Кошмарът през Кресна: 7 часа път, километри колони и въпроси към институциите

На 25 май, при слизането от автомагистрала „Струма“ към Кресна, движението между 20:15 и 21:30 ч. напредваше с по десетина метра на 10–15 минути в участъка, където две ленти се вливат в една. И след това трафикът през Кресна остана бавен, а условно нормалното шофиране стана възможно чак след 22:10 ч. Пристигнахме в София с голямо закъснение, след 23:30 часа. 

На 20 май пътуването към Гърция също ни отне близо 7 часа, отново на фона на ремонта в района на Кресна и тапи от по 2-3 часа.

Ремонт в момент на очакван пик на трафика

Трети ден движението през Кресненското дефиле е затруднено заради частичен ремонт на асфалтовата настилка по главен път Е-79 – от разклона за Стара Кресна до град Кресна. Трафикът се пропуска поетапно в едната лента, а движението се регулира от сигналисти. Още преди дни от Агенция „Пътна инфраструктура“ предупредиха, че се очаква интензивно движение заради завръщането след почивните дни около 24 май.

Именно тук възниква първият логичен въпрос. Ако институциите предварително са знаели, че трафикът ще бъде изключително натоварен, защо ремонтът се извършва точно в този период и с организация, която неизбежно води до свиване на пропускателната способност на един от най-натоварените пътища към Гърция?

Аргументът, че ремонтът трябва да приключи преди летния сезон, не отменя необходимостта от по-добро управление на риска. Още повече когато става дума за хронично проблемен участък, в който задръстванията са предвидими.

Забраната за камиони беше ли достатъчна?

Ограничението за тежкотоварни автомобили до 20:00 ч. вероятно е било част от мерките за облекчаване на движението. Но след този час трафикът към Кресна остана силно затруднен.

Това поставя разумен въпрос: оценявана ли е ситуацията в реално време и обсъждано ли е удължаване на ограничението, след като колоните очевидно не намаляваха? Ако се очаква пик на пътуванията, логично е мерките също да бъдат съобразени с реалната обстановка, а не само с предварително определен график.

Защо движението беше сведено до една лента?

На място движението в района на кръговото към Кресна изглеждаше ограничено до една лента в момент, когато колоните се увеличаваха, а автомобилите напредваха минимално. Ако е имало техническа или организационна причина втората лента да не бъде използвана, институциите трябва да я обяснят.

Подобен въпрос остава и за организацията при слизането от автомагистрала „Струма“, където придвижването остана изключително бавно повече от час. Имало ли е координация между АПИ, полицията и екипите на място за управление на потока? И защо толкова дълго движението в този участък остана практически сведено до минимален капацитет?

Катастрофата усложни ситуацията, но не я обяснява изцяло

Ситуацията се усложни допълнително след тежкия инцидент по Е-79 след Симитли, в района на разклона за село Черниче, където при сблъсък между лек автомобил и камион загина 60-годишна жена. Заради процесуално-следствени действия движението беше временно спряно в двете посоки.

Този инцидент обаче не обяснява изцяло мащаба на проблема. Километрични колони се образуваха още преди това заради ремонта в Кресненското дефиле, а шофьори съобщаваха за сериозни задръствания както към Гърция, така и към София.

Това не е изолиран случай

Проблемът не е, че по пътищата има трафик. Проблемът е, когато предвидим трафик се посреща с непредвидима организация. Кресна не е ново тясно място, ремонтът не е възникнал внезапно, а интензивното пътуване около празници не е изненада за никого.

Когато институциите предварително знаят три ключови фактора – ремонт, очакван пик на трафика и хронично натоварен участък – обществото има основание да очаква повече от призиви за търпение. Очаква се организация, която поне да ограничи щетите от предвидимия хаос.

Именно затова въпросът е по-голям от едно задръстване. Ако държавата не може да организира движение в предварително известен рисков участък и в период на очакван пик, какъв е планът за следващите месеци, когато летният трафик тепърва започва?