„Прокурорския“ загуби свободата си в „Свобода“. Значи можело, когато искат

Въпросното лице, което тормозеше Перник от години и се измъкваше странно, нагло и необяснимо от МВР и правосъдието, най-накрая бе заловено. Много месеци след като се укриваше и тормозеше различни хора, дори нападна служител на ГДБОП и баща му.

И ето – главният секретар на вътрешното ведомство Георги Кандев отрази гордо случилото се във Фейсбук: "Примката се затегна! Белезниците щракнаха. Издирваният беглец от закона, познат с прякора "Прокурорския син", току-що беше заловен от ГДБОП".

Ами, да. Глупакът Михайлов посегна на служител на БОП-а и оттам го погнаха. И хванаха.

Така трябва.

Няма да описвам „подвизите“ на „прокурорския“. Нито „чадъра“ над него, разпъван през годините от различни институции. Без този „чадър“ Михайлов отдавна щеше да е в затвора, където му е мястото. Много хора нямаше да бъдат бити, заплашвани и рекетирани. Включително и приятелката му.

Районният съд го осъди на 4 години затвор за серия от побои. Докато се очаква развитие - Михайлов изчезва, преди да бъде арестуван и пратен в затвора.

По-важно е друго: Защо МВР и правосъдната система толкова време не успяваха да се справят с някакъв млад хулиган. „Чадърът“ над наглеца само засилваше недоверието на обществото в сектор „Сигурност“ и съдебната власт.

Каквото и да говорят днес управляващите, усещането за липса на справедливост няма да изчезне със залавянето на „прокурорския син“. Първо, защото самото задържане е рутинно действие. Второ – няма гаранция, че Михайлов няма да се измъкне отново.

Покровителството над престъпници, корупция и мафия у нас има традиции, каквито няма по отношение на прилагането на закона и справедливостта.

Тук е заровено кучето. Могат, но когато искат? И когато не им пречат.

Михаил Димитров