Нежеланата България: Защо Лъки Лучано и Ескобар са мишлета пред нашите управници?

Пабло Ескобар е най-големият наркобарон в своето време не само в Колумбия, но и в света. С печалбите от наркотици строи училища, болници и къщи за бедни. Но и подкупва политици, прокурори, ченгета, министри и пр. Счита се, че е натрупал от дрога над 30 млрд долара. Става дори заместник-депутат – как е избран е друг въпрос. Но колумбийските власти го арестуват през 1991 г. Година по-късно той избягва от затвора, но властите го преследват упорито. Накрая е притиснат от всички страни и убит в престрелката по залавянето му.

Двете истории са много поучителни и се съотнасят към българската действителност.

Лучано и Ескобар са митични бандити, които обаче се сблъскват с държавата и губят фатално тази битка. Единият завършва в затвора, другият – надупчен от куршуми.

Представете си сега каква власт и влияние получава в ръцете си един министър, депутат, кмет, шеф в МВР, прокурор, ДАНС, НАП и пр. А премиер, президент, главен прокурор, шеф на митниците и още неколцина на властовия Олимп? Какви парични потоци се стичат към тях? Освен това са предпазени от закона чрез имунитет.

Ескобар и Лучано са мишлета, сравнени с тях.  

А сега към информационния повод.

Турция и Гърция обсъждат варианти как да заобикалят България по алтернативни маршрути заради хаоса по границите и пътищата у нас, както и рекета на различни нива от страна на българската държава или съмнителни частни структури. Скоро и други страни ще предприемат мерки да нямат нищо общо с нас. Държавата ни е токсична, казват не само комшийте, но и други партньори.

Защо сме облъскваща страна?

Фирма печели поръчка да ремонтира път между две села. Поръчката е за 3 млн лева. От фирмата твърдят, че са принудени да „върнат“ 1 млн на „помогналите“ за спечелване на конкурса – на ниво агенции, министерство и политически покровители. Отделно „перо“ са подкупите за местни държавни и общински структури – т.н. такса „спокойствие“. Нерядко се плаща и на частни силови формирования, които могат да ти стъжнят работата или да не я стъжнят. Рекет плащат и турските ресторанти и автосервизи на наша територия по товарните трасета от Азия към Европа.

Същата схема важи и ако обществената поръчка зависи от местните общински съвети.

Желязна хватка. Инженери по пътно строителство, доказани професионалисти, чиито фирми или фалират или „приемат“ за съдружници „фактори“ от същата хранителна верига.

Това го знае всеки българин.

Само че в България корупция няма, казват от прокуратурата и политическия „елит“. Точка.

Служебният премиер Димитър Главчев със загрижен вид пред камери и микрофони обяснява своята загриженост за частните паркинги на граничните пунктове при Капитан Андреево, Видин и Дунав мост. Той от Марс ли пада? Главчев е наясно, че нищо няма да реши, защото нищо не зависи от него. И е зависим по различни линии, дори по семейна, твърдят негови познати.

Каква е простата сметка за появата на въпросните паркинги, които днес са повод за политически и медийни Ох и Ах.

Паркингите не са от днес и вчера. Появяват се там, където държавата не е пожелала тя да направи подобни съоръжения. България е известна с това, че няма една сносна тоалетна по границите и пътищата, а за големи и добре оборудвани паркинги да не говорим. В Германия, например, такива паркинги и отбивки съществуват от десетилетия и там освен хотелчета, ресторантчета, малки кафенета и аптеки, има душ кабини, перални, гладачници, както и „капанчета“ за сувенири, закуски, плодове и зеленчуци.

У нас държавата преди години построи тоалетна на Калотина и цяла сюрия политици се изсипаха да я откриват, сякаш сме изградили площадка за космически кораби…

В един момент бизнесмени решават да се възползват от държавното безхаберие. Събират екип от добри юристи, архитекти, пътни експерти и финансисти. Този екип изготвя подробен проект за голям паркинг. Описват се и всички разрешителни, които трябва да бъдат получени, според българските и дори европейските закони. Прави се анализ и досиета на лицата, чиито подписи са нужни: характеристики с техните слабости, хобита, семейно положение, материално и имотно състояние, хазартни, алкохолни и нарко зависимости, любовници и пр. Проучването е тотално, включително снимки и компромати.

След тази предварителна работа, проектът стартира - отгоре на долу по пирамидата. Установени са и „стимулите“ и „аргументите“ за отговорните лица. Най-високото ниво не участва пряко в този процес, но то определя модела.

Във веригата са ангажирани общински и държавни служители, прокурори, митничари, полицаи, данъчни, дансаджии, лицата за връзка с институциите и пр. Начините за комуникация са строго определени. Схемата практически е непробиваема. Всички участници спазват омертата.

Частните фирми строят бързо, защото трябва да избиват инвестициите и плащанията по веригата. И тогава шофьори, медии и граждански организации вдигат шум, че се налагат неприемливи правила на въпросните паркинги. И недоволството расте. Веднага такива като Главчев застават на амбразурата и с мрачни физиономии и се правят на загрижени. Щели да търсят пътища за разрешаване на проблема. Смях.

Проблемът не е в нашия телевизор, хора, а в тези, дето щели да разрешат драмата. Та нали политиците и изпълнителната власт са създали условията всичко това да съществува и  най-големият пай от далаверата да отива при тях. От което министри и важни политически фактори, както и хора от изпълнителната власт и Президентството стават мултимилионери, а някои милиардери. Паричният поток е пълноводен, за разлика от сушата в  половината държава. Защото и парите за вода са отишли в джобовете на въпросните „управленци“.

Затова Борисов и ГЕРБ, например, мълчаливо наблюдават случващото се – „калинките“ по трасето са техни назначения, те събират „таксите“ и се отчитат нагоре. Пак те осигуряват 150-200 хиляди гласа за партията на избори – ясно защо.

Ръмжим срещу частника, който „смуче“ от невинните шофьори и фирмите, които те представляват. Но те или прогнилата от корупция държава са виновни? Ако държавата и нейните институции си бяха на мястото никакъв Лъки Лучано нито Пабло Ескобар щяха да имат шанс. Ако държавата не може да построи подобни стоянки, то нека предостави възможността да ги направят частни фирми. При ясни и прозрачни правила и процедури. Българската държава е превърната от пост съветския милиционерско-мутренски модел в Капо ди тути капи (Бос на босовете), принуждавайки предприемачите да й се отчитат като консилиери и лейтенанти.

Мобилизирайте въображението си и наученото по математика, за да си представите кои са доновете в българската политика и държава и какви „приходи“ реализират от нашите данъци. Изправиха ви се косите, нали?

Може ли проблемът да бъде разрешен?

Може, но няма да се случи. Защото тези, които трябва да разсекат възела, са тези, които го стягат. Поредната примка около врата ни.

Михаил Миланов

П.П. Съобщиха, че НАП и ДАНС щели да започнат проверки на буферните пракинги. Бурен смях. Ще проверяват паркингите, а не "хранителната" верига към върха, където се е разположил Капо ди тути капи и засмуква като с гигантска центрофуга паричните потоци на корупцията. Част от парите ще отидат за поредна победа на изборите и за продължение на хаоса и грабежа. Ние ще лапаме мухите...