Плащаме за „Добър ден, какво мога да направя за вас?“, а не да ни бият

През годините сме чували всякакви идеи, обещания, призиви. Полицаите все са недоволни от ниските заплати и рядко говорят за качеството на своята работа. Гражданите са недоволни от полицаите, които възприемат като силова структура, която не защитава обществения интерес и правата на всеки българин. Политиците от своя страна възприемат МВР и полицията като средство за обслужване на партийни, лични и на задкулисни кръгове интереси. Логично е при такова разминаване хаосът в системата да е хроничен.

Трябва да сме наясно, че желанието на обществото за реформи в тази система е доказателство, че все пак демокрация има. Така трябва да бъде! Ако голяма група въоръжени мъже патрулират по нашите улици и никой не обръща внимание как използват дадената им от закона власт и не отправя никакви претенции и оплаквания, нещо много не е наред. Протестите и опитите за реформа на полицията са знак за подобряване на нашата демократична система.  

Нещо е започнато в началото на 90-те години, когато народната милиция, отговаряща на изискванията на соцалистическата система, трябваше да мине към качествено нов модел. Девизът „Народ и милиция – единни“ бе редактиран в „Полиция в служба на обществото“. И с това май реформата се изчерпа. Не се случи  смяна на поколенията, ръководството на МВР остана в ръцете на стари комунистически кадри. Те дори да са имали желание за истинска реформа, не са притежавали знанието как да я направят. МВР така и не стана защитник на гражданите.

Протестиращите през 2020 г. свършиха огромна работа, разобличавайки полицейското насилие. Изстрадаха го, но то лъсна в целия си „блясък“. А най-вече истинските вдъхновители – политическото ръководство на страната. Проблемът вече е част от националния дневен ред.

Трябва обаче да е ясно, че най -важното не е количеството пари, което ще бъде налято в системата „вътрешна сигурност“. Убедили сме се, че увеличаването на бюджета всяка година не води до качество, нито до по-човешко отношение на „органите“, както населението ги нарича. Важно е да се чуят критиките и да се опитаме да назовем причините за трагичното състояние, в което се намира МВР. Преди всичко трябва час по-скоро да се промени философията и съдържанието на полицейската служба. Да не е плашило и бияч, а защитник на гражданина и неговите свободи.

Въпросът е как ще решим проблемите, които досега трябваше да решава въоръжен полицай. Нека реформите бъдат публично обсъдени и анализирани от други органи и обществени организации, а не от представители на полицията. Последните са ограничени професионално. В много случаи в спорни ситуации между гражданин-полицай, те вземат страната на своя колега. Не ги интересува как се чувстват хората.

Видимо е, че в полицията подготовката по отношение на вземане на бързи решения и психологически умения силно куца. Нужна е намесата на специализирани служби и експерти, които да се заемат с тези проблеми.

Полицията ще продължи да съществува и вероятно ще бъде все така добре въоръжена. Но е необходимо да се реши кой ще действа като социален медиатор, когато полицията не успява да комуникира с обществото. Например полицейските управления се занимават със ситуации, причинени от психичните проблеми на хората. Но те нямат достатъчни умения и нещата се вършат формално. Така диалог няма да се получи. Ние като общество трябва да настояваме за това. И да бъдем непримирими към хора като министрите Младен Маринов и Христо Терзийски, които са допуснали провали в своята дейност, да пребивават в парламента и да дават акъл. Това е просто неприемливо. Какъв сигнал се дава на служителите в системата, които чуват обществените критики и недоволство към тези особи и в същото време те са във висшия законодателен орган. Тези са свикнали да обслужват властта, не да служат на гражданите.

Обучението трябва да бъде подобрено, защото полицията не е достатъчно обучена - преди всичко как да постигне деескалация в конфликтни ситуации. Да спре да се държи като по-силен с по-слаби, както е в диктаторските режими - такъв у нас действаше допреди няколко месеца. Трябва да спре насаждането на войнствена култура на поведение у хората с униформи и оръжие. Милитаристичният подход за поддържане на реда отдавна е отживелица и тема на филмови екшъни. Но след като на млади и недостатъчно обучени хора бъде дадено оръжие и те излязат на улицата да поддържат реда, трябва да се притесняваме, че могат да превишат правата си. Заради емоции и куп други причини. Възможно е, защото върховенството на правото и демокрацията не са на ниво. В страни, в които полицията е в пряк диалог с обществото и гражданите, униформените са наясно, че основното в работата им не е използването на сила, а осигуряването на безопасността на хората и задължението да бъдат изслушани. Най-важното умение е да се говори с хората и да бъдат чути. Тази идея е много стара, но трябва постоянно да се напомня. Полицейските дежурства не са военна или полицейска операция, а начин да се осигури обществено спокойствие и сигурност.

Този текст не изчерпва проблемите, но е опит да се започне разговор и действие по реформите. Да чуем анализи, идеи, предложения и да се действа.  

„Какъв е проблемът? На к’ъв се правиш? Какво правим сега“ и други заплашителни форми на полицейско общуване с гражданите трябва да бъдат заменени от „Добър ден, какво мога да направя за вас?“. И прочистване от корупцията и простащината, насадени дълбоко от Борисовото управление. Ако това не стане, ще ни мачкат и унижават, а ние ще им плащаме. МВР не трябва да е социална организация, на която властта плаща да й бъде в услуга и за гласове по избори. Сега е така и трябва да се сложи точка.

Емил Азар