Паркирането като мотив за престъпление. Гражданите са онеправдани спрямо властта

Друг депутат като видял, че в социалните мрежи се надига недоволство от това, че е нарушил закона с лъскавото си „Порше“, се обадил в Пътна полиция, за да отидат полицаи на мястото и да го санкционират. Дали става дума за доблест, гражданска съвест или за ПР в стил „всички сме равни пред закона“ – всеки може да прецени.

Ако паркираш пред чужд блок в столичен квартал за повече от час и не те набият, не ти огънат чистачките или не ти спукат гумите, значи си голям късметлия.  

Разменени обиди и закани, юмручни сблъсъци и заплахи са част от криминалната статистика.

В момента полицията в София издирва няколко човека във връзка с инцидент при който неизвестен стрелял срещу хора с газов пистолет в жк "Надежда" след спор за парко място.

Полицията се намесва след скандали, издирва участници в юмручни нападения, търси свидетели за нарязани гуми и пр. Хаби се огромен ресурс, нерви, ангажимент на униформени, на застрахователи, а пострадалите се увеличават.

Всичко това се случва, защото няма и няма достатъчно зони и места за паркиране. Подземни и многоетажни паркинги, каквито има навсякъде по света, се броят на пръсти. „Синята“ и „зелената“ зона са крайно недостатъчни. В кварталите нови блокове и офис сгради никнат като гъби, но нови улици и места за паркиране няма. И нападатели, и потърпевши, са жертви на лошо планиране, некадърно управление и натрупана с десетилетия несвършена работа.

Нови и нови разрешителни за строежи се издават, нерядко чрез корупционни практики. Защото единствено печалбата интересува политици, чиновници и предприемачи. Интересите на гражданите е запратена в девета глуха. Презастрояването е бич за много населени места, въпреки намаляващото население, но места за спиране липсват.

Проблемът вместо да се решава, се задълбочава. По-вероятно е да спечелиш от тотото, отколкото да намериш място за паркиране пред „Пирогов“ или „Александровска“ болница, например. Същият ад е и на много места, където болни и хора с трайни проблеми, трябва да се явят на ТЕЛК за освидетелстване.

От 20 и повече години слушаме обещанията на политици и МВР, че ще бъде преместено мястото за прегледи и регистрация на автомобили в КАТ, защото сегашното е  абсолютно непригодно, но това така и не се случва.

Примерите са безброй. Конфликтите се увеличават всеки ден. Агресията се стоварва върху хора, които по принцип са съвестни граждани, които обаче са принудени да търсят начини да свършат някаква работа или да се приберат вкъщи.

Да ползват градския транспорт, е универсалният отговор. Този съвет не върши работа, защото много училища или места, където деца и младежи спортуват, се намират в зони, където автобуси, тролеи, трамваи и метро няма. Родителите са принудени да извършват чудеса от храброст, за да могат децата им да тренират, да посещават уроци по музика или нещо друго.

Същото се отнася и ако отивате на театър, ресторант или на гости в краен квартал.

Не знам как този проблем може да бъде решен. Не съм експерт. Но не чувам политик и хора от институциите да са загрижени за проблема. Знаем обаче, че тази ескалация на насилие, ще доведе до самоуправство.

Във все по-голям проблем се превръщат и служебните места за паркиране, които фирми, магазини, кафенета и ресторанти блокират с табелки. В големите градове те са стотици и дори хиляди.

Всичко това прави животът на хората труден и натоварен с лоши емоции, загуба на време и дискомфорт. Не се учудвайте, че немалка част от днешните абитуриенти вече стягат куфарите.

За какъв туризъм и привличане на чужди туристи и инвеститори говорим, когато държавата не е в състояние да се справи с едно паркиране. Поне да се опитва. Проблеми има и в други страни, но има и решения, в което вече много българи са се убедили.

Често за агресията биват обвинявани семейството и училището. Те несъмнено имат важно значение за възпитанието на младите. Но много важна е средата, в която живеем. Политиците и властта създават условията за учене, работа и въобще за начина ни на живот. Хаоса в строителството, лошите пътища и улици, превръщането на жилищните комплекси в бетонна джунгла, корупцията в строителството, полицията, превърната в репресивен орган и отсъствието на превантивни мерки – всичко това води до лош климат, натрупване на негативни емоции и агресия.

Само с апели към гражданите да бъдат толерантни и да приемат всички форми на наказания от страна на държавата, няма да стане. В отношенията власт – граждани страните трябва да са равноправни. Гражданите плащат данъци, такси и глоби, но срещу това получават лоша услуга от институциите. Това води до превъзходство на малцинството над мнозинството, което започва да наподобява репресивните режими. Подобен модел рано или късно ще доведе до тежък социален, политически и дори класов сблъсък.

Михаил Димитров