Преходът – Апология на човешката алчност

Алчността беляза прехода ни от социализъм към перестройка и демокрация,а след това  и към капитализъм, тоест, първоначалното натрупване на капитал. Тон на нашата родна алчност даде най-напред нашата соцноменклатура .

Повечето от  нашите номенклатурчици, заедно с обслужващия ги персонал от ченгета, шефове и замшефове, комсомолски секретари, директори, замдиректори и какви ли още не, се подчиниха безпрекословно на собствената си вътрешна алчност и станаха богати по един или друг начин  и за сметка на  собствения си ограбен народ. Към водещата  номенклатурна кохорта те присъединиха и своите помагачи-мутрите, като им предоставиха неограничено поле за действие под формата на новонастъпила свобода, изразяваща се  по израза на героя на Достоевски  Иван Карамазов във „всепозволеност”- от хитростта и подлостта до престъплението и лъжата от всякакъв характер. Благодарение на собствената си доброта и наивност и не на последно място на  собственото си  овчедушие и страх от  някогашния терор на  соцсистемата,  нашият народ близо четвърт век ги търпя и най-после осъзна, че трябва да се надигне. 

По-точно да помете собствената им алчност или  поне да я обуздае, защото няма защо да си правим илюзиите, тая човешка алчност е неизкоренима и генетично заложена у нашего брата. Единственият начин да се овладее и  контролира е страхът от наказанието и  проявата на разум, на култура и на образование. Друго няма.

Да не забравяме, че някогашната чутовна власт на всемогъщото духовенство на Запада била разграничавана по два начина: посредством безразсъдните яростни изблици на разгневените миряни и  посредством разкола на самите духовници. Или преведено на наш език, би означавало: посредством постоянния натиск на протестиращите и разкола между самите  олигарси.

АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ