Аз съм българче закон не го лови!

България е това, което всеки носи в себе си. Тя е родителите, въздуха, звуците, светлината през клоните на дърветата, звуците на реката и планината, вятъра в полето, орела във висините, вълкът в сенките… Всеки може да допълва, допълва, защото тя е всеки един от нас, във всеки от нас.

Законът трябва да се спазва, настояват по повод казуса с канадското гражданство на Кирил Петков, а вече и по отношение на Мария Касимова-Моасе, кандидат за вицепрезидент, хора, които са подминавали или прегазвали законите всеки път, когато са имали интерес от това.

Тия същите се аргументират с клишето: „Лош закон, но закон“. Само че такава римска фраза няма. Има Dura lex, sed lex или „Строг закон, но закон“. Разликата е важна.

В България много закони са обслужващи определени кръгове и пребиваващите във властта. Това е предпоставка за злоупотреби, корупция и несправедливост. Върховенството на правото означава борба точно с това.

Големият мислител, адвокат, философ и оратор Цицерон ни е завещал мисли за правото, които важат и до днес. Такива са „Най-висшият закон трябва да бъде благополучието на народа“ и „Крайната строгост на закона е крайна несправедливост“.

Но къде Цицерон ще се мери с българските радетели за законността. Те са пълни с чувство за за справедливост, патриотизъм и принципност, като червива ябълка с червейчета…

Константин Иречек е бил министър на просвещението в следосвобожденска България, написва първия академичен труд по история на България, превръща Народната библиотека в институция и пр.

Финландският генерал Казимир Ернрот е бил военен и вътрешен министър, също и премиер на България след Освобождението. Въпреки ограниченията на Търновската конституция той получава широки правомощия от Народното събрание да се справи с въоръжени отряди, които мародерствали в Южна България.

Да не говорим за принц Фердинанд Сакскобургготски, който е австрийски гражданин, но става княз на българите и управлява около 30 години.

Руският генерал и гражданин Леонид Соболев също е бил премиер на България.

Тези редове не са „за“ и „против“, а просто едно мнение, гледна точка. Българчета в Чикаго, Берлин, Барселона и Ливърпул рецитират „Аз съм българче“ с грейнали очи и лица, а тук кандидати за президент не знаят текста на Дядо Вазов.

Опитват се да отвличат вниманието от главното: Разкарването на мафиотския модел н Борисов. 

Колко удобно е да се позоваваш на закона, когато ти изнася и да не се сещаш за него, когато България е осъдена от Европейския съд заради изявления на главния прокурор Иван Гешев. Зовеш за санкции срещу разкрилия кражбата на десетки милиарди служебен министър и нов политик, а заставаш до бивш премиер, в управлението на който се е случил този грабеж.

Аз съм българче - в Пордим или Портсмут - закон не го лови, да знаете.

Огнян Стефанов