Досега в него бяха руският бизнесмен Искандер Махмудов, руският патриарх Кирил и Вагит Алекперов, основател и бивш президент на руската петролна компания „Лукойл“.
На въпросите на депутатите за действията на България по 21-вия санкционен пакет Петрова повтори вече добре познатата мантра: „Позицията ни е била в защита на националния интерес“. Тя обясни, че българската позиция по санкциите се основава на становища на компетентните институции и че целта е да се прецени потенциалният риск за страната.
Именно по този механизъм България е подкрепила изваждането на Искандер Махмудов, собственик на „Трансмашхолдинг“, която доставя резервни части за софийското метро, от санкционния списък. По думите на Петрова решението е било обсъдено в рамките на Координационния механизъм по изпълнение на санкциите.
По отношение на Дегтярьов Петрова посочи, че основният аргумент е бил, че не е установен негов конкретен принос към военните действия срещу Украйна и че санкционирането му няма да помогне за прекратяването на войната.
Подобна резервираност е имало и към предложението за включване на „Тольяттихимбанк“ в санкционния списък. По думите на външния ни министър става въпрос за регионална търговска банка, която е собственост на един от големите световни производители на амоняк и е част от групата „Уралхим“. Самата група е сред водещите производители на минерални торове – продукт, който не е обект на санкции.
Петрова аргументира позицията и с икономическия интерес на България. Страната ни продължава да внася торове, включително от Русия и от други държави в ЕС. При високите цени и нестабилността на международните пазари всяко допълнително ограничение според нея би могло да създаде негативен ефект за българската икономика, твърди тя.
Впоследствие обаче България е оттеглила резервите си по предложенията за Дегтярьов и „Тольяттихимбанк“, за да не блокира постигането на обща позиция на ЕС.
