В снежния ад: добри и лоши новини

Десетки коли и няколко автобуса са измъкнати от белия капан и падналите дървета.

Подобни събития се разиграха и на прохода Шипка. И там хора и техника цяло денонощие помагаха на закъсали пътници, вадиха ги от преспите, изтегляха колите.

В Бургаско Гражданска защита, МВР, екипи на енергото, медици и доброволци също се хвърлиха срещу стихията. За съжаление имаше и жертви. Но трябва обаче да бъдем справедливи: без всеотдайните и професионални действия на спасителите от всякакви институции нещата щяха да са трагични. Значи можем. Когато сме задружни и съпричастни.

Подранилият сняг, проливният дъжд, бурният вятър, прелялите язовири и реки показаха направиха поразии и причиниха много нещастие, но в същото време доказаха, че не всичко е загубено. Хората си помагаха в Смолянско, Габровско, Великотърновско, Старозагорско, Ловешко и пр. и пр. Да, има още много нуждаещи се от грижи и средства, останали без ток и хляб, в ледени къщи от наводненията, но все пак искрата на човещината е налице.

Не си падам по високопарните изрази и похвали, но не уважавам и в крайното отрицание. Стотици тези дни заслужават добра дума за всеотдайността и волята.

Та добрата новина е, че има още много добри хора.

Но. Идва ред и на лошите вести. Закъсалите в прохода Троян - Кърнаре споделяха по-късно, че връзката с тел. 112 била трудно, почти невъзможна. А когато все пак се свързали, "отсреща" се държали грубо и дори неадекватно. Това не е новост.

Оплаквания са се чували и друг път. Но не са виновни само въпросните служители. За бой са техните началници. Не е ли ясно най-после, че за всяка работа, а за такава като на тел. 112 двойно повече, подборът и изискванията трябва да са железни. Всеки компромис е пробойна в системата.  С този проблем трябва да се приключи веднъж завинаги. Кандидати за работа - колкото искате. Махнете сърдитите и грубите, защото причиняват болка.

Лоша новина е и тази, че парите за зимна поддръжка на пътищата са похарчени. За снегопочистване щяло да има, но не и за изкърпване, изчистване на канавки, изсичане на пречещи клони и дървета, подновяване на маркировката, укрепване на опасни участъци и пр. И в този случай проблемът е стар и известен, но отново не знаем за какво са изхарчени и от кого парите. Тайна. Къде отиват глобите от шофьорите нарушители, например? Колко са въобще те и кой ги разпределя? Къде отиват парите от данъците за коли и пътища? Никой не дава отчет. Но парите ги няма. Няма и наказани, за осъдени да не говорим. Защото едни и същи фирми, под едни и същи политически чадъри, усвояват парите за снега всяка година. Кой стои зад тези фирми е по-голяма тайна и от тази на швейцарските банки.

И като стана дума за банки, лоша вест съдържа и одитният доклад за КТБ. Част от него бе оповестена преди дни.  УС на БНБ прие този доклад и в публичното пространство "грейна" липса от 4,2 млрд лв. Колосална сума. Немалко експерти обаче реагираха, че нещо не е наред с този доклад. Чу се, че цифрата е нереална, а зад нея се крият нечии интереси. Има и други неясноти, но няма отговори от институцията, която уж трябва да всява спокойствие и респект - БНБ. Защото и в този случай липсва така желаната прозрачност. Само се догаждаме, че някой дърпа конците на управителя на БНБ Иван Искров, но никой не коментира открито за какво точно става дума. Добре, че все пак лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе категоричен в неделя, че доклаът звучи нереално, а Искров трябва да бъде сменен още в първите дни от работата на парламента. Това вече е отговорна политическа позиция. Споделят я и други партийни лидери. Без ДПС.

По понятни причини. Все едно подпалвачът и пожарникарят да са едно и също лице.

Прекалено перверзно дори за нашата страна.

Миролюба Бенатова представи тези дни великолепно телевизионно разследване. Става дума за позабравеното първомайско наводнение във Врачанско през 1966 г. Журналистката ни припомни по един категоричен начин, че и по време на социализма, който все още някои хвалят и ронят сълзи за него, са вършени безобразия срещу хората и всичко е потъвало в тайни папки и доклади.

От разровените архиви излязоха зловещи неща. Построено набързо временно хвостохранилище, което продължило да се използва години след крайния срок, застрашавало целия район. За проблемите се е знаело, но се е мълчало. На 1 май 1966 г. в 11,25 часа се скъсва стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник "Мир" и над половин милион кубически метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета залива близкото село Згориград, минава през прохода "Вратцата" и стига до централния площад на Враца. По пътя си, дълъг 7 км, тинята помита къщи и хора, а три дни по-късно войската продължава да изважда трупове, отнесени от ударната вълна. Ужасяващият инцидент е засекретен. Официално са обявени 107 жертви, но според местните жители те са над 500.

Доказват го и издадените смъртни актове. Почти всяко семейство тук е загубило свой близък в трагедията. Политбюро на БКП обаче забранява да се пише в медиите и да се говори за трагедията, защото ще се лепне петно върху социалистическия възход на родината.

По същата "логика" са били засекретявани истините за лагерите, разтурените нелегални организации, ликвидираните опозиционни партии и техните водачи, възродителния процес и аварията в Чернобил...

Който има поне малко здрав разум, ще си направи изводите от случилото се тогава и проекцията му в наши дни. Безстопанственост, безхаберие, липса на елементарна дисциплина, високомерие, тотална незаинтересованост за съдбата на хората - това са характеристики на тогавашната и на сегашната върхушка. Някаква свобода на словото все пак бе извоювана по време на прехода. Но тя се изразява главно в описване броя на жертвите и ако има нещо "жълто" около случващите се инциденти, аварии и природни бедствия. Стане ли обаче дума за за отговорности и виновни - властта млъква. Мълчат и всички институции, които би трябвало да информират обществото. Десетилетия наред се води тази война между политици и чиновници, от една страна и обществото от друга.

Затова са толкова ценни всички ония, които зарязаха трапезите на Димитровден, не мигнаха денонощия наред, не подвиха крак. Мокри и премръзнали вадеха хора, коли и рейсове от преспите, даваха им чай и им вдъхваха кураж с добра дума. Това ще ни спаси. На някои много им се иска тази държава да се досрине, нацията да се обезкръви и циганизира съвсем, неграмотността и опростачването да станат повсеместни. За да могат да свият и малкото останали парици и предприятия, както и еврофондовете. Засега успяват, но и на това му се вижда краят. Един ден снегорините и фадромите ще изринат на боклука самовлюбените и лицемерни догановци, местановци, станишевци, дъбовци, пеевци, данчоментовци, искровци, чобановци, барековци, сидеровци, първановци и пр. Там, където им е мястото. Днес такава прогноза звучи наивно и дори налудно, но животът е пълен с достатъчно примери в тази посока. Силните на деня не вярват във Видовден. Народът обаче знае: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"

Борис Петков