10 куплета за смъртта на една баба в Овча купел

Ще предположа едно твърде вероятно продължение на мрачната случка. Много българско продължение.

Ако извършителите бъда разкрити и се стигне до съдебед процес, той може да се развие по няколко начина. В голяма степен това зависи и от факта дали обвиняемите имат или нямат финансов ресурс. Ако са бедни отиват в затвора. Ако обаче не са, нещата стават други.

В България важи правилото: Богат виновен няма.

Ето какво можем да очакваме:

1. Полицията залавя извършителите. Те не могат да бъда наричани убийци, докато съдът не постанови това с присъда на трета, най-висшата инстанция. Ако някоя медия или журналист ги нарече такива, може да бъде съден или обвинен в грубо нарушаване на човешките права. Българския хелзински комитет само това чака. Традицията у нас е такава: защитава се извършителя, а не жертвите - преки и косвени.

2. Повдигане на обвинения и обвинителен акт. Те са работа на прокуратурата. Прокурорът трябва да е разпредлен на случаен прицип, но това често се подлага на съмнение. Понякога с основание. Съмненията ще се поддържат от защитата.

3. Медийна кмпания в навечерието на процеса. Прокуратурата ще бъде обвинена,  че е преднамерена към обвиняемите. Те са дискриминирани, ако са цигани, упражнено е насилие в досъдебното производство. Във Висшия съдебен съвет ще се получат сигнали от подсъдимите, че прокурорите се отнаят лошо с тях, нарушават закона, притискали са ги и с разследващите са им предлагали сделка: да свидетелстват срещу този или онзи мафиот, политик или бизнесмен. В замяна им е обещана по-лека присъда. Тази първа кампания е тест за обществената реакция и послание към съда: не решава Съдбата, а още по-малко Темида - решаваме ние.

4. Делото стартира. И се започва една протяжна, противна, но напъло законова процедура на протакане. Зопочват здравословнте проблеми на обвиняемите. Скъсан менискус струва от 700 до 1000 лв - представя се рентгенова снимка от друг пациент. Заседанията на съда се отлагат поне с месец.

5. В действие влизат медиите. В зависимост от степента на подкупност на някои журналисти, ще научаваме че: процесът е скалъпен, има обществен натиск, използва се като реклама на управлението, имитира дейност пред Брюксел.

6. Идва ред на дежурните расистки "аргументи". Към тях ще се прибавят тези за политически процес. Адвокатите на обвиняемите ще изтъкват, че няма достатъчо доказателства, че тези, които се представят в съда, са скалъпени, а други са подхвърлени.

7. Следва омаскаряването. То протича по всички линии: през прокурори и разследващи до близки и свидетели. Ще научим за всички тях невероятно гнусни неща. Достоверността  е без значение.

8. На ход е защитата. Та заявява публично, че крадците са влезли в дома, принудени от бедността и мизерията, да търсят парче хляб за семейството си. Не са искали да нараняват възрастната жена, но тя се е развикала и ги заплашила я с нож, я със снаха си, я с нещо друго. Те се стресирали, изпаднали в шок и не помнят нищо оттук насетне. Може да са бутнали бабата и при падането тя да се е ударила лошо. А може и въпросните обвиняеми въобще да не а извършителите на престъплението. Защото като видяли бабата, скочили през прозореца и дим да ги няма. Какво е станало след това - те не знаят. А знаете ли, че е възможно убиецът да е чоек от близките, който е имитирал грабеж. Въпрос на въображение.

9. Свидетелите. Ако има такива, ще бъдат въртяни на шиш от адвокатите в съда. Някои от тях междувременно ще напуснат този свят. Други ще се откажат от показанията си по различни причини. В дадения случай най-вероятно няма да има свидетели: навън пиратки, вътре - музика и тостове. Ни чул, ни видял...

10. Версията на крадците. Само те са били на местопрестъплението и знаят какво се е случило в действиелност. Каквото ги научат адвокатите - това ще твърдят. Може да е правдоподобно или абсурдно - съдът ще преценява.

Тези неща ще се повторят много пъти, без значение в каква последователност. Няколко години. От инстанция до инстанция. Много вероятно е овиняемите да се оплачат от нарушаване на правата им в Страсбург.  

През това време, според науката тафономия, която се занимава с "живота" на труповете, тялото на възрастната жена ще с разлага. Бавно - от 7 до 12 години, в зависимост от почвата, достъпът на кислород, температурата на почвата, влажността, причината за смъртта и пр.

Всъщност, възрастната жена е била събрала парички за собственото си погребение, които са станали плячка на крадците. Съдът едва ли ще взече това предвид, но вие го запомнете.

Нататък. След всяко убийство животът продължава. Такива са природните закони.

Твърде възможно е някоя от инстанциите ще обяви извършителите за невинни. Заради:

- Липсата на достатъчно доказателства.

- Недоказана вина.

- Перфектна защита, разбила всички доказателства.

- Подкупни магистрати.

- Натиск - политически, мафиотски или отвътре в системата. (Ако крадците са дребни риби, до този вариант може да не се стигне.)

- Съдии мразят своята колежка и си връщат за нещо.

Възможни са и други мотиви. Свободни волни птици.

По време на процеса подсъдимите ще се смеят в очите на опечалените. Ще се държат нагло и няма да чуете разкаяние от тях. Може да научите обаче, че бабата си е изживяла живота, била е на възраст, а те са млади, бъдещето е пред тях, имат деца, любими и пр. Освен това са невинни. Винаги невинни. Също и жертви. На системата, на полицейско насилие, на амбициите на някой политик или министър.

А могат да станат и телевизионни звезди, стига това да хрумне на някой продуцент или водещ. Ловък рапър пък може да забие хитово парче с 10 куплета "за смърта в панелката, братче, няма спасение, няма хапче"...

Делото може да бъде връщано в прокуратурата за доразследване.

Възможно е да се иска отвод на някой от съдия от състава или на прокурор. Ако този отвод се удовлетвори - всичко започва отначало.

5, 6, 7, 8, 9 години...

Но може и да ги признаят за виновни и да полчат сериозна присъда. В този момент научаваме, че са изчезнали. Няма ги. Присъда има - затворници няма.

Готови ли сте за всичко това?

Всъщност кой ви пита...

Огнян Стефанов

P.S. Нека семейството на убитата възрастна жена ми прости, ако с нещо съм засегнал техните чувства. Опитал съм се да опиша нещата приблизително такива, каквито са. В действителност те са много по-брутални. Важни са поуките, ако някой въобще се сеща за тях.