Ползата от педофилията, Сесил и калният пейзаж

Със сигурност при първи прочит на въпросното интервю на Сесил Каратанчева пред в. „Галерия” може да се каже, че сюжетът на летните разкрития на спортистката са по-скоро на нивото на детските порно закачки в японския стил „хентай”. Някой ще се сети за Набоков и неговата „Лолита”. Мисля, че е грешка тръгването в тази посока. Най-малкото защото историята в „Лолита” изисква доста сериозна интелктуална подготовка, а „хентай” е за тийнейджъри. Случаят „Сесил” съдържа други компоненти.

Героите, които изваждат поредните каратанчеви сензации, сякаш отправят послание към аудитория, която е с възпалено съзнание, зъсегнато трайно от енцефалит. Това е първата и най-сериозна грешка на авторите на скандала, но за това ще стане дума по-нататък.  Такава аудитория е желана от хората с амбиции да манипулират, но в реалния живот тя не съществува. Дори неграмотният има вътрешен усет за лъжата и истината.

От близо две години българското медийно пространство видя и изтърпя какво ли не. Стигна се до очевидно погнусяване на обществото от някои солови изпълнения, чиито автори продължават да се самонаричат журналисти. Разбира се това мнение отдавна споделят единствено те сами със себе си, но това не им пречи безпрепятствено да замърсяват публичното пространство.

Сътворяването на ултра кални истории вече е специалитет на в. „Галерия”. Там с упование и злъч бяха „разкрити” сексуалните похождения на съпругата на вътрешния министър Цветан Цветанов. Това стана в периода след ареста на бившия съветник в ДАНС Алексей Петров. Забележете съвпаденията: Петров обвинява за всичките му неблагополучия с правораздавателната система именно Цветанов. Петров бе високопоставен служител на ДАНС. Съпругата на Цветанов също е служителка в същота агенция. Сексуалните й „подвизи”, според „Галерия”, се вихрели именно из кабинетите на ДАНС. Брутално и пошло. Един от героите в този жесток политически комикс, също противник на Цветанов, дни след публикациите признал пред свои познати, че бил изумен от настървеността, с която ръководството на вестника искало на всяка цена да бъде омърсен и съсипан вътрешния министър.

Близки на Сергей Станишев дами пък бяха описани как се бият и скубят в премиерския му дом в Бояна, а той седял и наблюдавал баталията. Едната дама се закани да съди до дупка вестника, но не знам дали не си е променила мнението някои промени в политическия пейзаж. Но това е друга тема.

Омаскарявани биват и всички ония, които не се възхищават на Алексей Петров и не се събуждат всяка сутрин с възгласа, че е българския Нелсън Мандела.

През последните месеци фокусът на т.нар. опозиционери от Цветанов се измести върху Бойко Борисов. Вече той е виновникът за всички беди на Трактора. Стига се до налудничави твърдения, които са предмет единствено на медицината...

Целта на сегашния скандал е дългата сянка на тази мръсна история да стигне по един креслив начин до възможно най-много хора. Убеден съм, че става дума за чиста манипулация, тъй като обвиняващата страна не е показала нито едно доказателство за твърденията си. Ще останат само думите – голи и отровни. Дали Сесил Каратанчева и нейният баща са наясно, на кого каква услуга са направили и на каква цена. Ако са наясно – много лошо.

Предстои им с удивление да открият, че и най-големите циници и противници на Борисов, се отнасят към съмнителните им изповеди с ирония и презрение. Ерудираните хора пък ще усетят стомашни позиви – знак, че битката за властта е започнала и до изборите догодина ще бъдем пръскани и заливани с кал обилно и методично.

Най-логичният въпрос е, кой има полза от подобен скандал. Отговорът не е толкова сложен. Издателите на вестниците, които тиражират въпросното интервю, очевидно искат да накажат Борисов. Да му покажат, че въпреки някои несполуки със закона, все още командват парада. Пък и Борисов сам си изпроси ответен удар, когато преди дни заяви, че някои журналисти и медии обслужват мафията в различни сектори. Реакцията не закъсня. Полза от съсипване на репутацията на Борисов има и главният обвиняем по делото „Октопод” Алексей Петров. Връзките му с „Галерия” и издателите Павлов, Донев и Недялков са публична тайна. Ще кажете, че е твърде очебийно, но когато подобни кръгове са застрашени и се спасяват с игра ва банк, деликатноста е последната им грижа.

Има и още един човек, на който този скандал страшно се е харесал. Той е следствен в момента, повдигнати са му тежки обвинения у нас и в чужбина. Преди дни в. „България днес” публикува истински панагирик за това колко е невинен и колко несправедливо е обвинен. В спортните среди се говори, че този човек преди време е помагал на Каратанчеви по различни начини. Може да е дошъл моментът да му се отблагодарят. Не казвам, че точно това е станало, но би могло. 

Може идеолозите на въпросния скандал да са си го представяли като този с шефа на Световната банка Строс-Кан. Или като онзи с американския президент Бил Клинтън и стажантката Моника Люински. Както и скандалът с Джон Кенеди и 19-годишната секретарка Мими Олфорд. Пропуснали са обаче една съществена разлика - пошлостта. В нашия случай не прозира дори плах опит за разкриване на истината. Всички усилия са насочени единствено към тоталното окалване. Дори в писанията на руски медии за любовна авантюра между Владимир Путин и гимнастичката Алина Кабаева личеше премереност и зачитане на личното достойнство.

Нивото, което „Галерия” предлага е много ниско, но като се имат предвид авторите, не би могло и да е друго.  

Защо все пак Сесил и баща й не печелят симпатиите на публиката и не се ползват с доверието й.

През 2009 г. Сесил Каратанчева споделя пред журналиста Чарлз Брикър от сайта Tennis News, че бременността, която я е извела от игра, е най-голямата й грешка в живота. Става дума за „онази” бременност, която я вкара в допинг скандал, когато бе само на 16 години и заради което бе отстранена две години от спорта. Та пред Брикър тя казва:

"Докато бях на 12-13 години бях много дисциплинирана. Нямаше нищо женско в мен - нито дълга коса, нито маникюр. И тогава станах на 14, започнах да правя пари и да привличам вниманието към себе си. Промених се". По-нататък заявява още: "След като станах независима, ми се искаше просто да си живея живота - ей така, за момента. Имах много приятели, но една малка част от тях знаеха наистина с какво се сблъсквам, за да успея. Не искам да звучи твърде драматично, но както всеки успяващ човек, и аз имах доста "тъмни страни от живота", с които да се боря".

През декември, 2006-а година, когато Сесил е на 16 години, тя дава два пъти положителна допинг проба с наличието на забраненото вещество нандролон. Пробата е взета още преди 6 месеца, когато тенисистката е само на 15 години. В своя защита Каратанчева заявява, че бременност е причината за повишеното ниво на нандролон в организма й.

Дори да приемем за истина обясненията й, остава учудването, че е била бременна на 15 години. Разбира се сексуалният й живот си е нейна работа, но ако напрегне паметта си, дали няма да излезе премиерът Борисов замесен в онова подуване на корема? До изборите има още цяла година, много спомени могат да се реанимират.

Каратанчева е правила и други изказвания с бомбастичен ефект. През 2004 г. например тя обвинява Мария Шарапова, че отказала да играе с нея в демонстративен мач, защото умирала от страх, че Сесил ще й „срита задника”. Самата Шарапова коментира, че не е чувала за Каратанчева и няма как да се страхува от нея.

През 2009 година Сесил Каратанчева отказва да се състезава от името на България и заминава за Казахстан срещу 65 000 долара годишна заплата.

Бащата, Радослав Каратанчев също периодично създава или попада в скандални ситуации. Някога беше член на Бизнесблока на Жорж Ганчев, но бе изгонен оттам през 2000 година. По време на един от петъците за парламентарен контрол Ганчев заявява, че следствието бави незаконно разследването на катастрофа, станала по вина на Каратанчев. В катастрофата загинали трима души. Инцидентът става по пътя София – Плевен, в района на Долни Дъбник. Каратанчев, както пише в. „Стандарт”, връхлетял с мерцедеса си върху стара лада. От удара загиват 55-годишния Иван Иванов, 52-годишната Емилия Иванова и 6-годишния Виктор Маринов. Не се е чуло и до днес Каратанчев да е осъден.

През 2009 година, когато ГЕРБ печели изборите Радослав Каратанчев е назначен на възлов и желан от мнозина пост – шеф на имотите на Спортното министерство. Само, който е запознат отблизо с материята, знае за какво става дума. Докато е шеф на „Академика 2000” Каратанчев забърква пореден скандал. Той обвинява Федерацията по тенис, че е организирала кампания срещу него, като е пуснала в интернет снимки на дъщеря му, на които тя целува друга девойка в някакъв бар. Обвиненията се изсипват, въпреки, че снимките са от страницата на Сесил във Фейсбук и хиляди хора имат достъп до нея.

През 2011 г. Каратанчев о освободен от поста, което, според спортни деятели, го изкарало от равновесие. Логично е да смята, че Борисов е постъпил несправедливо с него, особено като се е имал за негов приятел.

Така изглеждат героите в този скандал. Един бегъл поглед в интернет, където „новината” обикаля със скоростта на светлината, обаче показва доста интересна картина. Почти 99 на сто от коментарите са в подкрепа на премиера и изразяват силни съмнения, че историята на Каратанчеви е съчинена, за да обслужи нечии интереси. В защита на Борисов са се изказали дори хора, които очевидно не споделят и не го харесват като политик и управленец. Което показва, че бруталната пропаганда и откритото омаскаряване не е по вкуса на българите, колкото и да са свикнали с компроматните войни. Мъдрите китайци казват, че в живота е най-важно човек да знае мярката и границите, които не трябва да се преминават.  

Със сигурност Сесил Каратанчева излезе с гръм и трясък от забвението. Пак е актуална, както бе в скандалите с допинга, бременността и отказването й от България. Сега наред е педофилска сага. А нямаше да е лошо, ако вместо на такива сюжети, разчиташе повече на спортните си победи...

Всъщност в целия този помиярски сюжет има е нещо много положително. Той дава отлична възможност всеки да прецени кой какви ценности изповядва. Не че не сме ги знаели и досега, но още едно доказателство си е още един пирон в ковчега...

Димитър Попкутуев