Тапи и нерви по план. Защо ремонтите по магистралите ни винаги водят до хаос?

Поредният летен сезон започва с ограничения

По „Тракия“ ремонтът ще засегне близо 11 километра в платното за Бургас между 218-и и 229-и километър. По „Хемус“ ще се обновяват около 9 километра в посока Варна между 23-и и 32-и километър.

И на двете места движението ще бъде пренасочено двупосочно в едното платно.

На теория това изглежда като временна мярка за няколко седмици. На практика обаче всеки шофьор знае какво означава подобна организация в началото на летния сезон – риск от колони, задръствания и часове загубено време.

Особено когато става дума за две от най-натоварените магистрали в страната.

Кресна показа колко лесно настъпва хаосът

Не е нужно да се връщаме много назад. Само преди дни хиляди хора прекараха часове в задръствания около Кресна. Ремонтът в дефилето съвпадна с едно от най-натоварените пътувания за годината –  почивните дни около 24 май.

Катастрофата край Симитли на прибиране на 25 май допълнително усложни ситуацията. Но тя не беше единствената причина за хаоса. Колони се образуваха още преди инцидента. Движението се движеше на метри за минути, а пътуване, което обичайно отнема значително по-малко време, се превърна в изпитание за хиляди шофьори.

Тогава възникна и логичният въпрос: ако институциите предварително знаят, че предстои пик на трафика, защо ремонтът се извършва точно в този момент?

„Тракия“ вече е давала подобни уроци

Кресна не е изключение. По Великден тази година пътуването по „Тракия“ също показа колко крехка е организацията на движението. Верижна катастрофа между седем автомобила доведе до часове забавяне в посока София.

Да, причината за катастрофата най-вероятно е неспазване на дистанция. Но инцидентът разкри и друг проблем. Когато магистралата работи близо до максималния си капацитет, един инцидент е достатъчен, за да блокира движението за десетки километри.

Резултатът беше близо шест часа път от морето до София за разстояние, което обикновено се взима значително по-бързо.

Споменът от лятото на 2024 г.

Още по-показателен беше юли 2024 г.

Тогава пътуването от Бургас до София отне близо седем часа. Шофьорите бяха пренасочвани през села, второстепенни пътища и обходни маршрути заради ремонти и катастрофи.

Парадоксът беше, че дни по-рано от АПИ уверяваха, че през активния летен сезон няма да има сериозни ремонтни дейности, които да затрудняват движението към морето. Реалността се оказа различна.

Проблемът не е в ремонтите

Нека бъдем честни – никой не иска магистралите да се разпадат. Проблемът не е в самите ремонти. Проблемът е в начина, по който се организират.

Въпросът не е дали трябва да се ремонтира. Въпросът е дали ремонтите могат да бъдат планирани така, че да причиняват по-малко щети на трафика.

Как го правят в Европа?

В повечето европейски държави ремонтите по ключови магистрали също създават неудобства. Разликата е, че често се търсят начини тези неудобства да бъдат ограничени.

Разбира се, задръствания има и в Германия, Франция или Италия. Разликата е, че там обществената дискусия обикновено е насочена към това как да се намали въздействието на ремонта върху трафика, докато в България често спорим дали изобщо е било подходящо той да започне точно в периода на най-интензивно движение.

При големи инфраструктурни проекти често се изграждат временни трасета или се търсят решения, които да запазят максимален брой отворени ленти.

Целта не е просто ремонтът да приключи. Целта е обществото да плати възможно най-ниска цена за него.

Българската цена на лошата организация

У нас тази цена често остава невидима. Тя се измерва в часове, прекарани в колони. В стотици литри изгорено гориво. В пропуснати срещи и отменени планове. В напрежение, което се натрупва зад волана и понякога води до още инциденти.

Новите ремонти по „Тракия“ и „Хемус“ вероятно ще приключат до края на юни. След това движението ще се нормализира и темата постепенно ще изчезне от новините.

Но въпросът ще остане. Защо всяка година знаем предварително кога ще бъде най-натовареният период за пътуване, а въпреки това продължаваме да попадаме в едни и същи задръствания? Защо всяко лято говорим за едни и същи проблеми?

И най-вече – защо държавата изглежда подготвена за самите ремонти, но не и за последствията от тях? Защото ремонтите са неизбежни. Хаосът около тях не би трябвало да бъде.