Мислете за Сърница при анализите на изборите

Спасителят на Франция ген. Де Гол подава оставка през 1945 г., когато неговата партия не печели болшинство в парламента. Де Гол се оттегля в семейното имение и започва пълна реорганизация не само на партията си, но и на приоритетите за страната. На преден план излиза благосъстоянието на фрацузите.

И двамата велики политици признават, че са наказани от народите си заради ниския стандарт на живот.

Не търсете прилики у наши политици с двамата велики мъже. Няма да откриете такива, а е и обидно спрямо историята.

 

Анализ... Това е новата думичка, която играе ролята на гумичка за резултатите на отминалите избори за евродепутати. Всички лидери изразиха желание първо да направят АНАЛИЗ на ситуацията и тогава да кажат накъде ще поемат след 25 май.

Делян Пеевски, който е несъмнено печеливш от лотарията на вота, засега остава в България, макар второто място в листата на ДПС да му осигуряваше пребиваване в Брюксел. Младият удачник, късметлия, отличник или както искате го наричайте, спечели гласовете и любовта на хората в Сърница. Сигурно и другаде, но в Сърница това пролича особено. Пеевски добронамерено платил площадния купон в селото, платил и кувертите на абитуриентите. Дал, също така 10 000 лв за ремонта на джамията, помогнал на семейство, чиято къща изгоряла. Безспорно все добри дела. И хората са благодарни. Те знаят как и къде да изразят чувствата си.

Но... Ако добрините на Делян Пеевски струват около 50, 100 или 200 хилядарки, това означава ли, че ако някой друг развърже кесията си в Сърница, също ще спечели сърцата на местните трудови хора? Ако даде повече от Пеевски, ще го обичат ли повече? Отговорът е "Да". Особено ако подпомогне мюсюлманското училище и се погрижи финансово за тези, които не просто са прегърнали исляма, а са готови да воюват за него. Защото забележете, в Сърница са влюбени в християнина Пеевски, което не е плод на верска толерантност и космополитност. Плод е на нещо друго, което Корана едва ли одобрява...

Моделът Сърница се възпроизвежда в една или друга степен в цялата страна.

Заедно с Пеевски печелившо е цялото ДПС. То работи навсякъде, работи неуморно и задържа позициите си по места и дори ги увеличава.  Успехът е плод и на задкулисието, манипулацията и лицемерието, които използва движението. Но те са на въоръжение у всички партии. Това, че ДПС умее да мобилизира и да дисциплинира е преимущество.

Друг въпрос е какво мисли Ахмед Доган за модела "Пеевски" в Сърница. Каква информация има за действията и намеренията на Пеевски, дали знае всичко за него или просто си мисли, че знае. Докъде стига контролът му или е откъснат от реалния живот.

Лютви Местан, който официално е лидер на ДПС, също говори за анализ. За евентуално преосмисляне на действията занапред. Прав е, защото БСП вече не е батко и ще трябва да преглътне това. Задаващите се рокади в кабинета ще покажат това. Местан ще трябва да предложи и заместник на министъра на околната среда Искра Михайлова, която ще заеме мястото на Пеевски в Брюксел. Причините за тази размяна може да са две, а може и повече. Първата би могла да е, че Пеевски не отива в Европарламента, защото има много работа за вършене тук. Въпросът е каква е тази работа: лична, партийна или някаква друга. А може и да не отива, защото е нежелан там. Третата причина, която ще излезе от анализа е, че Пеевски води война на българска територия. Все още не се знаят детайли, но наблюдатели твърдят, че става дума за агресия.  

Всичко обаче може да завърши много бързо и безславно, ако най-сетне някой изрече: Царят е гол!

Гол е и гледката няма нищо общо с естетиката. 

Ако Доган е наполовина толкова умен, колкото го описват някои, значи е наясно с голия персонаж. Сигурно се подсмихва на кокошата слепота на останалите... Но само при условие, че е толкова умен, колкото се твърди. Което не е сигурно.

Анализ, неприятен анализ предстои и в БСП. Сергей Станишев демонстрира спокойствие на пресконференцията след провала на социалистите на изборите. Но това спокойствие е плод на рутина. Станишев е наясно и без "дълбочинния анализ", че партията му се топи биологически, а идеологемите за социални помощи вместо икономически подем и възход на бизнеса работят все по-малко. Пълен нафталин е носталгията по социализма. Самият Станишев след време няма да изпрати децата си да учат в Донецк, а в Стратфорд. Всякакви други приказки са лицемерие.

Освен това Станишев знае, че въпросът за оставката е въпрос на морал, а не на анализ. Само че вярва, че избирателите му не знаят.

БСП ще продължи да губи. Такава е логиката на живота. Защото хората ще са все по-малко зависими. Или хората, които са зависими ще намаляват прогресивно - както искате го кажете. Залезът е неизбежен. Освен ако левицата не се промени кардинално, което засега е невъзможно.

ДПС се изравни с БСП. Получи се, защото движението превзе селата. Но и движението няма дълго да се радва на този успех, защото въпросът е селото да бъде спасено, а не превзето. Превзели са го циганите от години и то агонизира, убивано по особено мъчителен начин.

Битката за българското село може да е решаваща за предсрочните избори.

Бойко Борисов заяви, че иска предсрочни избори веднага. Успехът на вота му дава право на това. Но и той ще трябва да анализира как това да стане и с кого да се съюзи. Реформаторския блок става за партньор, но първо някой тряба да излекува водачите му от безпочвеното високомерие. Аристократ не се става пред огледалото и опиянявайки се от собствения си глас. Нужно е много повече от това. Например да погазиш селска кал и да поговориш с изнасилени старици, да се качиш на трактор или да похортуваш с тютюнопроизводителите.

Забележете: Борисов заяви, че евроизборите били най-манипулираният, най-корпоративният и най-купеният вот. Подчерта го дебело пред кудкудякащите репортерки, които се опитваше да успокои по свой неподражаем начин. Така и не се усети, че именно той е спечелил този мръсен, мръсен вот, което поражда съмнение и към самата ГЕРБ. Или тази партия владее перфетно въпросните гадни механизми или е чиста като момина сълза. Борисов твърди второто, но не всички са луди. Да слуша повече Румяна Бъчварова, а да не глъчката край камерите и микрофоните.

Стигаме до България без цензура. Нажежените до бяло патетични изрази на Николай Бареков и обръщенията към майка му донесоха 4-о място на вота. Но театралният патос е до време и не е за всички. Да не забравяме, че победата е плод на усилията на коалиция, в която има стари и опитни изборджии като войводите от ВМРО, гергьовденци и земеделците. Бареков също заяви, че е за предсрочни избори. Спомена и, че му предстоял анализ. Не знам кои ще правят този анализ, но проблемите при него са очевидни от първия ден. Най-големият е този с кадрите. Много млади и интелигентни лица се забелязват в екипа, но лоялността и последователността тепърва ще бъдат подлагани на изпитания. Бареков се гордее и с независимите депутати, които обаче преди това бяха зависими. Защо избраха да отидат при него? Какво ги мотивира? Може да е заради ръста му или работоспособността, а може да е разади нещо друго. Това "нещо друго" е голям капан. Очакванията ще се увеличават, ще нараства и апетитът. Лидерът на ББЦ не е в състояние да удовлетвори всички очаквания, не и без подкрепа. За него е най-добре предсрочните избори да са възможно най-скоро. Всяко отдалечване ще изчерпва ресурсите му. Ще е изпитание и за коалицията. Адреналинът не е енергийна напитка, от която можеш да си купиш колкото кашона искаш...

Силно проувеличени са и драматините нападки, че Бареков е изкупувал тотално гласове из цяла България. Процентът гласували за него висшисти и среднисти опровергава подобна теза.

Въобще проблемът с купуването на гласове далеч не е толкова голям, колкото го изкарват някои НПО-та, самите те купени по различни начини. Могат да бъдат манипулирани и платени неуки хора, аутсайдери и маргинали. Те обаче далеч не са решаващ процент. Особено за големите партии.

Реформаторския блок се нуждае от реформиране. Спечелените гласове на тези избори може да са от хора, на които всички други са им писнали. Нужно е повече старание, повече достъпност. Не е редно да се разчита другите да ти свършат работата, разочаровайки избирателите. Освен това преференциалният вот сработи и с него трябва да се съобразяваме. Кунева не е това, за което се представя. Нито ген. Атанас Атанасов. Край тях витае нещо недоизречено, или нещо, което прикрива друго нещо. Малко решителност няма да е излишна.  

Няма как да подминем и АБВ на Георги Първанов. Той сигурно също ще прави анализ, но ако му е останал някакъв разум, ще се спре на думичката крах. След което ще подаде оставка. В последващо интервю ще обяви края на политическата си кариера. По този начин ще запази някакво достойнство.  

На Първанов обаче му е трудно, дори невъзможно да признае, че няма качества за целите, които си е поставил. Заблудата идва от оценките на кръга около него, както и на обсебилия го нарцисизъм. Той е посредствен човек, попаднал в извънредно благоприятни за него обстоятелства.

Ремарк казва: "Да се родиш глупав не е срамно. Срамно е да умреш глупав".

Всяка реанимация на политическия труп Първанов е загуба на време. От него вече се излъчва "ароматът" на кадаврин... Спасението е в сбогуването.

Атака и Волен Сидеров. 3,2% доверие. След безплатен концерт на "Любе", Йосиф Кобзон и Илия Луков в НДК - слаб резултат. В Европа националистите постигнаха победи. Особено във Франция. Тук това не стана. Налага се Сидеров да прави анализ. Финансов - защото хоронарите на група като "Любе" и Кобзон са много високи, а източниците на средства са променлива величина. Волен не е за подценяване, доказвал го е неведнъж. Проруските и прохристиянските лозунги са симпатични, но не трябва да се подценяват адресатите.

Би било чудесно ако гласувалите и негласивалите на 25 май българи също си извадят поуки от резултатите. Ето един жокер: ако активността на евентуалните предсрочни парламентарни избори с удвои, ще спадне триумфалният процент на ДПС. Искаме ли това и защо? Турците не са ни врагове, нито ние на тях. Но движението ще трябва да се справи с казуса "Пеевски", защото той няма да отшуми от самосебе си. Напротив, ще се задълбочава, а може да вземе и жертви. Буквално. Доган ще трябва да говори. Местан ще трябва да воюва, но не за поста си, а за влиянието и авторитета си. Застрашени са - той го знае.

Това е важно да се случи, защото не ни трябват етнически проблеми точно сега, а и въобще. Само че, ако анализът в ДПС и останалите партии не бъде точен, може да осъмнем с изкуствено разпалена, но кървава "цветна революция" или Народна република Сърница. Досега такива се случват в страни извън ЕС, но България може да е неприятното изключение. Има болни мозъци, които не биха се спрели пред нищо, за да обслужат психопатията си.

Не ви плаша, а ви казвам какво може да се случи. Защото правосъдната система не работи. Пробита е. Стига сте слушали разни шамани, врачки и пророци. Слушайте себе си и си правете изводи. Всички искаме да живеем добре, в приятна страна. Искаме поне половината от 2-та милиона българи, заминали в чужбина през последните 25 години, да се върнат. Искаме развита индустрия, високи заплати, добри кариери. Ядат ни се български домати и краставици, череши и дини.

Може да стане. Трябва само да си опичаме акъла. Гласуване му е майката. Помислете коя партия ви допада, а ако няма такава пуснете празна бюлетина. Но идете до урните. Там е спасението. Политиците ще бъдат принудени да се съобразяват с желанията ни. Сега ни презират. По-зле сме и от проститутките, защото сами си плащаме да ни таковат. По-извратено нещо няма никъде.

Чуйте им анализите и си направете сметката.

Време е за справедливост.

 

Борис Петков