Мъртъв или жив съм за прокуратурата?
Прокуратурата е предприела всичко необходимо за разкриване на извършителите и евентуалните подбудители на покушението, увери Кокинов. Инцидентът с журналиста стана в неделя, преди излъчването на негово разследване. Малко след 20.00 ч. автомобил с неизвестен засега водач се опитал да го прегази на трамвайна спирка в близост до сградата на националното радио. От съображения за сигурност името на журналиста не е съобщено. БНР уведоми официално прокуратурата за инцидента "в мига, в който получихме жалбата тя беше разпределена на дежурен прокурор, който незабавно изготви постановление и възложи извършване на проверка на Столичната дирекция на вътрешните работи. Разговарях с колегите от полицията, които вече са се разтърсили и издирват записи от охранителните камери, които са на близките кръстовища, където се е случила въпросната случка. Издирват и автомобила с регистрационните номера, който е бил записан от жалбоподателя. Предстои да бъде установено и лицето, което е управлявало автомобила", каза Кокинов. Той уточни още, че от около година насам това е първият опит за покушение над журналист, по което градската прокуратура работи. В качеството си както на прокурор, така и на гражданин Кокинов характеризира престъплението така: "Явно посегателство върху свободното слово. В крайна сметка журналистът е представител на обществеността - будната гражданска съвест, така че в този смисъл се посяга върху гражданското общество". Със случая се занимава и ДАНС. Информацията е на БНР. /БГНЕС
Предизвикан коментар:
Аз съм от малцината в тази държава, които могат да разберат какво точно е изпитал колегата. И му съчувствам най-искрено.
Изненадан съм обаче от изявлението на градския прокурор на София - Николай Кокинов. Той заявава, че „от около година насам това е първият опит за покушение над журналист, по което градската прокуратура работи".
Така ли? Значи ли това, че по моя случай прокуратурата не прави нищо? Странно. Аз си мислех нещо друго. Още докато бях във ВМА при мен дойде прокурор от градска прокуратура. Разговаряхме около час и половина. През цялото време жената се извиняваше, че се налага да ме кара да говоря в състоянието, в което се намирам. Разследването обаче трябвало да върви, да се търсят извършителите и поръчителите. Останах с впечатление, че жената съвсем искрено е загрижена нещата да се разнищят и да бъдат заловени нападателите.
Седмици по-късно, след като преживях осемчасова операция и вече можех да контактувам сравнително нормално, прочетох десетки публикации по „моя случай". Ще припомня само три от тях.
БНР, 23..09.2008
Николай Кокинов: „Софийската градска прокуратура ще поеме случая с пребития журналист Огнян Стефанов."
"Покушението срещу журналиста Огнян Стефанов не е с цел сплашване, а е чист опит за убийство". Това съобщи вчера шефът на Софийската градска прокуратура Николай Кокинов. Той бе категоричен, че похитителите са искали смъртта на главния редактор на сайта „Фрогнюз". Най-вероятно с публикациите си е засегнал нечии интереси и това ще е основната версия, по която ще разследваме, уточни Кокинов.
БТА, 23.09.2008
Софийската градска прокуратура ще поеме случая с пребития журналист Огнян Стефанов, каза пред журналисти софийският градски прокурор Николай Кокинов. Той допълни, че се очаква след обяд районната прокуратура да предостави материалите. По думите на градския прокурор Николай Кокинов нападението ще се разследва като опит за убийство.
Сегашното изявление на прокуррор Кокинов е наистина странно. Освен ако междувременно не са настъпили някакви промени в нагласата на прокуратурата да разследва покушението срещу мен. Като например информация, че през последните 25 години не съм работил като журналист. Или, че нападението всъщност е било „другарска среща", а аз съм се спънал и съм паднал...
Толкова е нелепо, че не ми се вярва, че е истина! Едвам оживях, благодарение на невероятните усилия на екипите във ВМА. Възстановявам се трудно. Междувременно в болницата, в санаториума на ВМА в Банкя, а след това и в дома ми бях посетен от представители на неправителствени организации от цял свят, от журналисти от най-големите медии, от чужди дипломати, както и от десетки колеги и приятели. В интерес на истината трябва да спомена, че от българските институции при мен не дойде нито един представител. Нито един! Въпреки декларациите на президента, премиера, Народното събрание и т.н. Възможно е скромната ми личност и скромното ми журналистическо творческо да не са достатъчен мотив за внимание от страна на властите. Приемам го, но все си мисля, че дори заради единия ПР можеше да изпратят някоя секретарка или медиен съветник. Щеше да е червена точка за нечий имидж... Нейсе.
Преди десетина дни излзе годишния доклад на организацията „Репортери без граници", където моят случай е описан с подробности. Случилото се с мен е част и от книгата на две френски авторки, които от години изследват проблемите на корупцията, насилието срещу журналисти и борбата с организираната престъпност в Европа.
Разбирам обаче, че за Софийска градска прокураттура това не е така. Вероятно има хора, които смятат, че журналистите си заслужават боя, дори смъртта. Допускам също, че и отношението към мен е разнозначно. Но все пак става дума за опит за убийство, дявол да го вземе. Или нещо греша?
След това изявление на прокурор Кокинов ми е много трудно да повярвам, че някога нападателите и поръчителите на атентата срещу мен ще бъдат разкрити. Защото се оказва, че никой не ги търси.
Възможно е градският прокурор просто да е забравил за моя милост, защото има много по-важни неща, за които да мисли.
Тъпо ми е. Ако исках да направя сензационна новина, щях да се обърна към някое посолство за закрила или да хвърля личната си карта на български гражданин. Щяха да ме забележат, да ме търсят за коментари, а аз можех да каканижа изречения как един прокурор е пронизал вярата ми в българското правосъдие. Не, няма да постъпя така. Просто ще продължа да правя стъпка след стъпка с патериците, да лягам за нова операция, ако се наложи, да си задавам въпроса дали нападателите не ме търсят да довършат започнатото, дали е застрашено семейството ми, да не мигвам по цели нощи и да продължа да пиша журналистически текстове - единствения бизнес, който умея. Просто ще се опитвам да живея, за да има смисъл от всичките усилия на лекари, близки роднини и приятели, колеги и напълно непознати хора, заявили своята съпричастност към случилото се с мен. Или софийска прокуратура предпочита да не бях излязъл от комата...
Това, че журналисти биват пребивани, заливани с киселина, че се опитват да ги газят и убиват, значи, че медиите все пак са живи и че в тях има хора, които вършат своята работа, макар да знаят, че това у нас не е безопасно. Може ли прокурор Кокинов да каже колко негови колеги са пострадали по някакъв начинн, защото са притеснили някого? И не само през последната година, а от години насам?
Огнян Стефанов
P.S. Сигурен съм, че ако бях учасвтал в Денсинг старс или Биг брадър прокурор Кокинов щеше да ме помни. Но аз съм само някаква жертва...
Моля, подкрепете ни.
