Четвъртък, 13 Декември 2018, 14:21
Frognews
9| 11572 |28.11.2018

Няма лобисти в парламента?! Така ли, г-жо Караянчева?

.
Няма лобисти в парламента?! Така ли, г-жо Караянчева? Ще потвърдите ли, както казахте в понеделник в „Шоуто на Слави“, че Министерският съвет, след публични консултации, е вносител и на законовите предложения, които дадоха право на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) да събират публични вземания? Ще споделите ли какви са мотивите? Повишена събираемост и „значителни положителни резултати. За кого- за длъжниците или или за ЧСИ?

С този въпрос юристът Албена Белянова,  кратко изложение за Фрог нюз,  доказва усещането на хората, че законите се правят не, за да бъдат в полза на обществото, а за да обслужват едни или други лобистки интереси- в случая на частните съдебни- изпълнители. Авторът проследява защо се стигна до там  публични вземания  да не минават през публичен съдия-изпълнител, където таксите са много по-малки,  а през частен съдия-изпълнител. А както знаем, мине ли един длъжник от там, направо му „режат главата“.  За какво става дума:  

 

Чл.163 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) постановява, че публичните вземания се събират по реда на кодекса, освен ако в закон не е предвидено друго, а съгласно ал.3 на същия член, публичните вземания се събират от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон не е предвидено друго. ДОПК е специален закон, който урежда събирането на публичните вземания, спрямо Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) като общ закон за принудително събиране на други вземания, включително на частни държавни и общински вземания.

 

До 01.01.2011 г. в случаите в които ЧСИ действа и като публичен изпълнител, по отношение на действията му за събиране на каквито и да е публични вземания са приложими правилата на ДОПК. А едно от правилата е, че длъжникът не дължи такси по изпълнението, а в определени хипотези не дължи и разноски по изпълнението. На 01.01.2011 г. влиза в сила Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). С изменението на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ принудителното изпълнение на публични общински вземания – данъци, може да се извършва не само от публичен изпълнител (ПИ) по реда на ДОПК, а и от съдебен изпълнител по реда на ГПК.

 

Изменението на ЗМДТ е прието от 41-то Народно събрание, като в публикуваните на сайта на Народното събрание мотиви на законопроекта няма конкретни мотиви за  изменението на чл. 4, ал. 2 . Няма нито дума за таксите и разноските по изпълнението. Няма нито дума за правила и критерии, по които ще се възлагат публични вземания на ЧСИ или на ПИ. Няма нито дума, камо ли анализ, за възможността правната норма да доведе до неравнопоставеност на хората, които не успеят в срок да внесат дължимите местни данъци. Вносител на законопроекта е Министерския съвет. Законопроектът на Министерския съвет е представен в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм от Владислав Горанов, тогава заместник-министър на финансите. Член на същата комисия е г-жа Караянчева. В доклада на комисията също няма нито дума за предложеното изменение на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ . В Портала за обществени консултации не се открива информация за проведени такива. До какво води това  изменение?

 

Гражданинът Х дължи 100 лева данък, който не внася в срок. Общината възлага на НАП да събере вземането. Публичният изпълнител на НАП, спазвайки реда и правилата на ДОПК, събира от длъжника сумата от 100 лева + лихвата, определена в съответния закон + банкови такси за превод, когато задължението е платено по банков път. И нищо повече.

Гражданинът У също дължи 100 лева данък, който също не внася в срок. Общината възлага на ЧСИ да събере вземането. ЧСИ, спазвайки реда и правилата на ГПК, събира от длъжника сумата от 100 лева + лихвата, определена в съответния закон + банкови такси за превод, когато задължението е платено по банков път + 143 лева разноски по изпълнението, начислени съгласно ЗЧСИ + 12 лева такси, по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ + лихви върху последните две суми + дължими разноски, направени след изготвяне на поканата и тези във връзка с прекратяване на изпълнителното дело.

 

За едно и също по размер задължение крайната сума, платена от гражданина У, е в двоен или троен размер по-голям спрямо платнената от гражданина Х. Нищо, че Конституцията на Република България постановява, че всички граждани са равни пред закона. Няма законови правила, нито критерии на кого – на ЧСИ или на публичен изпълнител да бъде възложено събирането на публичното вземане. Съответният кмет го възлага по собствена преценка, както му харесва.

 

Управляващите обаче не спират до тук. ЧСИ, за разлика от ПИ се оказват по-способни, по-ефективни, по-мотивирани.

 

С § 82 от Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа 41-то Народно събрание изменя чл. 27, ал. 7 от Закона за комисията за финансов надзор, според която разпоредба просрочените такси по ал. 1 подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК, както и създава чл. 27а, според алинея първа на който глобите и имуществените санкции, подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Граждански процесуален кодекс. Вносител на законопроекта е Министерския съвет (внесен на 29 август 2012 г.), като интересното в случая е, че в законопроекта на МС не съществува подобно предложение (§ 82 или друг параграф предлагащ изменение на чл. 27, ал. 7 и създаване на нов чл. 27а от ЗКФН). Такова предложение не фигурира и в докладите на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси (първо гласуване). Предложението е направено от народния представител Д.Червенкондев видно от доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм (второ гласуване). Мотиви не се откриват.

 

На 27.10.2017 г. влиза в сила нова алинея 4 на чл. 163 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК, т.е. не само в случаите, когато се събират местни данъци, а във всички случаи, когато ЧСИ събира публично вземане. Това допълнение на ДОПК е направено с § 75 от Закона за изменение и допълнение на ГПК, приет от 44-то Народно събрание. Вносители на допълнението са народните представители от ПП ГЕРБ – Данаил Димитров Кирилов, Александър Руменов Ненков, Анна Василева Александрова, Станислав Стоянов Иванов, Евгения Бисерова Алексиева, Мария Йорданова Илиева и Ася Атанасова Пеева. Предложението е направено с  § 40 от внесения от тях законопроект, а мотивите им са следните

 

Мотиви, в които отново няма нито дума за таксите и разноските по изпълнението. Отново няма нито дума за правила и критерии, по които да се възлагат публични вземания на ЧСИ или на ПИ. Отново няма нито дума, камо ли анализ, за неравнопоставеността на длъжниците, до които води предложената от тях норма. Но пък вносителите са се позовавали на промяната на чл. 27, ал.7 от Закона за комисията за финансов надзор от 2012 г. , за която, както бе споменато по-горе, няма никакви мотиви. Има и позоваване на изменението на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. Дали от непрочитане на целия ЗМДТ или от нещо друго в мотивите невярно е посочено, че след изменението на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ всички публични общински вземания се събират и по реда на ГПК. Не всички, г-жи и г-да народни представители. Изменението на чл. 4, ал. 2 касае само неплатените в срок данъци, но не и други публични общински вземания. Изменението обаче е основание ЧСИ да събират такси и разноски от длъжниците при събиране на публични вземания, каквото до този момент нямат, с изключение на случаите, когато събират неплатени в срок данъци по ЗМДТ и таксите и глобите/ имуществените санкции по ЗКФН.

 

Толкова за прозрачността при подготовката на законопроектите и за законотворчеството на народните представители, водени от мисълта за правата и добруването на избралите ги граждани. Повишена събираемост и „значителни положителни резултати … и за длъжниците“ или механизъм за терор срещу непослушните и неудобните и разбира се … положителни резултати за ЧСИ.

 

Да отдадем нужното внимание и на публичните взискатели. Дали „окрилени“ от същите тези мотиви или водени от някакви други мотиви публични взискатели  възлагат на ЧСИ за събиране и публични вземания - глоби по издадени и влезли в сила наказателни постановления. В Закона за административните нарушения и наказания (чл.79) изрично е посочено, че наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания, т.е. по ДОПК, а не по реда на ГПК.  От кореспонденция, разменена по повод образувано от ЧСИ изпълнително производство, разбрах колко тясно и добре работят публичните взискатели с ЧСИ. Защо ли същото не се получава при работата им с ПИ – държавни служители? Защо зам.-кмета на Столична община Дончо Барбалов отказва достъп до информация, заявен по реда на Закона за достъп до обществена информация, за възложените от Столична община за събиране от ЧСИ публични вземания на общината за периода 01.09.2015 г. – 01.09.2018 г.? Ще разберем вероятно, в случай че съдът уважи подадената срещу отказа жалба, подготвена с помощта на юристи от Програма достъп до информация.

 

Какво се случва в НАП, институция под шапката на министъра на финансите, от 2011 г. насам? Може би оптимизация на администрацията? Какво правят ПИ на НАП докато ЧСИ събират публичните вземания? Броят ЧСИ е около 200 души. Броят служители на НАП, ангажирани със събиране на публичните вземания, е около 650 души. От годишните доклади за дейността на НАП се установява, че за 2010 г. разходите за заплати, др.възнаграждения и осигуровки на служителите на агенцията са в размер на 143 827 190 лв. За 2017 г. същите тези разходи са в размер на 160 323 889 лв. Посочено е, че през 2017 г., общо за погасяване на просрочени публични задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и глоби/имуществени санкции, наложени от органите на НАП, са платени 3,893 млрд. лв., в т.ч. 1,220 млрд. лв. - след образуване на изпълнително производство по реда на ДОПК. Означава ли, че 2,673 млрд. лв. са платени след образуване на изпълнително производство по реда на ГПК?

 

В края на 2017 г. от НАП отчитат увеличение събираемостта на просрочените задължения към хазната. Обясняват го с прилаган нов подход на НАП при събирането на публичните дългове, а именно: фокус върху стимулирането на доброволното изпълнение на задълженията чрез изпращане на електронни съобщения, контакт по телефона, срещи с клиенти и водене на преговори „лице в лице“. Не се споменава и дума за сътрудничеството с ЧСИ и сключеното с Камарата на ЧСИ споразумение.

 

Заплатите на служителите на НАП се плащат от държавния бюджет, т.е. от всички нас. Докато ЧСИ „повишават събираемостта“ и осъществяват „силна превенция спрямо този тип задължения“  служители на НАП работят повече за ЧСИ, а не за гражданите. Затрупани от съобщения от ЧСИ за започнати от тях изпълнения служители на НАП издават безброй удостоверения за „размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, върху което е започнато принудително изпълнение“.

 

И не само служители на НАП имат правомощия по събиране на публични вземания. Във всяка община в България има отдели, в които работят незнайно колко на брой служители, ангажирани със събирането на местните данъци и такси. В Столична община това е „Отдел събиране на вземания“, в община „Варна“ – отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, в община „Пловдив“ – отдел „Събиране и контрол“, в община „Карлово“ – отдел „Местни данъци и такси“ и т.н. Трудно може да бъде установен общият брой служители, натоварени със събирането на местните данъци и такси, т.к. в публикуваните Устройствени правилници или изобщо няма посочена численост на администрацията или числеността е посочена общо. Но не са малко. Общините в България са 265. Заплатите и на тези служители плащаме всички ние.

 

Аз съм юрист. В рамките на един месец се сблъсках с три случая на принудително събиране от страна на ЧСИ – за „дължима“ държавна такса по гражданско дело, „дължима“ глоба по наказателно постановление и „дължим“ данък по ЗМДТ. В два от случаите принудително производство беше образувано след погасяване на задължението, за което бе образувано производството, т.е. при липса на задължение. Бяха наложени запори на банкови сметки. В единия от случаите „дължимото“ беше преведено от банката на ЧСИ преди получаване от „длъжника“ на поканата за доброволно изпълнение. При третия случай изпълнителното производство бе образувано след изтичане на давностния срок. В единия от случаите „длъжникът“ бе служител на НАП. Нямаше стимулиране на доброволното изпълнение на задълженията чрез изпращане на електронни съобщения, контакт по телефона, срещи с клиенти и водене на преговори „лице в лице“.  И трите производства бяха прекратени. Аз съм юрист . Коства ми време, тревоги, разходи, но поне в тези случаи преборихме системата. Какво прави, обаче, човек, нарочен за длъжник, който не е юрист? Колко кожи останаха за дране, за да се пълни хазната?

 

Албена Белянова

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Хипократ няма никакви шансове на вота за здравеопазването 7| 7896 |22.10.2018 . Април е, а няма Кой да пише на прокурора 7| 16522 |03.04.2018 . Не слушаш Главния – няма орален секс и те удря кола на „зебра“ 6| 20886 |22.03.2018 . В България енергийната мафия е супер сила, без нея няма Гинка, няма и кабинет 18| 25583 |26.02.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах