Прав е Цацаров, случаят „Цветан Василев“ е политически

Според Цацаров това забавяне е необичайно за който и да е случай на международна правна помощ. 

Очевидно главният прокурор е силно притеснен от нещо, за да си позволи неуместни упреци към чужда държава и нейната съдебна система. Твърдението, че в Сърбия бавят екстрадицията на банкера Василев по политически причини, е меко казано гаф. Думите му хвърлят сянка върху добрите съседски и дипломатически отношения между двете страни. Всички усилия на премиера Борисов при срещите му със сръбския президент Александър Вучич се обезмислят след такива „откровения“. Ако го беше казал заместникът му Иван Гешев, коментарът щеше да е: За завършил право в Симеоново – толкоз. Цацаров обаче е с по-големи претенции, и на по-висока камбанария. Това има значение.

Какво ни казва обвинител №1? Че Вучич е в комбина с Василев? Че президентът на Сърбия разпорежда на прокуратурата и съда какво да правят? Че властта в Белград не спазва международните спогодби и правила за правна помощ? Ще е чудо, ако Белград не реагира на Цацаровите упреци.

Всъщност обяснението е много просто: на главния прокурор му се привижда политическа намеса, защото е свикнал с такава. Помним как му се бе обадил другарят Георги Гергов и той се отзова на среща с него и Сашо Дончев в ЦУМ…

Спомняме си и онзи славен епизод, когато бе заведен за ръчичка от Делян Пеевски при Цветан Цветанов в министерския му кабинет в МВР. Като мома на сгледа. Заговори се по-късно и за едни 5 милиона, дадени на Доган за да одобри кандидатурата на Цацаров, но няма да се занимаваме със слухове. Помним и фразата на градския прокурор на София по онова време Николай Кокинов: „Ти си го избра“, отправена към Бойко Борисов в Банкя.

Цацаров бе одобрен за главен прокурор преди шест години. В интерес на истината той превъзхождаше останалите кандидати. Единият от тях намери утеха и щедър поминък при Пеевски, а друг му стана заместник… Не са ли тези епизоди пример за политика?

Главният прокурор не иска да признае, че доказателствата и аргументите, които българското обвинение изпраща  в Белград може да са слаби и неубедителни. Да са повече политически, отколкото юридически и това да е причината Цветан Василев да е в Белград, а не в София. А като не можеш да убедиш сръбския съд с тези доказателства, дали ще убедиш с тях българския? Може би точно тази мисъл опъва нервите на Цацаров и го подтиква към непемерени изказвания.

През лятото на 2014 г. Пеевските медии публикуваха обвинения и откровени лъжи срещу КТБ. Прокурори и ченгета нахлуха в офиси на фирми, свързани с банката. Това предизвика паника сред вложителите и те почнаха да теглят парите си. По всичко личеше, че сценарият се диктува от Пеевски, а различни институции, между които БНБ, финансовото министерство и прокуратрата активното съдействаха за неговото изпълнение. Политическите партии имитираха активност, но на практика си затвориха очите за фалирането на КТБ. Цветан Василев няколко пъти след това заяви в интервюта, че чрез адвокат Александър Ангелов Пеевски е поискал да му прехвърли почти целия си бизнес. След като получил отказ, депутатът заплашил, че ще се случи това, което се случи. Василев показа и документ в потвърждение на думите си. Държавното обвинение обаче отказва да раследва или поне да провери твърденията му. Една графологина експертиза би свършила добра работа.

Заради съмнения и сигнали, че прокуратурата в онзи момент е действала в интерес на политически кръгове и е нарушила гражданските права на редица лица, се води разследване в САЩ. По закона „Магнитски“. Разследват се действията на Цацаров и Пеевски. Резултатите още не са обявени, но самият факт, че има такова процедура е достатъчен. Защото тя не би започнала, ако нямаше достатъчно основания.

Политика е когато посрещаш руския генерален прокурор Юрий Чайка като генерал-губернатор в София и подписваш договор за обучение на български обвинители в Москва. Защото Русия е на 136-то място от 194 държави в света по корумпираност (данни от 2017 г.).

Цветан Василев има адвокати и едва ли се нуждае от нашата защита. Нямаме и такава цел. В случая става дума за принципни неща. Знаем, че текстове като този предизвикват допълнителен натиск срещу Фрог нюз. Периодично ни предупреждават, че главният прокурор не обичал критики и бил много отмъстителен. Зам.-вътрешен министър и близки до Пеевски субекти заплашват рекламодатели, че работят с нашия сайт. Петте повдигнати обвинения срещу създателя на сайта и възлагането им на лично подбрани от Цацаров прокурори потвърждават упражняването на репресии. Засега не ни е приложен само Закон за защита на държавата като приетия ЗЗД през 1924 г. за разправа с политическите опоненти на премиера проф. Александър Цанков… Защото Пеевски не се е сетил да го пренапише и вкара в парламента.

Ако прокуратурата успее да убеди съда за вината на Василев – той ще носи последствията, които предвижда законът. Ако ли не – ще тръгнат дела срещу България в Страсбург. Дотогава Василев и всички други обвиняеми са невинни. Самият Василев нееднократно е заявявал, че е готов да се върне в България и да застане пред съда, ако се гарантира неговата безопасност и тази на членовете на семейството му. Прокуратурата обаче отказва да коментира „изявления на подсъдими“. Което е нарушение на Конституцията, защото подсъдим не означава осъден. А и няма кой да повярва на думите й за гаранция, защото виждаме какво се случва в ареста с кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова. Да вкарваш хора в ада без доказана вина също е политика. Политика на натиск и бруталност, за да бъдат пречупени физически и психически и да се итръгнат от тях „признания“, които устройват обвинението. Такъв е бил моделът на Вишински по вермето на сталинизма. Този модел властва днес у нас. Май все пак ЗЗД действа…

Д-р Димитър Попкутуев