Особености на правосъдието в DE и BG

Отговорът ви очаква в края на приказката. Приказката ли казах? Ами да, защото като говорим за родната българска дейтвителност, наситена с персонажи от политиката, правосъдието и ъндърграунда, всичко звучи като в тъжна приказка. Понякога сюжетите са толкова фантастични, че дори класици като братя Грим, Андерсен и Шарл Перо изглеждат с бедно въображение...

Кристиян Вулф отива на съд за 700 евро...

Съдете сами. Героят от приказния сериал „Килърите” - Петър Стоянов, известен още като Сумиста и Вожда, се яви пред Варненския апелативен съд, където оспорва доживотната си присъда, издадена му от Шуменския съд за ръководството на разбойническа банда убила трима души, рекетирала други, палила магазини, заплашвала и пр. Та Торбалан, т.е. Пешко -Вожда, не се яви смирен и разкаял се пред Темида, а напорист и готов да дава изявления пред медиите. Нямаше и помен от онзи Петър Сумиста, който в Шуменския съд покаваше истински артистични заложби, припадайки през пет минути заради високо кръвно. Във видимо бодро настроение той изнесе, очевидно репетиран, спектакъл на влизане и на излизане от съдебната зала: „Аз, като гражданин на Република България съм направил толкова много за тази държава да се прочуе по целия свят. Аз съм плащал данъци и имам право на справедлив процес. Искам да бъдат тук и журналистите. Кой се страхува от истината, от това, което ще се чуе, от това, което ще се каже?! Защо не пускат медиите при мен в затвора?” Щеше да е много трогателно, ако не бяха очевидните елементи на фарс. Все едно в двора на Варненския затвор, където се гледа делото на втора инстанция, някой бе органиирал възстановка на кадри от живота на Нелсън Мандела. Само дето Петърчо бе по-бял и доста по-едричък... Наистина Сумиста бе много словоохотлив този път, задаваше въпроси, пласираше сензационни разкрития. Настроението ме обаче се скапа щом го попитаха, защо се оплаква от медиите, когато негови интервюта и открити писма най-редовно излизат в пресата и телевизиите. Сумиста се направи на споходен от амнезия и не отговори, а побърза да се скрие в микробуса за обвиняемите. И добре направи, защото можеше да го попиат още дали са платени медийните му изяви и какъв е хонорарът да наплюеш този или онзи, че са виновни за доживотната ти присъда. Можеше да бъде питан и за това дали още предпочита кафето с много сол, каквото пиеше в Шуменския арест, за да вдига кръвно, преди да го засече камерата...

И докато Пешо Сумиста държеше речи пред журналистите на тема: „Аз съм невинна политическа жертва и всички трябва да ми вярват”, Христо Бисеров беше все още в нелегалност. Забележете колко много са се променили времената. Някога Тодор Живков се хвалеше, че се криел от полицията в село Лесичево при жена си, която била там селски доктор, джипи по новому. Днес Бисеров се крие, но не от властта – той с нея няма проблеми, а от журналистите и не в някакво си забутано село, а в комфортна къща в голф клуб. После иди разправяй, че демокрацията не била хубаво нещо. Хубава е и още как, особено за някои хора. Да се чуди човек на онези нашенци, които все въздишат по социализма...

Христо Бисеров е повече ядосан, отколкото притеснен

Въпросът е дали някой в милата ни татковина допуска дори за миг, че Христо Бисеров може да бъде осъден и да влезе евентуално в затвора. Мисля, че българи чак с толкова развинтена фантазия няма. Прокуратурата свали всички обвинения на Любомир Павлов и Огнян Донев, които уж бяха железни и за стотици милиони, та Бисеров за някакви си четиристотин и косур хиляди евро ли ще пострада? Няма да стане. Ще кажете: как така в Германия те погват за 700 евро, а тук нищо не става? Нямам аргументи срещу такова питане. Но я си представете, че Кристиан Вулф имаше и скрити офшорки като нашия Росен Плевнелиев? Сигурно щяха да отворят Бухенвалд заради него...

У нас обаче летвата е вдигната високо, нищо че сме най-бедни в Европа. Български политик ако не е замесен в далавери за милиони, никой няма и да го пипне и с пръст. Колкото повече е свил, толкова по-уважаван ще е. А като са богати политиците и за „Килърите” има работа. Икономика на скачените съдове. Български принос в световната история.

Всички обвиняеми имат право на справедлив процес, както и да се защитават и доказват своята невинност. Те си наемат адвокати, някои от които наистина са висока класа. Имат дори  бонусен защитник в лицето на Българския Хелзински комитет, който от години демонстрира изключителна склонност да защитава  правата на подсъдими по различни процеси, но не и на жертвите, техните близки или свидетелите. Вероятно е така, за да се спази традцията всичко, което става у нас, да е обратно на демократичния свят.

Времената обаче се менят и въпреки обърнатата с краката нагоре ценностна система все един ден и тук, когато има престъпление, ще има и наказание.  Справедливост се нарича.

Какво ще стане с Бисеров и „Килърите” на втора инстанция нямаше да може да каже дори Ванга, ако беше жива. Защото правораздаването ни е непредсказуемо. Единственото сигурно в него е дефиницията „богат виновен няма”. Затова  и „Килърът” Пешо крещи пред журналистите някакви нелепици, а Бисеров се крие в голф „дупка”, докато в Германия президетът Вулф се поти на подсъдимата скамейка и очаква присъда.

Изводът е очевиден: или издигаме паметници на Сумиста  и Бисеров след което се самоубиваме масово като китовете на брега, или слагаме точка на ерата, в която те са персонажи с някакво значение. За да успеем, трябва да им бъдат спрени финансовите кранчета. Без паричен ресурс те са кръгла нула. Крайно време е и съответните институции да се размърдат и да свършат малко работа в полза на обществото.

Огнян Стефанов