Недялко се цупи на Гешев. Не бой се Марийо, мечът е дървен

Недялко е нацупен – май са спрели да се задействат по негови и на съратниците му сигнали. Няма линч, няма репресии срещу посочените врагове. А работеха в такъв синхрон!

Защо е целият този шум? От думите на разтревожения Недялко излиза, че преди избора на Гешев е имало договорка с него да се разправи с определени хора. Той обаче не го прави и участвалите в сделката са нервни. Странното е, че Недялко пише на Гешев през Фейсбук и качва в сайта си критичен анализ от „Сега“ за действията на Гешев през последните месеци. Което означава, че обвинител №1 не си вдига телефона и Недялко е принуден да му дърпа ушите през мрежата.

Но не Недялко е толкова важен в разигравания скеч, а премиерът Борисов и дарителят Пеевски. Къде са позиционирани във възникналата ситуация? Всеки от тях има своите отношения и очаквания от Гешев. Още по-важно е Гешев към кой лагер гледа, защото за отсрещната страна това означава война.

Очевидно главният прокурор се е еманципирал – поне частично - от някои фактори, осигурили неговото избиране. Очевидно нещо се е променило и има прегрупиране на силите. Освен това Гешев усети безконтролната власт и може всеки момент да захапе ръката, която го е галила и хранила.

Стоновете на Недялко в пиеската са смешни и напомнят реакцията на изоставен партньор в любовна игра. Затова и няма нищо принципно в „критиките“ му към Гешев. А че главният прокурор се прави на Робин Худ по села и паланки, вместо да се заеме с т.нар. елит и всеобхватната корупция – това е факт.

Недосегаеми за него си остават Пеевски с даренията, чиито произход е съмнителен, брутално придобитите активи от фалираната КТБ, съсипването на Булгартабак, удобно забравената контрабанда на цигари и финансиране на терористични организации, неясната издръжка на губещи медии и пр. Гешев не отваря дума и за „липсващия“ Д.П. в делото „КТБ“, за съсипания живот по съмнителни доказателства на кметиците на „Младост“. За десетките арести на хора с абсурдни обвинения, между тях и адвокати по знакови дела. За преследването на журналисти и издания, извън медийната кочина. За посягането на уникалната колекция на Васил Божков и фрапиращите сигнали за противозаконни действия на финансовия министър Горанов. За потъналите, неясно къде, 500 милиона за ремонт на язовири. За криминалните опити от икономическия министър Караниколов и Пеевски да заграбят „Дунарит“ от бизнесмена Гебрев. За мълчанието около разпореденото разследване на офшорните фирми, които трябваше да са обявени още преди половин година.

Недялко не писка за тези „пропуски“ на Иван Гешев. Той иска неудобните на властта и статуквото да бъдат отстранени. Защото нали? – уж се разбрахме, а к’во стана?!

Елементарно, но пък доказващо задкулисието. Преди избора за главен прокурор Гешев е бил в позиция да обещава и да целува ръка. Пет месеца по-късно ролите са разменени.

Не бой се, Марийо, мечът е дървен... Ситуацията изглежда безобидна и алармаджийска, но в интригата са вплетени сериозни интереси. Някой от големите може да го отнесе наистина.

Сметка става, дума за власт и пари. А уж Гешев не се месел в политиката. Направо му повярвахме... А и Недялко издаде четата.

Борис Петков