Аз не съм будител. Длъжник съм!

Ученикът на Кирил и Методий Константин Преславски и Черноризец Храбър са първи в списъка по време. Патриарх Евтимий – изоставен от цар и военачалници сам да брани с народа столицата на разбита България. Отец Паисий с неговата "История...." идва след тях. Много обичам отец Матей Преображенски, наричан още Миткалото, Очматей или Очката. Сърце и дух в расо, каквито и под ризниците трудно се намират. Дякона - най-големият, превърнат от профаните в клише! Захари Зограф, Цанко Лавренов. Караджата, Ботев и Бенковски. Захари Стоянов, Вазов и Дядо Славейков. Гео Милев, Смирненски, Атанас Далчев... Още двайсетина учители, режисьори, актьори и музиканти.

Тези хора, освен, че са били книжни, активни и интелигентни, са преодолели страховете си. Това ме възхищава. Разбира се, че има и много други, но към тези имам слабост. Никой не харесва всички и всичко, нито мрази всички и всичко. Но си има списъче и за двете категории. Не е задължително да са от списъка с имена, които се споменават по време на тържествени проверки и зари.

Не ми харесва формалното поздравление в Деня на будителите. Лицемерно е. Освен това Денят е за да си спомним за най-добрите от нацията, а не нацията да празнува, сякаш тя е будител.

Професионални будители няма, макар някои да си го мислят.  Академик Антон Дончев, например, станал кръстник на олигарха Николай Банев в Бачковския манастир. Няколко пършиви медии тичат да отразят грандиозното събитие. Това будителство ли е? А академик Светлин Русев, който вече половин век дърпа конците в средите на художници, скулптори и графици както Дон Корлеоне на мафията в Сицилия и това ли наричаме будителство? Или мрачните сиви фигури на близки нему лица, изрисувани от него в църквата на Ванга? За някои може и да е, но за мен – не. Ще каже някой: Много си малък да даваш оценки. Може, но имам мнение. Не ме интересуват пикливите хвалби и възнасяния на авторитети, официализирани по партийна, държавна или масонска линия. Да си ги почитат и да си пълнят къщите с картините и книгите им. Един ден внуците им няма да изкарат и 10 евро от тях...

„Звездите” от сериалите, т.нар. секссимволи и халтураджиите и те ли са будители, само защото по телевизиите ги наричат такива. При това с такава лекота, сякаш ближат сладолед.  Мерси.

Повече от 30 години работя като журналист. На този ден някои познати, роднини и приятели се обаждат и честитят празника. Става ми неловко. Ако човек приема подобно поздравление, трябва първо да се огледа какво е направил и каква е ползата от него. Будител е велика титла, достойна за малцина. Аз съм обикновен длъжник. Да, написал съм хиляди дописки, репортажи, интервюта, коментари, но успях ли нещо да променя към добро?  Накарах ли читателите си да се замислят за важни неща и да потърсят решение, въпреки скапаната цена? Това е труд в очакване на някакво признание и най-често главоболие. Ако си критикувал или иронизирал властта и някои институции – чакат те беди. Цялата държавна машина се стоварва върху теб, дори да си средностатистически писач... Представям си ако си истински будител.

Какво не направих:

- Не се изправих открито срещу несправедливостите, а останах зад написаното и думите.

- Не заявих публично това, което знам за много от политиците ни. Така прикрих престъпления и дадох възможност на истински кретени и криминални типове да властват необезпокоявани и недосегаеми.

- Не съм бил винаги искрен с читателите, защото съм се страхувал за семейството и близките си. Такова оправдание няма.

- Правих компромиси, за да оцелее някое мое начинание или, за да осигуря финансирането за медията, която съм създал.

- Не написах книгите, които трябваше и исках да напиша.

- Не обикалях достатъчно страната и не се срещах с достатъчно много хора, за да си споделим болките и радостите.

- Повярвах на някои политици, че ще направят това, което са обещали. После не ги наругах за лъжите и безобразията, както би било честно.

- Не протестирах достатъчно активно, за да бъде по-кратък престоя във властта на някои партии и мафиоти.

- Не издигнах барикада, за да умра на нея. Дори не се самозапалих в знак на протест срещу мафиотизирането на държавата.

- Сведох съпротивата си срещу пълзящия фашизъм до думи, коментари и разговори със съмишленици.

- Не сторих достатъчно за честта и саможертвата – не дадох пример.

- Лекари и Господ ми дадоха втори шанс след покушението срещу мен, но не се възползвам достатъчно от този подарък.

- Бях продукт на социализма, после станах продукт на демокрацията. А трябваше да бъда човек с права и собствено мнение.

- Все по-често се замислям за смисъла от борбата и противостоянието, когато отсреща е стената на овчедушието и престъпната власт. Въпросът „Струва ли си” ми тежи като камък. Струва ми се, че е предателство...

- Като повечето от вас съм, а би трябвало да съм като Тях. Всички да сме като Тях...

Освен двама-трима души, в тази страна никой няма право да се нарича „будител”. Това не е президентски орден, нито обществена поръчка, спечелена с подкупи. Не можеш да се накичиш с титлата „будител” само защото си част от еди коя си гилдия или професия, защото си станал професор или академик. Будител си, когато народът те нарече такъв по кръчми и кафенета, пред телевизора вкъщи, в разговори и спорове с приятели и колеги. Когато хора плачат или се смеят на твоя книга, роля, картина, песен. Когато чуеш: „Това е моят човек”. Всичко друго е фалш и суета.

Не съм будител. Длъжник съм – на близките си и на останалите българи.

Огнян Стефанов