Стачкуващата държава

Изсъхнал клон от топола падна и уби 14-годишно момче в училищен двор в Нова Загора преди броени дни. След инцидента се разбра, че директорката на школото няколко пъти писала до общинската администрация да се изсекат опасните клони и дървета, които са в близост до училището. От администрацията не предприели нищо, защото Общинският съвет бил прекратил договора с фирмата, която трябвало да върши тази работа. И сега какво – един млад човек е загинал нелепо, а властите си прехвърлят отговорността, подритват я като футболна топка и накрая виновни пак няма да има. Или в най-добрия случай ще отнесе някоя глоба този, който има най-малко връзки.
А въпросът всъщност е в това, че всеки, какъвто и пост да заема в тази държава, изпълнява задълженията си бездушно и формално, т.е. безотговорно. Директорката уведомила местните власти за опасните сухи клони и дървета, но не им досаждала, докато не си свършат работата, защото формално си е изпълнила задължението. Общинските чиновници от своя страна решили, че не е тяхна работа и няма какво да направят, щом общинарите са прекратили договора с фирмата. И дори не си направили труда да отговорят на директорката, камо ли да сигнализират въпросните общинари, че е възникнал проблем и трябва да се намери изпълнител, който да свърши една работа. Общинските съветници от своя страна, по незнайни причини, може би икономически, прекратили договора с тази фирма, но не им дошло на ум да потърсят друга, която да наемат. И така омагьсаният кръг се затваря. Докато един ден един невинен младеж плаща с живота си чиновническото безхаберие.
Друг пример. По Нова телевизия видяхме как лекарска немарливост е превърнала в парализиран инвалид за цял живот 42-годишен бивш футболист, който отишъл да му оперират дисковата херния. Че и си платил на ръка за това. И когато човекът заедно с възрастната му майка, която се грижи за него, се явили при лекуващия лекар на контролен преглед, той не само ги изгонил, но им поискал над 20 000 лв. за повторна операция. Като връх на формалността и бездушието в държавата съдия- изпълнител дошъл да му опише телевизора, единствената ценна вещ в дома, заради неплатени битови сметки. Тази история прекрасно илюстрира бездушието и формалността, които са завладели цялата държава. Защото лекарят рутинно е изпълнил задължението си, получил си е парите и очевидно е отписал този пациент като интересен за по-нататък. Освен ако няма или може да намери още пари за даване. (Как го каза Иван Костов по време на дебата за здравеопазването в НС: „Ако имаш пари – живееш, ако нямаш – умираш.”) Но ако го попитате същият този лекар, той най-вероятно веднага ще започне да се оплаква от ниското си заплащане, от Здравната каса, от министъра и от какво ли не още, но и дума няма да обели за качеството на своята работа. Да не говорим пък как ще подходят към парализирания заради лекарска грешка пациент институциите, към които той ще се обърне за помощ, а може би вече се е обръщал. Как нито един служител на нито една институция или служба, която е влизала в съприкосновение с него, не си мръдна пръста да се поинтересува как може да се помогне на този човек. Пари за операция ли да се намерят, безплатно ли да го оперира добър хирург, социална помощ ли някаква да му се отпусне, за да е в състояние да поема битовите си разходи, консултация с юрист ли да му се уреди, че да съди осакатилия го доктор? Но не, най-лесно и неангажиращо е да му се вземе телевизора от съдия-изпълнител, който формално също си е свършил работата.
Пак от телевизионния екран видяхме как бизнесмен-здравеняк, приличащ на мутра, с години дерибейства над съгражданите си в Кубрат. Принуждава ги да теглят кредити и да му ги дават, а той щял да ги изплаща. Което не става, разбира се. И хорицата остават с пръст в уста – хем нямат парите от кредита, хем трябва да намерят средства, за да го плащат. Защото банките не прощават. А който дръзне да се оплаче го уволняват. Онези пък, които трябва да защитават правата на гражданите и да постигат възмездие за престъпниците, прокурорите, 2 години бавят и крият преписката. С което де факто покровителстват местния феодал, превърнал съгражданите си в крепостни селяни. И никакви власти – местни, съдебни или контролни не са си направили труда да се поинтересуват какво става в този град, какви са тия „богаташи” там, дето теглят по няколко кредита, какви са тия банкови служители, дето щедро ги раздават. Защото ако решат да проверят и разчепкат случая, ще трябва да си свършат работата не формално, а по същество.
Така е в цялата държава във всички институции и на всички нива. Чиновниците сякаш провеждат вече 17-18 години някакъв нов вид българска стачка – седиш на работното си място и нищо не правиш. Нищо, свързано със служебните ти задължения не те вълнува и интересува, важното е на края на месеца дебитната ти карта да не е празна. Никой изобщо не се трогва от многобройните лични трагедии на обикновените хора, които всекидневно са пред очите на обществото.
И трябва да стане голям трагичен инцидент или огромен скандал, за да излязат от летаргията си държавни, общински и всякакви други служители и най-после да си свършат работата, която е трябвало да свършат много, много преди това. Или поне да започнат да я вършат. Така стана след като стара изкорубена сграда се самосрути в центъра на София и уби две млади жени. Така стана след катастрофата край Бяла, при която загинаха 18 души. Така стана след като 12 деца се удавиха в река Лим. Така стана след като 7 момичета и момчета се задушиха на стълбите пред дискотека „Индиго”.
Всъщност, какво стана? Ами, нищо! Защото у нас всяка трагедия е за 3 дни, докато в медиите се вдига шум. После те утихват, всичко се забравя и държавата в лицето на чиновниците си пак изпада в летаргия. Всеки стои на работното си място и върши нещо формално и бездушно, пазейки се от преумора. Няма изпълнени задачи, няма спазени срокове, няма контрол за свършеното. И така до следващата голяма трагедия или шумен скандал.