Те владеят България: Политическият Ал Капоне – домакин на елита на ЕС

Борисов е смятан, не само в България, но и според международни издания, за част от организираната престъпност в страната през 90-те години на XX век. Много преди да стане политик, Борисов напуска системата на МВР и се захваща с частна дейност. Бизнес кариерата му стартира през 1991 г. с основаването на охранителната фирма „Ипон-1“ ООД. Според различни източници фирмата е част от една от най-големите престъпни групировки в България – СИК, занимаваща се с трафик с наркотици, финансови измами, кражби на коли и рекет.

Това се потвърждава от думите на Васил Костов, бивш охранител на престъпния бос Милчо Бонев – Бай Миле и който е свидетел на отношенията на Борисов с лидерите на българската организирана престъпност.

„Искам да ви разкажа как като охрана на Бай Миле съм присъствал на срещи, при които Младен Михалев-Маджо и Бай Миле даваха поръчка на Бойко Борисов да бъдат сплашвани, бити и пребивани хора. Присъствал съм и на среща, при която Бай Миле, Маджо и Бойко Борисов взеха решение да ме изпратят до Турция, за да занеса някакви работи. Не ми обясниха за какво става въпрос (впоследствие разбрах, че това са хапчета каптагон). Мога да посоча точно кога се случи това, дори къде бях отседнал в Турция. Като дойдоха хората в Турция, започнаха да ми обясняват как ще се заплаща в бартер с хероин за България“, пише в писмо от затвора през 2013 г. Васил Костов.

В него той твърди, че Борисов е замесен в канали за дрога и цигари, в черно тото, износ на горива и оръжие за други страни. Разбира се, последствия от разказаното от Костов за дейността на българския премиер няма, както и в много други подобни случаи, в които Бойко Борисов не представлява интерес за българската прокуратура.

Не е тайна също така, че Борисов поддържа връзки с бившата "барета" и сочен за престъпен бос Румен Николов – Пашата. Борисов е участвал в три фирми заедно с Румен Николов. Едната е “Цебра” ООД. В нея съдружници са и дългогодишната приятелка на шефа на “Ипон” Цветелина Бориславова и Живко Делчев, който пък е имал съвместна фирма с гравитиращия около сикаджии борец Рахмат Сукра. Другата фирма, където Борисов и Пашата са съдружници е “Интербулпред”. Освен тях в съдружието влизат и Чавдар Чернев и Димо Кръстинов.

Тогавашната приятелка на Бойко Борисов Цветелина Бориславова също има съдружия с Румен Николов във фирма “Интерпрайм тобако”, където Пашата е представен с фирмата си “Арена 95”. Друга интересна фирма е “Ти Би Ай - 97”, където Бойко Борисов е съдружник с Тодор Толев. Последният е бил в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма “Норд” ООД. А председателят на съвета на директорите на същата фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с друг човек от управителното тяло на бившата СИК - Георги Лялев.

Позабравен факт е, че срещу охранителната фирма „Ипон“ дори се води разследване за убийство. Убитият е имал дългове и на “Ипон“ било възложено да събере парите. От същия документ става ясно още, че от касата на “Ипон“ са били откраднати 500 000 лева и дръзкият крадец и приятелката му малко след това били намерени убити. Обстоятелствата около убийствата не са изяснени, не че разследващите са се старали въобще.  

Връзките на Борисов с организираната престъпност се потвърждават и от думите на немския разследващ журналист Юрген Рот. В книгата си „Новите български демони“ вече покойния Рот отделя специално внимание на бившият главен секретар на МВР и настоящ премиер Бойко Борисов, като го нарича „политическия Ал Капоне“.

„Твърди се, че от началото до средата на 90-те години той е създал и поддържал контакти със съмнителни личности и фирми, за които има подозрения, че са натрупали състоянието си чрез изнудване и други незаконни дейности“, пише Юрген Рот. Там той разказва още как висш служител на ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите) му е споделил впечатленията си от Борисов през 2007 г., използвайки точно определението „политически Ал Капоне“.

 „Не пожела да каже нищо повече, нито да обясни какво точно разбира под това определение.“ – допълва Рот и продължава: „Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев–Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест“.

Но тези впечатление са натрупани много години, след като самият Борисов напуска частния сектор и се прицелва в обществени постове. За стълба към тях се определя възможността му да влезе в близка връзка с бившия комунистически диктатор Тодор Живков и след това на Симеон Сакскобургготски. Както вече споменахме, една от версиите за достигането на Борисов до охраната на Живков е именно настояване от страна на Румен Николов – Пашата. Това се потвърждава от думите на покойния вече бивш председател на Българския футболен съюз и Българския олимпийски комитет, а и зет на самия Живков – Иван Славков.

Каквато и да е истината за назначението на Борисов като охранител на Живков, явно това натежава при поемането на следващия му ключов ангажимент – охраната на завърналия се в България монарх Симеон Сакскобургготски. Той охранява Сакскобургготски пет години, след което последният става премиер. Тогава изненадващо за всички политически анализатори Симеон назначава бившия си бодигард на един от най-важните постове в държавата – главен секретар на МВР, с което го превръща в оперативен ръководител на силовото ведомство.

Анализът на управлението на Борисов в МВР показва огромен брой неразкрити знакови убийства и съмнения за използване на влияние за подпомагане на ликвидирането на престъпни групи за сметка на техни конкуренти. Това обаче не са наблюдения единствено на български анализатори и журналисти. През 2011 г. печатното издание на американския конгрес “Конгрешънъл Куотърли” публикува обширна статия за Борисов, озаглавена “Българският партньор на Буш в борбата с тероризма има съмнително минало”. В нея подробно се представя списък с неразкритите знакови убийства по време на секретарстването на Борисов на МВР. В статията се цитира секретен доклад за анализ на риска в България, изготвен по поръчка на частна банка, в който се твърди, че „най-новият съюзник на Вашингтон в глобалната борба срещу тероризма, е близък сподвижник на известни мафиоти и е свързан с близо 30 неразкрити убийства в страната“.

В доклада пише, че “Борисов има документирана история за бизнес отношения с лица, смятани за лидери на организираната престъпност в България”. Следват подробни биографи на предполагаеми криминалнопроявени приближени на Борисов и списък от 28 убийства, останали неразрешени под контрола на Борисов.

По времето, когато Борисов е заемал поста главен секретар на МВР, са разкрити само дребни престъпления, докато бившите бизнес партньори на Бойко Борисов преуспяват, а конкурентите им са систематично избивани.

Това обаче не пречи главният секретар на МВР да бъде превърнат от задкулисни кръгове, предимно от бившата Държавна сигурност, в новата „бяла лястовица“ на българската политика. През 2005 г. Борисов е кандидат за депутат и оглавява две листи на партия Национално движение „Симеон Втори“. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 53 депутати в 40-тото Народно събрание, сред които и Бойко Борисов.

Той обаче се отказва от депутатското място и остава на работа в МВР, която напуска същата година, за да се кандидатира за столичен кмет. Като независим кандидат Борисов печели вота в столицата и няколко месеца по-късно основава своята партия ГЕРБ, която е политически проект на същите „сиви кардинали“ от ДС.  Както и с всичко друго, в което Борисов е замесен, кметският му мандат също протича под сянката на мащабни скандали.

Според публикации в медиите по време на кметуването на Борисов се появява и конфликт на интереси с приятелката му Цветелина Бориславова. Според информацията приятелят на дъщерята на Бориславова Стоян Сарийски е участвал в поръчка за 50 млн. евро за изграждането на софийското метро. Тогава Борисов отрича участието на Сарийски в изграждането на метрото, но журналистическа проверка го уличава в лъжа.

Дори и тези скандали обаче не представляват сериозен интерес за прокуратурата и Борисов необезпокоявано напуска кметския пост през 2009 г., за да участва в парламентарните избори с партията си ГЕРБ, да ги спечели и в последствие да бъде избран на поста министър-председател на България.

През последните девет години Борисов управлява с незначителни прекъсвания България, като името му отново се забърква в множество корупционни скандали. Част от управленските похвати на Борисов си проличават в изтекъл в медиите запис на негови разговори с покойния вече бивш шеф на агенция митници „Ваньо Танов“. "Поех ангажимент да не го закачам Мишо Бирата...", е репликата на Бойко Борисов в записа. Уточнява се, че става дума за собственика на "Леденика" Михаил Михов и фабриката за бира в Мездра, чийто лиценз бе отнет в края на февруари 2010 г.

Премиерът обяснява на Ваньо Танов да се обади на Симеон Дянков и веднага да бъдат изтеглени хората от бирената фабрика. "Ако трябва обади му се ей сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам", казва премиерът. Очаквано, той самият обявява записите за манипулирани. Прокурорът, който замита този скандал под килима е Пламен Георгиев. Същият е назначен по-късно лично от Борисов за председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ).

КОНПИ се превръща в едно от най-мощните оръжия, с които Борисов се разправя със свои конкуренти и критикуващи управлението. Георгиев неслучайно е сочен като бъдещ шеф на новата антикорупционна структура, която да се бори с корупцията по високите етажи.

В друг спуснат към медиите запис пък Борисов разговаря с бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившият министър на земеделието Мирослав Найденов, в който отново лъсват управленските партии на бившия охранител. В записа се чува как служителят на Темида и земеделския министър наричат Борисов „шефе“ и обсъждат назначението на висши магистрати, поръчването и спирането на прокурорски разследвания.

Още по-мащабни пък са корупционните финансови скандали, в които също е замесено името на Борисов. Най-големият от тях е умишленото фалиране на КТБ. Според секретен доклад на Централното разузнавателно управление на САЩ Борисов е участвал в заговор с депутата Делян Пеевски за умишлен фалит на банката и атаката срещу нейния собственик Цветан Василев. Според секретния документ източник на тази информация е не кой да е, а зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.

„Според източника (Цветан Цветанов), ликвидирането на банката е било необходимо за облагодетелстване на политически и бизнес интереси. Източникът свидетелства, че няма причина да се мисли, че мажоритарният собственик е извършил престъпление. Той свидетелства, че премиерът Бойко Борисов и Делян Пеевски са заговорничели срещу Цветан Василев и са изфабрикували доказателства за слаб контрол и организация на банковия мениджмънт, с цел да придобият активи и собствености на банката след нейното затваряне ”, пише в документа.

Сред последните колоритни скандали, в които бе замесено името на Борисов е и т.нар. „Суджукгейт“. В него стана ясно, че депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов е рекетирал добрички бизнесмен за 4 тона суджук и 60 кг. телешка кайма и филе "Елена", за които твърдял, че са предназначени за Борисов. От партията веднага реагираха, че суджукът всъщност не бил за премиера, а само се използвало името му.

В края на септември 2017 г. в медиите „изтече“ запис на телефонен разговор между банкера Цветан Василев и жена - представител на турска корпорация. Този разговор разкрива, че премиерът Бойко Борисов е поискал 50 млн. щ. д. от турска компания. От записа се разбира още, че в аферата е замесено и името на главния прокурор Сотир Цацаров.

Записът беше разпространен от около 20 интерет медии, но нито Борисов, нито прокуратурата коментираха невероятно скандалното съдържание. В същото време експерти предположиха, че записът на раговора е дело на турските секретни служби.

Става дума за това, че на 13 май 2015 г.  турският бизнесмен Юсуф Йозтюрк, който е председател на борда на директорите на компанията „Йозтюрк Холдинг“, е поискал да придобие банка "Виктория". За да стане това обаче е необходимо да се извършат някои предварителни действия. "Виктория" е собственост на КТБ, а КТБ е във фалит. Неин най-голям кредитор се явява Фондът за гарантиране на вземанията, който е налял 1,5 милиарда евро в КТБ и никой не може да придобие банка "Виктория", без да удовлетвори Фонда за гарантиране на вземанията. Затова турците предлагат да изкупят правото да събират кредитите към КТБ, които иначе Фондът за гарантиране на вземанията трябва да събира.  Приложено  е и писмо на Фондът от 12 юни 2015 г. с което се казва, че тъй като КТБ е обявена в несъстоятелност, лицензът й не може да възстановен, нито пък може да възобнови банковата си дейност. В същото време пък банка "Виктория" е действаща и придобиването й може да бъде извършено чрез закупуване на акции от нейния капитал, които са собственост на КТБ. От разговорите се разбира, че за да се приеме офертата от българска страна, Борисов е поискал от чуждия предприемач сумата от 50 млн долара. Предвиждало се и среща, за да се договорят детайлите на сделката, като на нея трябвало да присъства главният прокурор Сотир Цацаров. За да мине всичко гладко, нашите представители настояли за сериозна охрана на мястото, където трябвало да се състоят  преговорите.

Близо година преди този пореден скандал, в някои медии се появиха документи, които посочваха, че в Лихтенщайн прокуратурата разследва произхода на милиони, които се оказали в сметките на премиера Бойко Борисов, почетния председател на ДПС Ахмед Доган и депутатът от ДПС Делян Пеевски. Пак нула реакция и от Борисов и от прокуратурата. По същият начин си затварят очите институциите и при съобщения в руски медии, че Борисов е поискал над 50 млн долара, за да си затрае за очевидните криминални домогвания към компанията Виваком, която е част от активите на фалираната КТБ.

Описаните в тази статия скандални новини, свързани с Борисов, са само част от мащабната и противоречива биография на българския премиер, който вече е и домакин на елита на Европейския съюз. По всяка вероятност обаче гостите му не са запознати с всички тези пикантни подробности от бизнес и политическото развитие на Борисов. Или Борисов им е удобен и те си затварят умишлено очите за корупционните скандали, които съпътстват всяка крачка от неговия живот и дейност като политик и премиер. За него британският журалист и писател Миша Глени пише в книгата си „Мак Мафия“, което е филмирана от Би Би Си: „Типичен бракониер, превърнал се в дивечовъд“.

Фрог нюз

***

The Bulgarian Al Capone, Host of the EU Elite

This year Bulgaria is presiding over the Council of the European Union for the first time. European politicians and officials are hardly aware of all the details of Bulgarian Prime Minister Boyko Borissov's biography. We'll share some little-known facts with you.

Borissov was considered a major figure in Bulgarian organized crime in the 1990s not only here in Bulgaria, but also abroad. Long before he became a politician, Borissov left the Interior Ministry and started his own business. His business career began in 1991 with the founding of the security company "Ipon-1" Ltd. According to various sources, the company is part of one of the largest criminal groups in Bulgaria - SIK, who were involved in drug traffic, financial fraud, car theft and racketeering.

This is confirmed by the words of Vasil Kostov, former guard of the criminal boss Milcho Bonev - Bai Mile, who witnessed Borissov's relations with the leaders of Bulgarian organized crime.

"I want to tell you how, as a guard of Bai Mile, I attended meetings where Mladen Mihalev-Maggio and Bai Mile gave Boyko Borissov orders to intimidated or beat people up. I was at a meeting where Bai Mile, Maggio and Boyko Borissov decided to send me to Turkey on business. They did not say what business (I later learned it was about fenetylline, or captagon). I can say exactly when this happened, even where I stayed in Turkey. When people came to Turkey, they would explain to me that they were to exchange the captagon for heroin, which I was to smuggle into Bulgaria," wrote Vasil Kostov in a letter from prison in 2013.

He claims that Borissov was involved in drug and cigarette smuggling, fixed matches, and illegal fuel and weapon export. Of course, there have been no consequences for the Bulgarian Prime Minister after Kostov's story. And this is not the only time the Bulgarian Prosecutor's Office has turned a blind eye.

It is also no secret that Borissov keeps in touch with former special forces member and crime boss Roumen Nikolov - Pashata. Borissov and Nikolov had three mutual businesses. One was Zebra Ltd. Borissov's girlfriend Tsvetelina Borislavova and one Zhivko Delchev, who had a joint company with the wrestler Rahmat Sucra (associated with SIK), held shares in this company too. The second company was Interbulpred. Chavdar Chernev and Dimo Krystinov were partners as well.

Boyko Borissov's girlfriend Tsvetelina Borislavova had a joint venture with Rumen Nikolov, Interprime Tobacco, in which Pashata held a stake via his company Arena 95. Another interesting company is TBI-97, in which Boyko Borissov and one Todor Tolev were partners. The latter did business with Slavcho Boyanov Hristov in Nord Ltd. The chairman of the board of directors of the same company, Vladimir Petev, is a partner together with another leader of the former SIK - Georgi Lyallev.

The security company Ipon is implicated in a murder investigation - a well-forgotten fact. The victim had debts, and Ipon was tasked with collection. Documents prove that the sum of 500,000 leva (250,000 Euro) was stolen from Ipon's office. The daredevil thief and his girlfriend were found dead soon after that. The circumstances of the killings are not clear, nor will they ever be given investigators' "efforts" to shed light on them.

Borissov's links with organized crime are confirmed by the words of German investigative journalist Jurgen Roth. In his book "The New Bulgarian Demons," the late Roth turned special attention to the former Chief Secretary of the Interior Ministry and current Prime Minister Boyko Borissov, calling him "the Bulgarian Al Capone".

"It has been claimed that from the beginning to the mid-1990s he created and maintained contacts with shady individuals and companies suspected of having accumulated their fortunes through extortion and other illegal activities," wrote Jurgen Roth. He also related how a senior OLAF official shared his impressions of Borissov with him in 2007, using the exact words "the Bulgarian Al Capone".

"He did not want to say anything more or explain what he meant by that," Roth added, and went on: "A little later, my informant told me that Borissov had been in the luxury Kempinski Hotel, in the top-floor restaurant, with one of the leading figures of the underworld - Mladen Mihalev-Maggio, who should not even have been in Bulgaria because a search warrant was out on him."

These incidents occurred many years after Borissov had left the private sector and gone on to public office. His efforts were facilitated by his close connections with former communist dictator Todor Zhivkov and then-PM Simeon Saxe-Coburg-Gotha. It is believed Rumen Nikolov insisted on making Borissov head of Zhivkov's security. This was confirmed by Ivan Slavkov, the late chairman of the Bulgarian Football Union and the Bulgarian Olympic Committee, who was also Zhivkov's son-in-law.

Whatever the truth about Borissov's appointment as Zhivkov's personal security guard may be, it obviously helped him get his next key appointment – this time as bodyguard of the returning Bulgarian monarch Simeon Saxe-Coburg-Gotha. He was Saxe-Coburg-Gotha's bodyguard for five years, after which the latter became Prime Minister. Then, surprisingly for all political analysts, Simeon appointed his former bodyguard to one of the most important positions in the state - Chief secretary of the Ministry of Interior, propelling him to the forefront of the institution.

An analysis of Borissov's activity as Chief Secretary of the Ministry of the Interior shows a surprisingly huge number of murder and corruption cases went unsolved during his tenure. However, this is not the only observation Bulgarian analysts and journalists made. In 2011, the US Congress' edition "Congressional Quarterly" published an extensive article on Borissov entitled "Bush's Bulgarian Partner in the Terror War Has Mob History." It featured a detailed list of unsolved murders during Borissov's term in office at the Interior Ministry. The article cited a classified report on risk analysis in Bulgaria, commissioned by a private bank, which stated that "Washington's newest ally in the global fight against terrorism is a close friend of famous mobsters, who is linked to almost 30 unsolved murders in the country."

The report states, "Borissov has a documented history of business relations with persons considered to be leaders of organized crime in Bulgaria." This is followed by detailed biographies of alleged criminal offenders close to Borissov and a list of 28 murders, left unresolved during Borissov's tenure.

While Borissov held the post of Chief Secretary of the Ministry of Interior, only petty crimes were solved. His former business partners grew and flourished, while their competitors were systematically killed off. However, this didn't stop him from being portrayed as Bulgaria's savior by behind-the-scenes circles, mainly comprised of former State Security officials. In 2005, Borissov ran for MP and headed two lists of the National Movement "Simeon II" party. 53 party members were voted in as deputies in the 40th National Assembly, among whom Boyko Borissov.

However, he decided against a seat in Parliament and remained in office at the Interior Ministry. He ran for mayor of Sofia, the Bulgarian capital, that same year. As an independent candidate, Borissov won the election, and a few months later he founded his GERB party, which is a political project of the same "gray cardinals" of the SS.

His term in office as mayor was marred by high-profile scandals just like everything else he has ever been involved in. One such scandal was related to conflict of interest with his girlfriend Tsvetelina Borislavova. According to media reports, her daughter's boyfriend Stoyan Sariyski took part in a 50 million euro contract for the construction of the Sofia subway. At the time, Borissov denied Sariyski's involvement, but an investigative report proved he was lying.

Even these scandals, however, seemed not to be of much interest to the Prosecutor's office. Borissov ran in the general elections of 2009 with his GERB party, won and became Prime Minister of Bulgaria.

Borissov has been in power on and off in the last nine years. He has been mixed up in many corruption scandals since. His interpersonal skills became apparent when a record of his conversations with the (late) former head of the Customs Agency Vanyo Tanov became public. "I promised to leave Misho "The Beer" alone," says Boyko Borissov on record. He meant the owner of Ledenika brewery Mihail Mihov, whose license to run the brewery in Mezdra was taken away at the end of February 2010.

The Prime Minister tells Vanyo Tanov to call then-finance minister Simeon Dyankov and immediately remove the people from the beer factory. "If you have to, call him right now and tell him what we agreed, because I made a promise and I am not (former Bulgarian President) Parvanov. I promised I wouldn't touch him." As expected, Borissov said the tape was fake. The prosecutor who swept this scandal under the rug was Plamen Georgiev. The latter was later appointed personally by Borissov to the position of chairman of the Commission for the Forfeiture of Unlawfully Acquired Property (CFUAP).

CFUAP became one of Borissov's most powerful weapons against his competitors and the critics of the government. There are plans to appoint Georgiev as head of the new state anti-corruption agency, which will be tasked with fighting high-level corruption.

Another record surfaced around that time, this one of Borissov talking with former Sofia City Prosecutor Nikolay Kokinov and former Minister of Agriculture Miroslav Naydenov. The two call Borissov "boss" and discuss the appointments of senior magistrates, ordering and stopping prosecutors' investigations.

The corruption scandals involving Borissov are even more serious. The biggest one was undoubtedly the forced bankruptcy of Corpbank, which resonated internationally. According to a secret report of the US Central Intelligence Agency, Borissov was involved in a plot with MP Delian Peevski to drive the bank into insolvency. They planned an attack on the owner of the bank, Tsvetan Vassilev. According to a classified document, the source of this information is none other than Deputy Chairman of GERB Tsvetan Tsvetanov.

"According to the source (Tsvetan Tsvetanov), the bank had to be destroyed over certain political and business interests. The source states that there was no reason to think that the majority owner had committed a crime. He states that Prime Minister Boyko Borissov and Delian Peevski conspired against Tsvetan Vassilev and fabricated evidence of poor control and organization of bank management in order to acquire bank assets and property after its closure," the document states.

Among the latest colorful scandals involving Borissov is the so-called Sausagegate. Allegedly, GERB deputy Zhivko Martinov extorted a businessman in Dobrich for 4 tons of sausages, 60 kg of beef mince and delicate hams, claiming they were for Borissov. The party explained the meat had not been for the Prime Minister.

At the end of September 2017, a record of a telephone conversation between banker Tsvetan Vassilev and a woman representing a Turkish corporation went public. This conversation reveals that Prime Minister Boyko Borissov requested $ 50 million from the Turkish company. The record also proved Chief Prosecutor Sotir Tsatsarov was involved in the affair.

The record was circulated by about 20 online media, but neither Borissov nor the prosecutor's office commented on its incredibly scandalous content. At the same time, experts suggested that the record was made by the Turkish secret services.

On May 13, 2015, Turkish businessman Yusuf Öztürk, who is the chairman of the board of directors of Öztürk Holding, asked to acquire Victoria Bank. However, some prerequisites were needed. Victoria is owned by Corpbank, which is bankrupt. Its largest creditor is the Deposit Insurance Fund, which poured 1.5 billion Euro into Corpbank and no one can acquire Victoria Bank without paying DIF. That is why the Turks offered to collect the debts instead of DIF. A letter from the Fund from June 12, 2015 also appeared, stating that as Corpbank had been declared bankrupt, its license could not be restored. Neither could it recommence banking activity. At the same time, Victoria Bank is active and can be acquired by purchasing shares of its capital owned by Corpbank. It emerged from the record that Borissov requested 50 million dollars from the company to greenlight the deal. They planned to negotiate the details at a meeting, at which Chief Prosecutor Sotir Tsatsarov was to be present. In order for everything to go smoothly, our representatives insisted on very high security at the location of the negotiations.

Nearly a year before this scandal, some media reported that the Prosecution of Liechtenstein was investigating into the source of millions in the bank accounts of Prime Minister Boyko Borissov, MRF Honorary Chairman Ahmed Dogan and MP Delian Peevski. There was no reaction from either Borissov or the Bulgarian prosecution, again. Reports of Russian media that Borissov had requested more than $50 million to hold his peace regarding the illegal acquisition of the telecom Vivacom, which forms part of the assets of the bankrupt KTB, fell on deaf ears.

The scandalous news in this article are only a small part of the controversial Bulgarian Prime Minister's story, who is now the host of the European Union elite. In all likelihood, however, his "guests" are not familiar with the spicy details of his financial and political prowess. It's either that, or Borissov is convenient to them and they will turn a blind eye to the corruption scandals that have been a major part of his life long before he became Prime Minister. As British journalist and writer Misha Glenny writes in his book (soon-to-be film) McMafia so eloquently, Borissov is "a typical poacher-turned-game-breeder."

Frog News