Самонадеяният, изживяващ се като последна инстанция А.Д. от тумбата на самозванците „войводи“ ме предизвика да напиша тези редове.

 

Не затихват споровете около гробовете на български воини, загинали през Първата световна война в района на град Кавадарци, Северна Македония. Твърденията са, че две наши военни гробища са унищожени. Тези две гробища били регистрирани в българското Министерство на отбраната.

 

Трябва да имаме памет и уважение към всички българи, загинали за страната си, независимо каква кауза или политика са провеждали правителствата в дадени исторически моменти. Те са наши предци и всяко семейство е слагало черни забрадки за загубени близки. Моят дядо също е бил там, оцелял по чудо в "голямата месомелачка", попада в плен при французите и се връща час след години...

 

Примерът, който ще дам е достъпен и съдържа важни отговори по темата.

 

Под заглавието „България в Първата световна война“ българският вариант на Уикипедия описва събитията в обем от 95 реда.

Англоезичната Уикипедия е отделила на същата тема 680 реда, плюс карти, снимки и графики!

 

Рускоезичният вариант на интернет енциклопедията предоставя 560 реда за участието на България в ПСВ.

 

Това уж дребнаво броене на редове има смисъл, защото показва какво е нашето отношение към този исторически период.

 

Третото Българско царство се включва във войната на 14 октомври 1915 година. „Войските на Фердинанд I удариха в гръб сръбската армия, която воюва с австро-унгарските части“ – това е най-честото заглавие в европейските и световните медии. И днес историци и анализатори наричат мотивите за българското включване във войната „жадуван реваншизъм“. Този импулс за отмъщение не крие и самият Фердинанд, който е силно озлобен от загубената Междусъюжническа война и загубените български територии. Поражението на България е известно като Първа национална катастрофа. 

 

Често са цитирани думите на Фердинанд: Ma vengeance sera terrible (Моето отмъщение ще бъде ужасно!) Той не крие и териториални претенции към съседни на България страни.

Ударът е предшестван от масирана медийна пропаганда, в която особено се открояват реваншистките и антисръбски статии в „Утро“, „Дневник“, „Камбана“, „Народ и армия“, „Отечество“ и др. На остри атаки е подложена и Русия, която подкрепя Сърбия в онзи момент. Не била пощадена и Гърция.

Да не забравяме, че в Междусъюзническата война България се изправя срещу своите доскорошни съюзници Гърция, Сърбия, Черна гора, по-късно и срещу Румъния и Турция.

 

През октомври 1914 г. членове на ВМРО, които пребивавали на българска територия с разрешението на властта в София, започват партизанска война на територията на Македония, която тогава е част от Сърбия. През ноември действията на въоръжените чети ескалира, а четниците наброяват около 25 000 души. Въпреки доказателствата за извършени жестокости от някои от тях Германия и Австро-Унгария негласно подкрепят ВМРО, защото нанася щети на сръбската армия и всява страх у местното население. В България пропагандата обяснява тези действия с националния интерес Македония да бъде присъединена към Българското царство.

 

Чуждите исторически източници във Wikipedia описват нашите дипломатически, политически и военни подлости в Първата световна война, но признават в същото време таланта на българските военачалници и качествата на българския войник. И ако ние държим на гледната точка, че България участва в Първата световна война за да придобие отново свои територии, то за другите нещата са доста по-различни.

 

А тази политика на Фердинанд довежда до Втората национална катастрофа.

Немалко българи и досега вярват в конспиративната теория, че светът и най-вече великите сили са срещу България, която е жертва на световен заговор. Нека прочетат какво пише в Wikipedia (версиите на английски, френски, руски – най-богатите като обем и информация и най-четените) за Сръбско-българската война. Ще останат изненадани.

 

Днес ние срамежливо премълчаваме част от истината за онова време, защото тя не е особено лицеприятна. Българските командири и воини са воювали за България, безспорно, но са изпращани понякога в окопите заради интересът на Фердинанд и политически кръгове.

Резултатът - две национални катастрофи!

 

Днес настояваме в Северна Македония да уважават и да тачат загиналите там наши предци. Не е много тактично, да не кажа по-силна дума… Не е ли по-добре да приберем тленните останки на нашите хора у нас в специално военно гробище, мемориал или нещо подобно. Българската православна църква също трябва да се активизира. Както и представителите на други вероизповедания също, защото в армията са воювали и представители на други етноси и религии.

 

Някога комунистическата власт изпраща останките на Гоце Делчев в Скопие. По пътя до там българите в Пиринския край плачели край пътя…

 

Днес предявяваме претенции. Тези редове ще ядосат т.нар. патриоти и други шумни защитници на националната чест. С потури, фалшиви пищови и саби по празници, водно хоро и „Бъл-га-ри, ю-на-ци“ национален дух не се крепи. Той е нещо съвсем друго и се нуждае от повечко знания и честност пред историята.

 

Огнян Стефанов