, че бившият втори в партията Цветан Цветанов вече е убедил немалка част от тях да преминат в новата му партия. Други имат едно наум да подкрепят „Да, България“, Слави Трифонов, Мая Манолова и дори БСП. Но се ослушват и не бързат да го заявят.

Над 90 на сто от близо 2,5 млн българи в чужбина не искат и да чуят за Борисов и историческите му завоевания.

Част от гласувалите за ГЕРБ вече се срамуват и се въздържат от споделяне със социолозите.

Активът на партията, министрите и част от служителите в администрацията „вярват“ на Борисов по силата на облагите от тази власт. За тях пръднята на вожда все още е френски парфюм… Все още.

Пеевските медии му „вярват“ преди още да е казал каквото й да е.

Освен това, всеки нормален човек знае, че това, с което се хвали Борисов през 10-годишното си управление, другаде го правят за година-две. При това качествено. Метро имат повечето столици, а където няма, е защото не искат да имат.

Задкулисието въобще не го слуша, защото пресмята колко ще осребри от всеки устискан ден на това управление.

Постиженията не се мерят с джипка-ПР, нито със снимки от самолет или криене от протестиращите. Истинското мерило е онова чекмедже, пълно с милиони, кюлчета и пистолет. С мутренския език, звучащ в изтеклите записи и онова отвратително ПКП, лепнато на Цвета Караянчева до живот.

Най-важната оценка за едно управление все пак са резултатите. За 11 години те се изразяват в последното място на България по всички показатели за качеството и продължителността на живот. С най-ниските пенсии и доходи въобще. С мижавите инвестиции. С оценката: Най-корумпирана страна в ЕС. Най-висока смъртност, неграмотност, бедност. С липсата на върховенство на правото.

Батакът се вижда навсякъде. За морал, чест или достойнство дори не става дума.

И на кого тогава говори Борисов? Ах, да – на Севда.

Гергана Василева