За Навални, лидерството и отвинтените матрьошки

Навални е човек, който не просто е развил и се опитва все повече да развива пред руската общественост образа си на основна опозиционна фигура, но по някакъв начин вече дори не носи изненада с това си поведение. Алексей Навални по-скоро се превръща в синоним на остро протестно действие, което пък е съизмеримо и напълно се вписва в очакването на такива санкции, каквито налага руското законодателство в момента.

Проблемът не е в протестите на Навални и дали, и доколко те са масови, както и дали стават по-масови действията на негови последователи. На мен ми се струва, че стратегически погледнато, не само Навални, но нито един представител на руска политическа сила и нито една личност, сама по себе си, не носи онази дългосрочна демократична алтернатива за Русия, която наистина би могла да бъде анализирана като различност спрямо управлението на Путин.

Действията на Навални не биха могли да доведат до падането на режима на Путин или до каквато и да е промяна на ситуацията. Във всички случаи те биха могли да бъдат и най-вероятно са повод за размисъл, за търсене на нови формули, за изработване на по-приемливо представително лице на Русия не само пред нейното общество, но и пред света. Впрочем през тези дни една от темите, може би част от руския пиар, са свързани с подготовката за световното първенство по футбол, което ще се проведе догодина. А както знаете само след 100 дни ще се проведе турнир за купата на конфедерациите, което е един футболен турнир, предхождащ световните първенства от няколко години.

В една такава обстановка, в която спортните страсти съвсем обяснимо, дори на много високо ниво, ще се конкурират с политическите страсти или някакви изблици на обществени недоволства, разбира се, че няма да има възможност и енергия да се стигне до някакво разклащане. Дори само заради това, че Алексей Навални не е личността, на която решаващото мнозинство руски граждани биха заложили своето доверие.

 
Няма да е точно, ако кажем, че руските служби са сигурност активно действаха от страх. По-скоро рефлекс към една спонтанна протестна активност, чиито последици биха могли да бъдат на някаква временна дестабилизация. На мен ми се струва, че те не застрашават сърцевината на управлението в Русия. Липсва онзи политически изразител, който да заговори на езика на качествено ново политическо въображение. Защото проблемите на Русия са много по-особени и несъизмерими с проблемите на която и да е друга страна в Европа , а и в света като цяло, тъй като моделът на Русия, като федеративна държава, е доста различен. Струва ми се, че алтернатива на Путин ще дойде от такава партия или личност, която съумее да разгърне алтернативна визия за държавност в рамките на руската федерация или алтернативна визия, която по някакъв начин коригира федералната държавност.

На хоризонта няма такава алтернатива, но когато бяха в активна фаза Първата и по-скоро Втората чеченска война, много често съм си мислел, че Руската федерация може да бъде оприличена на най-симпатичните руски символи-куклата матрьошка. Почти всички знаят какво представлява тази играчка. Една голяма кукла, от чието отвинтване се вади по-малка, от там още по-малка и т. н. И тогава си бях казал, че ако най-голямата матрьошка е СССР и тя се отвинти, от нея излезе по-малката матрьошка- Руската федерация. Въпросът е от тази по-малка матрьошка дали, кога и изобщо възможно ли е да излязат по-малки куклички?! Дали Руската федерация е степен от разпада на големия Съветски съюз или е най-малкото кратно, т. е. неделима форма на държавност?!

Според мен режимът на Путин е целенасочен в действията си да поддържа стабилност и устойчивост на тази федерална държавност на Русия и от тази гледна точка той не би могъл да има алтернатива, докато не се произнесе на глас възможна ли е друга перспектива за Русия? Възможен ли е друг модел на управление, който видоизменя и съхранява в демократичен вид федерацията или допустимо ли е въобще да си мислим, че Руската федерация може да се сегментира на още по-малки съставни части и да започне процес на дезинтеграция?

Това са въпроси, които засягат макрорамката  на съществуване на Русия като федерален модел. Това е най-важното и най-същественото от гледна точка на това дали е възможна алтернатива. Иначе в буквален смисъл на думата, след Путин ще дойде друг негов наследник. Въпрос на тактически избор е дали Путин да избере отново да се кандидатира като възпроизведе модела два последователни мандата плюс един пауза или пък още сега ще пусне на хоризонта някой друг. Смятам, че по-вероятно е Путин да се стреми към още един мандат. Никой не може да се подпише с две ръце под каквито и да е прогнози за страна, където решенията се взимат единствено от нейния лидер.

У нас има качествено ново политическо въображение, но то е в моята глава. Седя гледам телевизия и си въобразявам какво ли не. Мога сериозно да кажа: Дано се намерят качествени хора, които напълно сериозно да мотивират Бойко Борисов в разбирането, че пред него тепърва предстои много сериозна не само национална, но и регионално значима политическа кауза. С други думи- тези три мандата, които той печели и оглавява  правителства, не би трябвало да се разглеждат като самоцелно натрупване на количествено присъствие в управлението, а като  ресурс, който би могъл да помогне нашата страна да играе важна роля в ЕС  и  региона.

Не бива да оставя като празен израз и пустословие идеята образованието да се превърне в качествен приоритет и между сериозното образование и сериозната политика да се изграждат устойчиви връзки. Ако наистина тази концепция се разгъне качествено, ние бихме имали шанс да станем доста сериозна и устойчива, да не кажа, силна модерна европейска държава. Това означава децентрализация на отговорностите.  Даване  шанс на повече образовани личности със свои разбирания, да структурират своеобразна коалиция на демократични визии  и в диалог да търсят решения пред проблемите в нашата страна. Повече демокрация и повече свободи означава по-силна държава. Повече толерантност и повече образование означава силно лидерство. 

Журналистът Георги Коритаров за Фрог нюз