Строители на капитализма: Цветелина Бориславова – I-а част
Започваме с Цветелина Бориславова.
Цветелина Бориславова бе предопределена да стигне върха на властовата пирамида у нас и го направи търпеливо и предпазливо
Модна икона за 2009 година, най-богатата българка според класацията на финансов всекидневник през 2010 година, банкерка от 2001 година, която придобива една банка, продава я както се продава стар автомобил и купи друга, собственичка на куп зашеметяващи недвижимости в София и най-престижните курорти на страната, жената, която държи лъвски дял в соларните инсталации, така „неочаквано” достигнали 50% ръст на мощностите само за година-две, най-влиятелната жена у нас според „Форбс”- България - списъкът може да бъде продължен още дълго. Общото между всички тези титли, определения и просто констатации за богатство и власт е името – Цветелина Бориславова. Или както твърдят запознати с началото на нейния доста интересен, но и поучителен житейски път през вече далечната 1958 година – Цветанка Карагьозова.
Най-отличителната черта на тази типична за прехода ни бизнес дама не е една, тя просто съчетава в себе си всичко онова, за което се пише, говори и коментира от близо 25 години в малкото българско обществено пространство за преразпределението на властта след 1989 година. Ако искате определение за това как в България след тази година се стига до богатство, власт и при това без да се влиза прекалено в центъра на медийното внимание ,просто кажете името й - това е достатъчно.
Първи стъпки
Още от първата глътка въздух при появяването си на бял свят бъдещата най-богата българка е различна от шестте си милиона сънародници през 1958 година. Тя няма да мине по установената тогава йерархия вътре в страната, няма да е в масовките по пионерските сборове и студентските бригади просто защото семейството й живее навън, в различни дипломатически служби на България благодарение на бащата- Борислав Карагьозов, служител на Първо главно управление на ДС (Външнто разузнаване), работил е в посолствата на България в САЩ, Индонезия и Румъния.
Първият й съпруг също не е никак случаен човек, когото тя да е срещнала на студентска бригада. Това е Стефан, синът на Иван Абаджиев, първи секретар на ЦК на ДКМС, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и посланик в Румъния. Нищо случайно няма и в това, че бъдещата банкерка завършва висше образование в съседна Румъния, там работи баща й, после и свекър й, но избира малко отнесена специалност – философия. „Грешката” после е поправена в България, където дамата придобива и квалификация в сферата на международните икономически отношения. Което обяснява и появата й не къде да е, а в ИНКО, една от фирмите-филиали на могъщото по времето на соца научно-техническо разузнаване. Тази компания е създадена с една едничка цел - за реализирането на секретните разузнавателни операции, чрез които се придобиват забранени западни технологии. Основаването й става със секретна заповед №234 на Министерския съвет от 8 април 1975 г. а името идва от първите срички на официалното наименование -"Индустриално коопериране" (ИНКО). Неговата основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ.
Освен за прескачане на ограниченията, фирмата се използва и за обезпечаване на сложните схеми по плащанията. Тоест, едни пари се изнасят в чужди банки и с тях се плаща на сътрудници навън, операция, известна с по-краткото си наименование „подкуп”. За да се гарантира секретност и успех на мисиите, въпреки търговските функции, щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и от негови секретни сътрудници. ИНКО е настанено в неугледна на пръв поглед сграда на бул. "Черни връх" 57 в кв. "Хладилника" в столицата, където ходи и приетата без проблеми млада външна търговка на работа.
Само изброеното дотук стига, за да се появи един натрапващ се въпрос - при такава основа, какво ще е продължението, вече в условията на пазарна икономика и демокрация от български тип, позната ни до болка от вече близо четвърт век преход, на подобна блестяща за соцвремената характеристика?
Соца умря – да живее прехода!
Отговорът е пределно ясен - щерката на оперативен работник от ДС ще получи своя дял от националната баница, раздавана след 1989 г. и то в размери, които е трудно и днес да се пресметнат дори приблизително. Ако е умна, ще увеличи даденото, ако не е, поне ще си запази нещо за себе си и ще последва провалилите се у нас себеподобни в тихо място отвъд океана или на остров сред вечна зеленина и палми.
Цветелина Бориславова обаче е умна, тя няма да изпусне питомното, ще се наложи и постепенно ще стане един от най-важните фактори в държавата. Ако вече не е станала.
Дотук, до идването на демокрацията, дамата се движи по ясни и прости правила, предначертани вероятно от връзките на баща й и доброто впечатление, което безусловно прави, особено когато става Абаджиева по фамилия. Ако соца бе продължил да властва у нас, тя със сигурност щеше да направи кариера в НТР и повечето от живота й щеше да минава в командировки до Запада, за които сериозно се е готвила, завършвайки и две западни филологии – английска и испанска. Езиците подсказват и посоката на това евентуално развитие – Америка.
Но идва 10 ноември и нещата се променят. Сега за 31-годишната оперена външна търговка идва кратък момент на колебание, преодолян бързо, вероятно пак с помощта на хората, осигурили и бляскава, макар и кратка по обективни причини, соцкариера. В началото ана 90-те години в България парите постепенно се събират в няколко трибуквени групировки и една с по-дълго название – Мултигруп. Пътят на Цветелина ясно сочи към някоя от тях, като избраната е СИК. Това, че влизането й в бизнеса на групировката е маркирано със съвместно съжителство с Бойко Борисов е детайл, който вероятно ще трябва да отдадем на наличието на сексуални емоции, типични за възрастта на 30-те години в живота на всеки човек. Важното обаче е друго – за разлика от кукличките ,които стават близки по същата причина на яките момчета от групировката, Цветелина не е дама за един ден или дори за месец. Тя веднага е допусната до собственост във фирми на СИК, чест, която не се оказва на всяка добре изглеждаща млада жена по онова време, а и днес. Какво и кой я прави съдружник с Румен Николов – Пашата, е въпрос, който едва ли някога ще получи отговор.Но това е факт, който само времето може да изкриви или изличи. Какво точно е правила Цветелина Бориславова през периода 1992-2000 година в амплоато си на съдружник с мутри е трудно да се каже, със сигурност е работила активно по вливането на средства от държавни компании в поверените и фирми в онези мътни времена, когато се наливаха основите на българския вариант на капитализъм. И то е работила добре, което не е останало незабелязано от конкурентите и през 1997 година идва познатото разчистване на сметки от онези времена– взривяването на джипа на дамата. За щастие, тя оцелява, докато много други, начело с Илия Павлов нямат такъв късмет.Липсата на втори опит да бъде премахната, говори, че е била достатъчно ценна, за да бъде спряно евентуално успешно покушение срещу нея. Как и на каква цена е станало това, никой не знае, а който знае, не казва.
Възходът след 2001 г
Бориславова обаче все още не е показала всичко, на което е способна, въпреки признанието, че е фактор, за който си струва да се организира показно отстраняване. Нейният звезден миг идва в следващия демократичен период от развитието ни – от 2001 година насам. Групировките постепенно си отиват, някои се опитват да откъснат опашката си, други започват предвидливо да изваждат на светло бизнеса си, защото времената се менят и който не се приспособи, си отива - физически или доброволно. СИК правят преминаването в светлата част на бизнеса по изключително впечатляващ начин, като част от схемата е свързана именно с дамата, която говори няколко езика и е наясно с нравите, типични за нашите географски ширини.
Правителството на Иван Костов е вододелът в икономическо и политическо отношения за България след 1989 година, то идва след краха на Виденовия опит за повече държава с помощта на познатите ни съюзници от близкото минало и взима съдбоносното решение, доведено до край в следващото управление на страната за присъединяването ни към структурите на НАТО и ЕС. Но за да стане това, трябва да няма в икономиката ни мутри, застрахователи от класически за прехода ни вид, да няма очевадно източване на големите все още държавни компании и всичко да е законно, като по възможност партньори на новоизпечените бизнесмени, довчерашни бухалкаджии и мутри, са вече уважавани чужди бизнесмени.
За да осъществят връзката с тях, новите капиталисти, които не само не говорят чужди езици, но и не са добре и с обноските, етикета и терминологията, се нуждаят от школуван свой доверен човек. Такъв е безспорно Цветелина Бориславова.
Постепенно тя излиза на светло, тъмните места около дейността й не са изчезнали напълно, но сериозно намаляват, започва изграждането на нейния нов имидж – банкерката ,която върти милиони. Остава да и се намери и банка и това също не закъснява.
По време на банковата криза от 1996- 1997 година 9 български банки, сред които Стопанска банка, фалират и завличат милиарди левове на обикновени граждани и фирми. Тогавашният премиер Жан Виденов пада от власт и на негово място идва Иван Костов. Новият министър-председател е в тесни приятелски връзки със Славчо Христов, ресторантьор, близък до СИК и Бай Миле и върху този страничен на политиката човек пада отговорността да провежда личната финансова политика на премиера Костов.
От ресторанта на Славчо Христов - “Олимп”, който преди да падне в ръцете му е познат с тривиалното име „Силистра”, идва името на т. нар. приятелски кръг “Олимп” – хора от ръководството на СДС, които се събират в ресторанта.
Там те обсъждат и впоследствие приватизират срамно евтино държавни фирми, купуват се курорти, печелят се най-големите конкурси за обществени поръчки и се усвояват предприсъединителни фондове на ЕС. С кръга “Олимп” са свързани и някои фигури от СИК, чийто довереник става собственика – ресторантьор. Той бързо се измъква от битието си на кебапчия и става собственик на апетитни парчета от приватизираната от Костов с хъс и на народни цени държавна собственост. Става дума за хотели и заведения в в курортите Златни пясъци, Пампорово и за “Бороспорт”, която стопанисва Боровец. През 2000 година Славчо Христов притежава чрез офшорни дружества над 40% от БРИБанк и е председател на надзорния й съвет, тъй като тогава няма никакви изисквания за квалификация или ценз. Същата година БРИБанк приватизира фалиралата Стопанска банка, двете се обединяват и получават името “СИБанк”.
Край на I-а част.
Очаквайте в следващата II-а част: как Цветелина Бориславова става придворна дама, изправи „на крака” СИБанк, как БТК бе харизана на исландеца Тор Бьорголфсон и защо у нас фотоволтаиците са по-печеливши от диаманти...
Фрог нюз
Моля, подкрепете ни.