Държавният глава счита, че темата е преекспонирана в България, докато на заседанието на Европейския съвет тя не е била обсъждана и други държави не са взели отношение. Тя подчерта, че пакетът е в ранен етап на обсъждане и да се дискутира, е твърде прибързано.

„След като Европа и украинският президент Зеленски искат Русия да седне на масата на преговорите час по-скоро, не може да отварят нова конфликтна точка. А такава ще се отвори с предложенията за разширяване на санкционния списък. Трябва ли да пренесем конфликта на религиозна основа, което ще доведе до още по-голямо разделение“, заяви още Йотова.
Тя посочи, че не бива българските вярващи да бъдат разделяни по тази линия на православието и българската история.

Президентът заяви, че в кресливата дискусия по въпроса в България не е обърнато достатъчно внимание върху аргументите на министър-председателя Румен Радев за други хора, които се планира да бъдат включени в санкционния списък. Тези хора са свързвани с бъдещето на ядрената ни централа, както и с „Лукойл“. А ставало въпрос за национална сигурност.

Йотова отново подчерта, че всички усилия трябва да са насочени към дипломатическото разрешаване на войната срещу Украйна, за да се постигне мир след повече от 4 години война. Тя припомни, че в основата на европейската идея и създаването на Европейския съюз е именно мирът.

„Конфликтът в Близкия изток отново показа, че нищо не може да бъде постигнато с война. И отново всички са на масата на преговорите. Отново се говори за мир“, коментира още президентът.

„България държи златна карта – и като член на Европейския съюз, и заради геополитическото си положение. Дълги години страната ни беше периферия и големите проекти ни заобикаляха. Сега оттук ще минават един ден всички възможни коридори – енергийни, сухопътни коридори, свързани с високите технологии. България може да се превърне в силен икономически център в тази част на Европа, заяви още Илияна Йотова.

Ние сме в Европейския съюз, за да се чува българската позиция. Европейският съюз не е класна стая, в която влиза един учител и казва на децата какъв урок трябва да научат. Гласът на България в Европа е точно толкова ценен, колкото и този на останалите 26 държави, подчерта държавният глава. Тя отбеляза, че европейският й опит сочи, че уважение буди този, който има собствено мнение, а не се наказва заради различната му позиция, допълни държавният глава.

Йотова призова България да спре да се държи като плах гост в европейското семейство, защото има свои политики и интереси, работи за подобряване на европейските политики. Държавният глава постави въпроса за необходимостта от активно участие на България в дебатите за бъдещето на Европейския съюз, както и в настоящата дискусия за Многогодишната финансова рамка на съюза. По думите на Йотова към момента има доста резерви по отношение на промяната на кохезионната политика, за която България настоява да се запази. Президентът посочи, че следващият многогодишен бюджет на Евросъюза трябва да запази Европа на солидарността, но и да я изгради като силна индустриална икономика и силен световен лидер.

По темата за европейското членство на Република Северна Македония Илияна Йотова посочи, че има много тежки съмнения дали сегашното ръководство на Република Северна Македония иска да бъде член на Европейския съюз. „Не си обяснявам блокажа, който създава. Всъщност, сегашното управление на Република Северна Македония не признава действията и подписите на предишното. Аз се чудя как може да блокираш желанието на собствените си граждани да бъдат европейски граждани“, заяви държавният глава. Тя подчерта, че Скопие няма проблем със София, а с Европейския съюз, защото не изпълнява ангажиментите, поети в сключеното през 2022 г. споразумение със съюза.