Смъртта на митовете: Живковият социализъм - далавера до дупка!

В края на 1989 г. България има 9.5 милиарда долара дългове към западни банки, най-вече западногермански. Бюджета се пълни от продажбите на не особено качествена продукция на ниски цени, всъщност винаги под световните, за СССР, соцлагера и малко в капиталистическите страни. В БНБ има 1.5 милиарда долара резерв. Държавата обаче е изправена пред технически фалит. Защо? Причината е в перестройката на Горбачов. Той е поискал дефинитивно всички страни членки на СИВ от следващата година да се разплащат помежду си в конвертируема валута по световните цени, тоест в долари, а не както е било дотогава в т.н. „преводни рубли“. Русия вече ще ни продава нефта и газа за долари, и ще ни купува чушките, доматите, чорапите и пр. също в долари. Ако ги поиска, задължителните договори отиват в небитието.

За Тодор Живков това е истинска катастрофа. Родната продукция, макар и не особено качествена, се продава успешно заради крайно ниските цени! Но ако България трябва да плаща на Русия за получаваните суровините в долари по световните цени, то тя ще фалира. За година - две валутния резерв ще се стопи, външните заеми няма да могат да бъдат обслужвани – край на социализма. Ето защо Живков прави опит да организира останалите „първи“ от соцлагера заедно да искат от Горбачов удължаване на режима на „братски“ доставки и договори. Горбачов е непреклонен, край на „братския социализъм“, започва ерата на „пазарния социализъм“. Живков да се маха, да дойде някой млад, енергичен другар да ръководи неизбежната българска перестройка... Помним какво се случи после.

 

Остава обаче необяснен един изключително важен исторически въпрос: защо изобщо беше възможен този „братски социализъм“?

След края на Втората Световна Война САЩ предлагат на разрушена Европа два милиарда долара помощи за възстановяване по т.н. план „Маршал“. За американците това означава просто да пуснат печатницата на ФЕД и да произведат банкноти на стойност два милиарда. От името на своите окупирани все още сателити в Източна Европа Сталин отказва. И с право, ако те се обвържат със заеми към Америка и към западните пазари, той неминуемо ще изгуби контрол над тях като се изтеглят войските му напълно. Сталин решава Русия да помага със заеми и суровини.

 

В периода 1946  - 1989 г. в Източна Европа действа „братски социализъм“ на принципа на натуралната обмяна. Всички членки на СИВ получават нефт, газ, метали, дървесина, машини и др. на измислени цени, като ги заплащат с каквато продукция имат на също така измислени цени. Основното търговско правило е „вие на нас по-евтино, а ние на вас още по-евтино“. През 60-те години за камуфлаж в СИВ е въведена като средство за разплащане „преводната рубла“. Официалният курс е... един долар за 89 копейки!!! Бедният американски долар не бива да струва и една рубла. Естествено, никоя борса не признава такъв курс.

 

През 60-те години при Хрушчов руснаците установяват, че салдото им с България е на крещящо червено: дали са в много повече, отколкото са получили. Бай Тошо оправя нещата, като изпраща златния резерв на БНБ в СССР под претекст да бъде съхраняван по-надеждно, да не се изпари в случай на атомна бомбардировка! Светът тогава е в т.н. Карибска криза заради Куба. През 70-те години, използвайки суетността на Брежнев към ордени, Живков успява да издейства нелоши петролни подаръци, вероятно като компенсация за предадения златен резерв.

 

Този „братски социализъм“ вкарва целия соц-лагер барабар с Русия в един порочен икономически път, който води до неминуем фалит. За да се развиват икономиките са необходими все по-големи количества суровини, които се заплащат с все повече количества краставици, домати, чушки, но за тяхното производство пък е нужно и повече петрол!... Десетилетия наред Русия е изпомпвана безогледно срещу не особено качествена, морално и технически остаряла продукция.

 

За Живков и останалите „първи“ от соцлагера „братския социализъм“ е пълна далавера! Цялото вътрешно потребление е предварително планирано, излишество за гражданите не се полага. За да се произведат необходимите количества промишлени и селскостопански продукти е впрегнато цялото население; студентите, учениците и армията помагат почти безвъзмездно. Заплатите и пенсиите обаче могат да се вдигат постоянно и хората да спестяват не малко парични знаци. Нищо, че няма какво да купят с тях, за една „Жигула“ се чака по осем – десет години. Фокусът е, че печатането на националните валути изобщо не е обвързано с произведените блага, нито със свободна международна обмяна.

 

За да има все пак прилични потребителски стоки, за да се купуват модерни технологии и пр., страните от соцлагера вземат непрекъснато заеми от Запада. В края на 80-те години всички те без изключения имат огромни задължения и трудности при изплащанията им. Полша, примерно, има 20 милиарда долара заеми! После ѝ опростиха половината. И още нещо – всички соц - страни имат по-голям износ по „второ направление“, тоест на Запад, отколкото помежду си и за СССР!

 

Великият губещ от „братския социализъм“ е Русия! Продава на безценица огромни количества суровини, а получава ненужни продукти. Ако ги продава на реалните световни цени тя би удвоила своя бюджет и би могла да купува качествени потребителски стоки, да модернизира производството си. Точно това решава да направи по-младото поколение висши партийна дейци край Горбачов. Перестройка! Приятелството си и приятелство, но сиренето, пардон, суровините са с пари. Вие ще ни плащате с долари, ние на вас също. Ако ни трябва нещо, де.

 

В началото на българския преход през 1990 г. средното българско семейство има вероятно не повече от 5000 лв спестявания /липсват точни данни/. Валутният пазар вече е свободен, доларът е станал моментално десет лева. Тоест, средното четиричленно семейство разполага с 500 щатски долара, по 125 на човек за 45 години социализъм! След шест години управление на БСП и ДПС, и една на СДС, през злощастната зима на Виденов /1997г./ курсът на долара е литнал до към 1990 лв. Спестяванията на средното българско семейство, ако са имали глупостта да ги държат в банка /както повечето българи са го направили/ са само... 2.50 долара! Къде са другите 497.50 долара се пита в задачата?!

 

Средната заплата по времето на „златния“ живковски социализъм през 80-те години е била 240 лв. По черния курс един долар за три лева това прави 80 долара. Но и те не са реални – българите не могат свободно да обменят кой колкото иска левове и да купуват западни стоки.  Средната заплата днес 2014г. е 770 лв, според официалната статистика, тоест, около 340 евро или 570 долара. Някои заклети живковисти ще възразят, че с тогавашната заплата е могло да се купят над 1000 типови хляба по 22 ст., а днес само 800 евентуално! Да, така е, но и барел петрол от две преводни рубли плащахме тогава на Русия с пет кила домати, бутилка „Гъмза“ и чифт гуменки!!!

 

Въпреки това хитри леви демагози продължават упорито да експлоатират митовете за нелошото управление на комунистите, за „успехите“ на живковския социализъм и да ги припомнят на възрастните поколения. За успехи от този период може да се говори единствено на фона на неуспешния преход после. Преход в руслото на олигархическия социализъм, довел до установяването на псевдо пазарен капитализъм. Средствата за производство се прехвърлят на шепа хора, печалбите от националната икономика се оттичат в техните бизнес сметки – гражданите живеят с мизерни доходи.

А защо изобщо имаше социализъм на планетата? Беше ли той неизбежен вариант за развитие на една част от човечеството?

 

Андон Михайлов