Земята – последната българска ценност

Шумът около това дали да има мораториум върху покупката на земя от чужденци до 2020 година или не, е прах в очите на милиони собственици на ниви, оцелели от масовото купуване. Не всички, които шумят и искат запазване на забраната, го правят от користни цели, но резултатът е един и същ - заблуда за дребния собственик на единствения останал ни ценен актив.

Масовата, работническо-мениджърската и касовата приватизация отнеха на българите плода на усилията на поне три поколения техни предшественици. Обогатиха се неголям кръг от хора, назначени или домогнали се до собственост по различен начин. Досега това се случи само в търговията, промишлеността и услугите. Поради факта, че в еуфорията от началото на прехода Жельо Желев направи нещо изключително глупаво тогава – върна в реални граници наследствената земя. Това уби възможността да се развива ефективно селско стопанство. Но пък даде собственост, макар и неголяма, в ръцете на над 2,5 милиона българи. В тъмните години на прехода, през галопиращата инфлация в средата на 90-те години, до валутния борд и приемането ни в Европейския съюз, мнозинството от тези хора запазиха земята си. Не защото искат да я обработват, а просто защото цените в периода от 1996 до 2006 година бяха смешни – от 20 до 150 лева на декар. Според данни на единствените проучвания на пазара на земя у нас, извършени от специализираната държавна фирма САПИ ООД, средната цена на земеделската земя до 2010 година достигна едва 132 лева на декар. Собствениците на ниви от 5-10 декара получаваха суми, колкото един телевизор.

 

Въпреки че продажби имаше, според неофициални данни (официални няма от три години), средно по 200 000 декара са сменяли собствениците си през последните 4 години. Въпреки това, около 2 млн българи все още имат протоколи от поземлени комисии за парцели,  не надвишаващи 10-15 декара.

 

Опитите да се измъкне от ръцете на милиони българи собствеността върху земята, както това отдавна е направено в Западна Европа, започнаха през 2006 - 2007 г. Създадоха се Акционерни дружества със специална инвестиционна цел /АДСИЦ/, които започнаха да изкупуват ниви, като даваха по-нормални цени, но и те доста под себестойността на земята. Към края на миналата година в страната имаше 10 големи собственика на земеделска земя. В проценти обаче те притежават едва  3,52 % от общия фонд на държавата. Сред тях са "Елана ф 33" - 239 000 дка, "Адванс Терафонд" - 282 000 дка, "Серес АД"-217 000 дка.

 

След влизането ни в ЕС, да притежаваш земя от година на година става все по-печелившо, тъй като субсидирането на земеделското производство става на декар. Който има например 1000 дка,  получава субсидия от 10 евро на декар или 10 000 евро накуп. Отделно има други облекчения - като право да не се начислява ДДС от фермерите, намалени осигурителни прагове за регистрираните земеделски производители и дори (потвърдено и за 2014 година) квота за закупуване на гориво с намален акциз. Особено силно се разви бизнесът със земя в Добруджа, където отглеждането на зърно се превърна в един от най-доходните бинеси в страната. При средно 3 млн тона зърно, произвеждани всяка година и средна цена от около 200 евро на тон, всяка година в джобовете на едрите и средни зърнопроизводители влизаха по около 300 милиона лева. Дори да извадим разходите за производство, които за пшеницата са от порядъка на 130-150 лева на декар, пак остава внушителна сума. Неслучайно именно в Добруджа са и най-богатите фермери у нас. Те може и да живеят луксозно, но парите им не са с неясен произход.

 

Част от печалбите си едрите фермери от 2007 година започнаха да влагат в покупка на земя. Това е задържително условие да останеш в бизнеса, да намалиш разходите си за аренда и да увеличиш приходите си. Това натисна пазара и цените в районите на Каварна и Добрич скочиха до 1500-2000 лева на декар. Сделките се увеличиха, защото при тези равнища, дори 10 декара вече носят сума, равна на една нова лека кола.

 

Но ако тези хора купуват, за да разширяват или гарантират производството си като земеделски стопани, има една друга група, която е събрала значителен финансов ресурс и се насочва от около година към изкупуване на земя в най-добрите региони на страната. Тази икономическа групировка е от няколко фирми, които акумулират сериозни приходи от продажба и търговия с алкохол, селскостопанска техника и внос на бързооборотни стоки. Тяхната стратегия е да поръчват в различни медии невярна информация за спад на цените на земята и свиване на пазара. Идеята е ясна: уплашени от подобно развитие, собствениците на ниви да почат паничеки да ги продават. Отворете в търсачка в интернет тема „Цени на земя” или „Пазар на земя” и ще видите поне 5-6 различни медии да пишат почти едно и също от около година. В същото време специализирани агенции и сайтове за продажба на земеделска земя коренно промениха тактиката си – обявите за покупка на земя не намаляват, но цените на купувачите изчезнаха и се появи познатото от пика на сделките с апартаменти през 2007 - 2008 година „Цена по договаряне”. Това също може да се обясни – ако продавачът е на зор, купувачът го натиска и купува на най-ниската възможна цена, собственикът не може да се ориентира как вървят парцелите, подобни на неговия и става лесна плячка на опитни агенти и други посредници.

 

Така стигаме и до проблема купуването на земя от чужденците. Някои го представят като позор, други - като спасение. Всъщност става дума отново за българските бизес акули. Всеки, който се поинтересува, ще види, че законът позволява на  чужденци да купуват неограничено земеделска земя, ако регистрират фирма у нас. Така че дали ще купи парцел като частно лице или като фирма, няма особено значение за инвеститора. Проблемът е обаче в това, че ако се отвори пазарът за всеки, който има пари, интересите на купувачите от икономическата група ще пострада. Повече купувачи означава повече търсене, вдигане на цените и повече разходи за декар. Това не им е изгодно и те с всички сили, включително и чрез лобита в парламента, ще се постараят да наложат ограничението до 2020 година. Ако това стане, инвеститорите от чужбина в земя, ще получат лош сигнал и вероятно ще преосмислят плановете си да купуват у нас. Така нашите спекуланти ще имат още 7 години да водят своята кампания и да изкуят каквото е останало от беззащитните собственици и наивни.

 

Тя няма намерение да продава...

 

Земята е ограничен ресурс, няма откъде да си я внесем или произведем. Най-вече тази, която може да произвежда храна. При условията на увеличаващо се население, този фактор става все по-важен. Трябва да сме наясно, че един ден цената на плодородната земя ще е съизмерима или дори по-висока от цената на златото. Този ден не е много далеч. Климатичните промени, на прага на които сме и ние, вероятно ще направят част от българската земя непродуктивна, но друга част ще бъде наистина златна. Трябва да я натоварим и да произвежда, най-добре биопродукция, щадяща качествата на почвата. Дали това ще го направим ние или чужденци, няма значение. Важното е да получаваме доходи от земята, защото в момента ние прахосваме значителна част от този важен ресурс. По данни на земеделското министерство около 4,5 млн декара в страната пустеят. Това си има и добрата страна – така почвата се възстановява и е готова да ражда по-добри реколти. Така че проблемът е да накараме   земята да дава, а не да създаваме ограничения за покупката й. Защото така създаваме условия отделни компании и хора, притежаващи много пари, да ги вложат в инвестиция, която на практика е вечна, поне докато същуствевя човечеството – земята. А от горчивия ни опит с фабрики, заводи, държавни компании и други активи, които минаха под ножа на разграбването знаем, че родния икономически и политически елит има само една цел – личното си обогатяване. Като изкупят земята те ще препродадат на чужденците с големи печалби.

 

Ето какво казват експертите:

Най-динамичен през последните години е пазарът на земеделска земя, където през последните 3-4 години се наблюдават ръстове при продажните цените от 10-15% на годишна база. Това е най-силният пазар през последните години. Това се потвърждава и от сключените сделки със земеделска земя в периода февруари 2009 – февруари 2013 – 65.46% от общия обем сключени сделки в страната. 

Добромир Ганев

Според наши проучвания и много други анализи земеделската земя е отлична дългосрочна инвестиция. Вярваме, че светът е в период на повишено търсене на земя поради комбинираните изисквания за осигуряване на храни, фуражи и горива:

Световното население нараства всяка година и изисква всеки хектар земя да произвежда повече;    

Китай и Индия преминават към употреба на повече животински храни, което увеличава търсенето на фуражи за животните; 

Производството на биогорива отклонява част от земеделските продукти от употребата им за храни; 

Вярваме, че българската обработваема земя има някои уникални и много полезни характеристики – ниска волатилност (променливост) , висока доходност при отчетен риск, ниска корелация (взаимна зависимост ) към традиционни класове инвестиционни активи, силна връзка с растежа на нововъзникващ пазар с нисък политически риск, приближаване до цените на земите в страните от ЕС и създаване на сигурен паричен приход. 

Адванс терафонд

Голяма сделка на пазара на земеделска земя у нас бе регистрирана през август 2013 г. Става въпрос за прехвърлянето на 100% от капитала на Серес АД, в чийто портфейл има около 186 000 дка масиви. Имотите са разположение основно в Северозападна (Видин, Враца и Монтана) и Северна Централна България (Велико Търново и Плевен). Купувач е Ромфарм Компани, като новината за това изтече предходната седмица от сайта на Комисията за защита на конкуренцията. В днешният седмичен бюлетин на Централен депозитар пък е регистрирана и самата сделка на извънборсов пазар. Росфарм Компани бе и купувач на ЕЛАРГ Фонд за земеделска земя, като сделката за 180 хил. дка земи бе осъществена на цена от 90 млн. лв. Компанията е собственост на Венелин Георгиев и Тенчо Шиков, които притежават по 50% от капитала й. Така само в разстояние на около година, на пазара на земеделска земя бяха сключени три големи сделки, като предходната бе продажбата на Омега Агро Инвест на Уинслоу ленд инвест АД. Продавач бе Винпром Пещера, а обект на сделката са около 160 дка земи. По този начин за пореден път се затвърди прогнозата на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи у нас, дадена в началото на 2013 г. Тогава от асоциацията заявиха, че се очаква повишено търсене на вторичен пазар на земеделска земя, или вече окрупнените парцели. 

Централен депозитар

 

Така че нека помислим, преди да продаваме. И да не се хващаме на въдицата за евтината земя, от която е добре да се отървем. Нито на писъците, че чужденци щели да изкупят българската земя и да ни превземат. Това са пълни глупости. Къде ще я носят тази земя? Айде стига евтин популизъм. Земята си е тук и е най-добре да се обработва по модерни технологии и с моерна ехника, за да се отплаща на всички с даровете си.

 

Димитър П. Василев