Сол в раната: В държава като България убийствата на Нотариуса и Трактора са вид правосъдие

Същите, че и по-големи простотии се изговориха по случая с екзекуцията на Алексей Петров – Трактора. Той бе почернил живота на десетки семейства, заплашвал и рекетирал, биел и присвоявал бизнеса, но т.нар. „специализиран съд“ го оневини по всички обвинения. А свидетелските показания по делото „Октопод“ на над 150 души бяха толкова ужасяващи, че пред тях Хичкок и Стивън Кинг изглеждат като автори на детски сюжети…

Същата гнусна картина се разкриваше пред очите ни години наред с главен герой в нея мерзавеца Петьо Еврото.

И тримата са били до последния си дъх част от мракобесни мафиотски структури, на върха на които се мъдрят и до днес известни политици. Бойко Борисов първоначално твърдеше, че Трактора е организирал покушението – неуспешно, слава Богу – срещу Цветелина Бориславова. После същият Борисов се прегърна с Петров и го обяви за супер антитерорист, какъвто той не е бил никога. Никога!

Както никога не е бил и автентичен преподавател или доцент, защото с милиционерското си училище бе останал на фердфебелско ниво, изразяващо се в закани и насилие.

През всичкото това време правосъдната система се гърчеше и къде под натиск, къде доброволно, слугуваше на политическата мафия.

И досега няма разследван и вкаран в съда политик, министър или премиер за корупция. Но евростатистиката отчита, че у нас годишно през периода на управление на Борисов и ГЕРБ са крадени по 10-12 милиарда евро годишно. Парите ги няма, няма и виновни. Но зърнари, миньори, шофьори и пр. вдигат врява пред парламента или МС и искат още и още пари. Но парите са откраднати, бе, хора! Защо не крещите и не хвърляте камъни по къщите и палатите на грабителите? Защо преговаряте и се договаряте с тях.

Трактора и Нотариуса получиха куршум, а Еврото го затриха някъде в Дубай. За това, което са сторили през годините необезпокоявани и дори закриляни от прокуратура, ченгета и политици – те си получиха заслуженото. Жалят ги най-близките им роднини. Много други празнуват. Това е истината. Всички са наясно, но по медиите се разтягат дъвки и се търсят щадящи думи.

България е отворена рана. Всички ние сипваме сол в нея. Масите не гласуват, мърморят, пият, бият жените и децата си и веят байрак по празници – всичките войводи и супер патриоти. Елитът, с извинение, изобилства от селски пръчки, простаци и недоебльовци, насадили задниците си в лъскавите лимузини, купени с наши пари и вардени от пазванти на заплата пак от нашите пари.

Рана, казвам ви. Може да ги убиват някои от мерзавците техни авери или шефове, за да мълчат, а не народни закрилници, но все пак си е вид справедливост. Ще дойде часът и на организаторите на покушения. Също и на големите крадци и нарциси от партиите.

Вера Кочовска обичаше да повтаря изразът: „Ковчег джобове няма“. Нашите опърдяни милиардери и големи „играчи“ няма да отнесат гепеното в отвъдното. Ще „гледат“ от Боянските частни гробища София, а други ще харчат парите им и ще се забавляват с любовниците им.

Държавата не защитава гражданите. Те са оставени на произвола на тирани и мародери от всякакъв калибър: от татуирани с Левски и Ботев тъпи мутри до костюмирани тъпи мутри по етажите на властта.

Докато не спрем да сипваме сол в раната, а се заемем да я лекуваме – така ще е. Ще гърмят от време на време някоя мутра, а вместо ехо, ще се чува звън на чаши с шампанско. Извратено, но все пак е някакво правосъдие.

Огнян Борисов