Строители на капитализма: Валентин Златев - вторият №1 от Правец

През бунтовната 1990 година

потисканите 22 години факти за управлението на Васил Златев и за кариерата на сина му Валентин  започват да излизат наяве. За да не бъдем упрекнати в пристрастрия или субективизъм, ще цитираме един документ, създаден от намиращата се на власт БКП в годините на развития социализъм, който се занимава с далаверите на доверения живковист и кмет на Правец.

Документът се казва „Доклад на работна група на Областния комитет на БКП – София” и е написан „по повод промените в ОбК на БКП и ОбНС – Правец и появилите се коментари сред населението”. Няма как да се съмняваме ,че другарите са спестили доста неща на видния кмет, но и това, което са се осмелили да напишат е достатъчно, за да се види откъде тръгва кариерата на Валентин Златев и кой стои зад неговите успехи в учението и труда.

Оказва се, че имотното състояние на семейство Златеви през 1989 година ,макар и доста над средните тогава стандарти, не е нищо особено. Васил Златев притежава апартамент в Ботевград, но го прехвърля съобразително на децата си през 1988 година, строи къща в Правец, като изпълнител е подчиненото му предприятие БКС –Правец на място, предоставено му от кооперацията в града или както тогава се нарича АПК. Разбира се, Златеви не са се охарчили  много, защото са платили по 50 стотинки на квадрат за земята или около 400 лева, а за къщата са дали 23 450 лева. Притежават и лека кола Лада 1500, но и апартамент в София, получен от Софийския общински съвет през 1980 година.

Другарите от партията са разгледали и въпроса за обяда по време на сватбата на дъщерята на Васил Златев, тъй като в Правец се говорело, че той е минал за сметка на общината. Кокошкарската история се изяснява, защото Златев показва фактура за платени 685 лева и твърди, че много от продуктите и питиетата сам е донесъл, за да му излезе по-евтино.

Синът на правешкия кмет Валентин Златев е

 израснал в условията на номенклатурните привилегии

и добре се е възползвал от предоставените му възможности. Ето и историята на неговото образование, така позната от биографиите и на други видни бизнесмени след 1990 година. Завършва елитната Първа английска гимназия в София, където по онова време преобладават децата на висшата номенклатура на БКП и по-известните и близки до нея общественици. По същата логика му е уредено и място в другата, запазена за номенклатурните чада военна част – Школата за запасни офицери в Плевен. Но казармения режим май не му допада, защото само след година е уволнен по „здравословни причини”. Заключението за това е на Военно-медицинския институт в София.

Валентин не губи време и въпреки здравословните си проблеми се впуска да прави кариера. За целта веднага му е осигурено щатно място в комсолоския комитет на Правец, където също много бързо е приет и за партиен член. Това става преди да навърши 19 години и е своеобразен паспорт за отварянето и на други, много тежки и обикновено заключени за средностатистическите българи по онова време врати.

Така през 1985 година, преди да навърши 20 години,

златното чедо на правешкия кмет

става студент в  икономическия институт в София, известен тогава като ВИИ „Карл Маркс”. Младият партиец е приет в специалност „Счетоводство и финанси” – най-масовата по онова време специалност. Но както и в армията, Валентин Златев няма намерение да стане обикновен счетоводител и да служи до пенсия в някакво соцпредприятие. Затова влиза в действие бащата – само два месеца след началото на неговата първа студентска година с положителна резолюция на тогавашния министър на просветата Александър Фол той е прехвърлен в далеч по-престижната специалност „Политическа икономия”.

Но и това не е достатъчно за амбициозния млад партиец и след няколко месеца идва нов негов скок - заместник-министър на просветата му разрешава да замине на обучение в Москва. Как за няколко месеца разбраха какъв талант се крие в душата и ума на Вальо Златев шефовете на родната просвета през 1986 година, остава загадка. За да му е по-лесно в столицата на СССР, на Златев му осигуряват пълна държавна издръжка и квартира в сградата на търговското представителство на България. Разбира се, в Москва той си избира елитния университет, подготвящ кадри за международни отношения – иначе казано, за дипломати и търговски представители в задграничните мисии.

Кариерата на Валентин Златев стъпва на здраво, тъй като в Московския държавен университет и то в тази специалност, са също такива като него деца на висши партийни кадри, общественици и приближени до властта. Както казва поетът – тук той попаднал на хора и станал човек. В случая със Златев тази роля изиграва

 Вадим Алекперов, негов състудент

и след 1990 година един от големите руски босове в енергетиката. Започва голямото трупане на капитали и превръщането на наследника на правешкия клан в един от най-богатите и могъщи хора в България.

Няма никакви данни защо младият български комунист, роден в родното място на Тодор Живков, е предпочетен и остава в разпадащия се СССР след като се дипломира. Очевидно е забелязан от хора с власт, предвидили, че ще бъде много полезен след няколко години. Така идва 1999 година, в периода на Иван Костовата експресна приватизация, проведена безцеремонно и с очевидни ползи за придобиващите държавна собственост.

“ЛУКойл петрол”, дъщерно дружество на “ЛУКойл Европа”,

купува 58% от капитала на Нефтохим. Цената на сделката по договор е 101 млн. долара, от които в държавния бюджет реално ще влязат 81 млн. долара. Останалите 20 млн. долара, макар и включени в цената, на практика остават в разпореждане на “ЛУКойл” по специална доверителна сметка. Тя ще се употребява за покриване на скрити задължения на рафинерията към държавата и на загуби от междинния период (т.е. по време на приватизационната процедура). Тези 20 милиона така и не стана ясно къде отиват в крайна сметка, а опитите на медии да стигнат до истината свършваха в Агенцията за следприватизационен контрол, където се позоваваха на „тайни клаузи, окито могат да бъдат огласени само с изричното съгласие на купувача”. Вероятно това е и началния капитал, с който Валентин Златев стъпва у нас и започва своята дейност като представител на „ЛУКойл”. Като щедър човек, Иван Костов се разпорежда и държавата отписва /тоест подарява/ 160 милиона долара стар дълг към НОИ, към митниците и към служителите на компанията. Така руснаците придобиват много изгодно единствената рафинерия тогава на Балканите.

От онова време са и съобщенията на американския посланик до Белия дом, в които се казва:  „Руската петролна компания се очаква да бъде най-големият

корпоративен данъкоплатец в България . Нейният шеф в страната Валентин Златев  контролира износът на руски петрол за България. Българските операции на Лукойл , чрез Златев , са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организираната престъпност.”

Доколко са прави американците, не е ясно. Но че Валентин Златев започва да трупа пари след тази сакрална за държавната собственост в България 1999 година, е повече от ясно.

Милиони се изливат в хотели, коли, яхти, под благия поглед на всички правителства

от началото на този век та досега. Най-скъпата сватба, най-влиятелна личност, мистър Икономика 2004, най-големият инвеститор във ВЕИ централи – това е само част от бизнес-отличията и признанията, получени от шефа на „ЛУКойл България”. Неговото име изплува в над 30 различни юридически лица, регистрирани у нас. Ако човек си направи труда и потърси с кого е свързан Златев в тях, ще излязат интересни факти.

Така например в пенсионно-осигурителното дружество „ЛУКойл Гарант” са освен близката му сътрудничка и дясна ръка Диана Дамянова, бивша профсъюзна шефка в КНСБ, още и бившата банкерка номер едно на вече позабравената банка „Биохим” Анна Събева, Елен Георгиев, също бивш висш служител на същата банка, както и изпълнителен директор ан „Интернешънъл Асет Банк” и бивш ръководител на Банковата консолидационна компания от периода на приватизация на банките. Присъства и Химимпорт, дружеството на варненската групировка ТИМ.

Пряка е и връзката на Златев с Румен Овчаров,

който преди няколко месеца бе назначен за представител на държавата в надзорния съвет на рафинерията в Бургас. Това назначение бе определено от управляващите сега като  „полезно и съгласувано” с премиера Орешарски.

Добрите връзки на Златев с управляващите в България обаче не са само с настоящото правителство. Той беше един от най-близките съветници на предишния премиер Бойко Борисов. За това свидетелства и част от грама на посолството на САЩ, изтекла по Уйкилийкс:

„Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов, който ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда “танто-за-танто”, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.”

Още нещо, което добавя важен щрих към портрета на наследника на правешкия клан и което до някаква степен хвърля светлина и върху задкулисието в България. Валентин Златев е основател и

управител на едно сдружение с нестопанска цел – Инициатива „Глобална България”.

Тук заедно с него управители са хората, които дърпат конците на последните пет български правителства, макар формално учредяването да е през 2002 година. Вижте тази компания – Красимир Гергов, Цветелина Бориславова, Венелина Гочева, Красен Станчев, Иван Кръстев, Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Валентин Златев. Тесните връзки на този екип с Бойко Борисов не подлежат на съмнение, но тук ясно личи и връзката с Иван Костов, със Симеон Сакскобурготски и с част от формиращите обществено мнение експерти и медийни шефове, както и с фондацията на Сорос. Това е ясна схема за влияние в политиката и икономиката на страната, в която са оплетени пари, банки, медии и икономисти. Точно тези хора до голяма степен взимат решенията в страната ,независимо кой е на власт, коя партия има мнозинство в парламента и дали сме или не сме членове на ЕС. Тези хора или поне част от тях стоят и зад Типинг пойнт и „спонтанните” протести в последните три-четири месеца.

Накрая и нещо за богатството на семейство Златеви. Започнахме този материал с натрупаното от бащата, нека видим какво постигна синът.

За целта трябва да погледнем кипърската

офшорна фирма “Агриуей холдингс”.

Въпросната офшорка е юридическият собственик на целия бизнес на особено нашумялата от години у нас фамилия Златеви.

“Агриуей” притежава 99,98% от българската фирма “Агрохолд”, чийто шеф и собственик на останалите 0,02% е Васил Златев Петков – баща на шефа на “ЛУКойл” Валентин Златев. Фирмите на “Агрохолд" са "Тера тур сервиз” ЕООД, ОС “Агробилд” АД, “Агроинженеринг 90” ЕООД, “Университетски недвижими имоти Правец” АД (в управата е Румен Гунински, чийто син бе отвлечен), “СБР Св. Влас Слънчев бряг” АД, “Агрокар” ЕООД, “Хорнит” ООД, “Езтур” АД (и тук управител е бил Гунински) – все компании, за които се смята, че де факто принадлежат на Валентин Златев. Личният му бизнес се оценява на около 100 милиона лева , но някои източници твърдят, че достига половин милиард. Това са данни от няколко години, но по времето на правителството на ГЕРБ вероятно нещата са се развили още по-добре за Златев. Веригата му хотели „Хелиос” дори бе определена от някои медии като новия приятелски кръг, който дърпа конците при Борисов.

В последно време олигархът Златев се свързва и с проекта АБВ на Георги Първанов. Едва ли някой притежава истински доказателства за такава връзка, но ък България е известна с това, че в крайна смека повечето слухове се оказват верни.

 Екип на Фрог нюз