Моисей, Данко, Доган и горящите гуми

И вместо да яде и пие на електората му се наложи да гледа кръвнишки към задаващата се опасност. Откъде обаче точно идва тя – засега лидерът Доган не казва.

Ако есхумацията на страха бе направена само заради 20-годишнината от началото на „голямата екскурзия”, щеше да е разбираемо. Защото извършената глупост от режима на Тодор Живков е обица колкото за един цял народ.

Внушенията на Доган обаче са подбрани по-специално. Дори без да назовава ГЕРБ и Бойко Борисов, става ясно, че именно те са тъмният облак, който може да закрие слънцето на сегашното управление. Целта на атаката е двойна: хем българските турци да се настроят срещу Борисов, хем последният да бъде изнервен до степен да изрече някоя необмислена фраза, която да подкопае социологическия му рейтинг.

Второто внушение обаче е доста по-зловещо. То идва да ни каже, че се задава тоталитарен, репресивен режим. Кой ще ни спаси, като си нямаме Моисей и Данко? Ясно кой.

Трикът винаги успява. Първо се размахва едно чучело, после то се изгаря пред очите на всички. Естествено, че никой няма намерение нито да преследва, нито да преименува българските турци. Това са пълни глупости. Но размахването на чучелото всява страх и мобилизира електората, превръща го в „железен юмрук”, който ще покаже за пореден път единство на двете гласувания – за европейски и национален парламент. А е така, защото нито една друга партия не погледна сериозно към проблемите на хората от смесените райони, сякаш са запазена територия за Ахмед Доган.

Как да реагираме в тази ситуация? Никак. България е член на НАТО и ЕС и всякакви експерименти с етническото напрежение са обречени на неуспех, още преди да сме си ги помислили. От Движението са наясно и трескаво побългаряват редиците си. От друга страна, инсинуирането на етническа опасност, оправдава още за известно време съществуването им като партия от този тип.

ГЕРБ от своя страна трябва да запази спокойствие. Така или иначе електоратът на ДПС няма да гласува за Борисов. По различни причини. Така че партията трябва да си гледа кампанията и да разяснява каква политика ще провеждат нейните евродепутати, които според очакванията, ще са най-много. Борисов разполага с класни кандидати в евролистата. Един от тях е Румяна Желева, която е с извоюван авторитет в Брюксел и винаги е защитавала националните интереси, както и правата на всеки български гражданин поотделно.

Българското общество също трябва мъдро да подмине опита за изпилване на нерви. Всъщност изреченото от Доган е повече елемент от предизборната, а не реалната действителност. Лидерът на ДПС познава своите хора и винаги е съумявал да им сервира първо някаква голяма опасност, после да им покаже, че владее положението. Те пък го искат точно такъв – безстрашен и самоуверен. Затова той не се бои от патетика: „Като че ли, който поиска да стане политик, започва кампания анти-Доган. Като че ли всички са против нас. Против мен. На тях искам да кажа, че мишката и плъхът се борят помежду си, но не може мишка и плъх да се борят с тигри и лъвове!” Или както казва Хаджи Коста в „Криворазбрана цивилизация”: „На таз къща вергията аз плащам, аз буюрдисвам, анадънму?” Анаданъму?

От изследователска гледна точка обаче би било интересно да узнаем, какво би станало, ако Бойко Борисов, така както си е на куц крак, вземе та подкрепи опасенията на Доган и му предложи заедно да изправят гърди срещу задаващия се new възродителен процес? ГЕРБ и ДПС – щит на етническия мир. Както СССР и Варшавския договор на световния... За тези, които смятат това за абсурд, ще припомня, че ДПС вече са управлявали с всички политически формации, които са печелили изборите...

Така че в БСП да имат едно наум.

ДПС на Доган ще вземе предвидените гласове със и без кампания. Дори и повече. Защото контролира голяма част от администрацията, която като кучето на Павлов слюноотделя още като чуе камбанката. Речите на митингите са нищо повече от ритуално палене на гуми за да бягат злите духове. Само дето всички се опушваме и в гърлото ни засядат смрадливи сажди.

И без Павлов знаем, че с това се свиква.

Севт ІІІ
Тракийски цар

P.S. Докато бяхме само траки, нещата вървяха горе-долу добре. Малко спречкване със съседите – после мир. По едно време надойдоха някакви славяни и се залепиха за земите ни като репей на чорап. След тях довтасаха прабългарите – грозни и свирепи. Такъв възродителен процес ни спретнаха, че направо изчезнахме от етническата карта. Трябваше да минат няколко хиляди години, за да се разбере, че сме имали култура и още нещо. Чувам, че разнасят старите ни сервизи по света и всичко живо цъкало с език от възхита. Ние се хранехме, пиехме, подмивахме и повръщахме в тези съдове, а сега ги редят по изложби. Странна работа... Нейсе. Думата ми е, че никой не се извинява за възродителния процес през онези далечни и мътни години. Иначе всеки големец се пъчи: „Наследници сме на траките”. И не пита, дали ние се гордеем с това...