Пъпешите вървят по 1,70 до 2,50 цента за килограм. Дините са средно по 0,50 до 0,60 цента за килограм.
И т.н. и т.н. Знаете ги, защото ги плащате или се плашите и се отказвате.
Всички обещания за контрол на търговци и производители повече дразнят, отколкото да вдъхват доверие. Неверни са.
Неотдавна Агровест публикува прелюбопитна информация за родните плодове и зеленчуци, за техните производители.
Оказва се, че износът на български плодове и зеленчуци продължава да се увеличава, което е една от причините за ограниченията в предлагането на родна продукция на вътрешния пазар. Данните са на Министерството на земеделието и храните и показват страхотен ръст на експорта през първите пет месеца на 2026 г.
В периода януари–май България е изнесла 30,9 хил. тона пресни зеленчуци, което е със 75,3% повече спрямо същия период на 2025 г. Експортът на пресни плодове също бележи сериозен ръст – достигнал е 51 хил. тона, или 79,1% повече на годишна база.
При зеленчуците най-съществено влияние върху увеличението на износа има реализацията на домати, чиито количества са нараснали повече от два пъти и половина. Два пъти и половина! Експортът на сладки пиперки се е увеличил със 73,6%. Повече са и изнесените краставици и корнишони – с 25,4%, както и моркови и репи – с 47,5%.
При някои зеленчуци обаче се наблюдава обратна тенденция. Износът на тиквички е намалял с 41,9%, на зеле – с 66,2%, а на лук и шалот – с 69,1%. Значително по-малко са и количествата карфиол и броколи, чийто експорт се е свил със 79,2%. При бобовите зеленчуци спадът достига 82,2%.
Сред основните клиенти на българските краставици са Полша, Германия и Румъния. На Полша се падат 52% от износа, на Германия – 28%, а на Румъния – 16%. В приблизително същия обем трите държави са сред основните пазари и за българските домати. Част от доматите се реализират и в Унгария и Хърватия, като делът за всяка от двете страни е до 10%.
Особено впечатляващ е ръстът при износа на праскови. През януари–май 2026 г. България е изнесла 414,2 тона, докато година по-рано количеството е било едва 15,6 тона. Това представлява увеличение от 2554,1%. Не е много ясно, защо производители от Сливенско протестират и изхвърлят от продукцията. Основното искане на някои производители е, държавата да им осигури пазари и добри изкупни цени. А тези, които са изнесли над 2500 процента повече как намериха решение?
Съществен ръст има и при експорта на дини, ябълки, кайсии и череши.
На фона на нарастващия износ се увеличава и вносът на плодове и зеленчуци в България. По предварителни данни на НСИ през първите пет месеца на 2026 г. в страната са доставени 174,7 хил. тона пресни зеленчуци и 185,5 хил. тона пресни плодове. Това е съответно 14,6% и 27,9% повече спрямо същия период на предходната година.
При зеленчуците най-сериозен принос за ръста на вноса имат картофите, при които доставките са се увеличили с 32,6%, както и сладките пиперки – с 43%. Повече са и внесените домати – с 2%, лук и шалот – с 6,3%, моркови – с 12,6%, зеле – с 15,4%, краставици – с 19,4%, гъби – с 20,3%, както и марули – с 41,4%.
Най-големият доставчик на пресни зеленчуци за България е Турция с 44%, следвана от Гърция със 17% и Германия с 10%.
При плодовете водещ доставчик е Гърция с 38% от вноса, следвана от Турция с 23%. Сред останалите значими източници са Франция, Албания и Северна Македония, всяка с дял под 10%. В категорията „други“ попадат общо 21% от внесените плодове, а сред доставчиците с под 10% са още Северна Македония, Германия и Еквадор.
Тази статистика е парадоксална, откъдето и да я погледнете. Страната увеличава едновременно износа и вноса на плодове и зеленчуци. Значителната част от изнесената българска продукция, съчетана с нарастващите доставки от чужбина, е сред причините родната продукция не винаги заема очаквания дял в търговската мрежа.
Недоволните от състоянието на пазара, цените и ролята на държавата трябва да свикнат с мисълта, че вносът, от който пищят производители, се организира и контролира от влиятелни кръгове, свързани с политици.
Изводите всеки може сам да ги направи.
