ДАНС по Щирлиц и Джони Инглиш...
Последният сътвори ДАНС по казуса с Христо Бисеров. След като Бисеров подаде оставка като зам.-председател на Народното събрание, зам.-шеф на ДПС и председател на правната комисия, се разбра, че Държавната агенция „Национална сигурност” ще подаде сигнал до прокуратурата. В ДАНС, видите ли, знаели за мътилката около някакви финансови схеми на висшия партиен и държавен мъж, но храбро си траели. Агент Инглиш, нали знаете.
Всъщност, какво работи ДАНС? Хубав въпрос, на който няма отговор. Хора, запознати с „кухнята” на службата твърдят, че от половин година агенцията не е завършила нито едно раследване. Нито мъничко, нито мащабно. Ако имаше, щеше да се знае. „Замразени” са и всички текущи разследвания, които е провеждала допреди време ГДБОП, откакто бе преместена под „шапката” на ДАНС. Има реализации като „Килърите” 2, 3 и пр., но ефектът от тях все още е твърде неясен, да не кажа съмнителен. И там май се навърта родния Джони Инглиш, когото ще познаете по особената прическа. Но да не се заяждам на коафьорски теми.
През 2012 г. агенцията си е осигурила приходи в рамер на 130 000 лв от глоби и санкции. От наеми още 33 600 лв. Но е похарчила народна пара над 80 млн лв. Бюджетът й за 2013 г. е 112 млн лв. Което прави близо по 37 000 лв на калпак. Излиза, че плащаме стотици милиони за професионални агенти, обучени да ловят бандити, а те не вкарват нищо в хазната. Не ме разбирайте криво - сигурно и тези средства не са достатъчни, но КПД е прекалено нисък. В ДАНС има добри професионалисти, но е сбъркана схемата. И тя е такава още от създаването на супер структурата. Засега скандалите и куриозите около нея са доста повече от успехите. Достатъно е да припомним Алексей Петров – Трактора, разработката „Галерия”, странните посещения на Куйович в ДАНС, смешните акции в община Гърмен, където щяха да ловят някакви ислямисти и флашките, които мъже с каскети доставяха като рум сървис в една редакция. Всички подобни служби по света имат издънки и фалове, но нашата ДАНС е направо недостижима.
И понеже започнах с агент Инглиш, да продължа с някои сравнения от Острова. Бюджетът на аналогичната на ДАНС британска МИ-5 е 200 млн фунта стерлинги. В нея работят около 3000 човека. Приходите за държавната хазна за миналата година обаче се изчисляват на 1,9 млрд долара. Представяте ли си какво печелившо предприятие. Отчетът обхваща операции по „пране на пари”, спрян нелегален износ на валута, разкрита корупция, ударени незаконни залагания, конфискувани пари от наркотрафик и пр. Всичко това се отчита пред цялото общество. Процент от тези върнати на държавата пари са отишли за премии на отличилите се агенти. Няма лошо, заслужили а си ги. Достъпни за всеки са отчетите и на другата секретна служба – МИ-6, външното разузнаване. Разбира се никой не настоява да се публикуват имена на агенти, тайни операции и пр., но основните дейности са публични. Както и изразходването на парите на данъкоплатците. И въпреки това английските служби често ги спукват от майтап. За критики да не говорим – аправо е страшно.
Същото важи за ФБР, ЦРУ и другите структури, свързани с националната сигурност на САЩ. Да, гръмна скандалът с послушванията, оплакаха се германци и французи, но в общи линии всички са наясно, че това се прави от години.
В същото време за нашите служби или хубаво – или нищо. Сякаш са покойници. Още от времето на соца те тънат в облаци от мистерия и съмнения, сякаш всички тайни на света са поверени на тях. Знае ли някой с какво се занимава, например, военното контраразунаване, което е в състава на ДАНС? Армията ни е сведена по численост до санитарния минимум, но дали пропорционално е намален състава и на ВКР? Да сте чули за разкрити и заловени чужди военни шпиони? За предотвратено изнасяне на оръжие и боеприпаси от поделения на армията? Тишина. Тих пристан за чиновници с привилегии.
Продължаваме нататък. Какви задачи изпълнява финансовото раузнаване и къде са му резултатите? Ето случая с Христо Бисеров. Чужди служби са засекли опитите за прехвърляне на крупни суми в чужбина, а не нашите. Сякаш финансовото и външното ни разузнаване са покосени от болестта на Кройцфелд-Якобс и ги е налегнала тежка сънливост до пълно обездвижване... Но я пробвайте да узнаете с какво се занимават деетките служители в тези структури? Веднага ще ви отрежат, да не си пъхате носа в голямата игра на големия тих фронт. И там пълно с Щирлици и ДжонИнглишовци...
Няма нито един корумпиран български висш управник или политик, които да са отишли на съд, благодарение на ДАНС. Нито един! В същото време се говори за рекет на бизнесмени, политици и журналисти от страна на някои дансаджии. Рекет с неудобна информация, компромати и дори постановки. Имената на няколко министри се завъртяха в публичното пространство, колкото да се залъже обществения глад за справедливост. До присъда не е стигнал нито един.
Споменах по-горе, че британската МИ-5 има около 3000 служители при 70-милионна държава. В ДАНС, забележете, работят около 3300 – в 7-милионна България! Това означава, че всяка седмица някой нагъл и алчен политик би трябвало да си търси адвокати. Не виждаме обаче притеснени големци. Обратно. Политици и висши управленци се държат като недосегаеми. Каквито всъщност са. Набере ли скорост народното недоволство моментално биват пускани в действие манипулаивни тези, които фокусират вниманието върху бизнесмени, банките, лекарите и пр. Дежурните „преливници” за гнева. Върху тях се прехвърля вината за всяка негативна обществена реакция. Дори когато някой политик е сгафил яко, той или бива освобождаван тихомълком или изпращан на дипломатическа работа.
Въпреки това протестиращи и медии продължават да питат: „Кой предложи Пеевски за ДАНС?” Като че ли не е ясно, че това е или Доган или Станишев – кой друг. Питанията обаче продължават, сякаш става въпрос за изгубения български кивот. Никой обаче не се интересува какво работи ДАНС, например? Какво работят и останалите тайни служби и какви са резултатите от тяхното действие или бездействие? Кой носи отговорост за лежерното им съществуване? Има ли взаимодействие между служби и магистратура, защото такова в момента не се забелязва и с микроскоп да го търсиш. Измиват си ръцете едни с други, а мафията си пие шампанското. Никакъв интерес дори към темата с подслушванията, която уж бе сакрална в навечерието на изборите. Над 850 телефона били в списъка за слухтене, без да има законна заповед за това, но никой не иска да знае, как така са попаднали там. И защо е възможно служители да извършват такива подслушвания зад гърба на шефовете си? И чии интереси са облужили, ако не са го правили за лично удоволствие?
Случаят „Бисеров” е подходящ повод да се проведе открита дискусия какви служби са ни нужни и какви реформи трябва да се направят в сектора за сигурност. Досега промени само се имитираха. Кадровата политика също е абсурдна. Примерите са толкова много, че могат да откажат издателите на Гинес от дейността им. Назначения се извършват заради партийни, частни и дори престъпни интереси, напук на обществения вопъл за почтеност. И в ДАНС те не са малко. Като почнем от зам.-шефката на агенцията Ваня Стефанова и стигнем до последните редички. Хора, които нямат никакъв опит и познания, но са сложени от някого, за да свършат „една работа”. Пият кафе по цял ден и разнасят едни папки с вид, сякаш са поне агент Борн. Да прощава Мат Деймън. От време на време кукловодите им ги активират да съберат информация за определен човек или кръг или да изнесат незаконно класифицирана информация. Това са им задълженията, за което им плащаме ние. Което е не просто срамно – позорно е! Това го знаят и партньорските служби. Лошото е, че заради мръсните схеми страдат истинските професионалисти. Страда съответно и цялото общество, защото хората от системата се демотивират и не работят. Някои напускат и търсят реализация другаде, а други се корумпират.
Положението с ДАНС не е розово и никога не е било. Не е ясно дали управялващите имат воля да променят нещата. Но ако не го сторят спешно, секторът „Сигурност” ще затъне фатално. Като прибавим към това и безславната магистратура, положението става още по-отчайващо.
И накрая. Ако си мислите, че българските служби и българското правосъдие ще доведат случая „Бисеров” докрай – значи сте пациент на УСБНП „Свети Наум” на 4-и километър в София...
Честно казано, целият коментар за ДАНС и останалите служби би могъл да се събере и в 4 изречения. Като например:
Щирлиц вървеше по коридора, когато изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никой.
„Сторило ми се е!” - помисли си Щирлиц.
Не е лесно.
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.
