Тежките битки на Местан срещу "митологемите"
Тежък удар върху имиджа на ДПС нанесе председателят на парламентарната им група и заместник председател на партията Христо Бисеров, обвинен за данъчни измами и пране на пари; интересен щрих от биографията на Бисеров е, че след разрив с лидера Костов през 2001 година той беше отстранен от СДС заедно с Йордан Цонев заради съмнения в корупция,.
И други бивши и настоящи кадри на ДПС със съмнителна репутация усложняват задачата на Лютви Местан. През юни миналата година бившите депутати от ДПС Гюнай Сефер и Митхат Табаков бяха осъдени за злоупотреби с обществени поръчки на различни години затвор, като срещу тях тече и дело и за документна измама в особено големи размери. Други двама клиенти на прокуратурата са депутатите на ДПС Щерю Щерев и Петър Ангелов, първият разследван вече шеста година за пране на пари, а вторият за данъчни престъпления. Клиент на прокуратурата стана и областният управител на ДПС във Видин Николай Тодоров (бивш кадър на СДС) за неизгодна продажба на държавни имоти. Тече дело – вече четвърта година- и срещу Нихат Кабил, земеделски министър до 2008 г. по време на тройната коалиция от квотата на ДПС, за заменки на недвижими имоти с две фирми, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. В по-далечното минало беше арестуван и обвинен за източване на Държавния резерв приближеният до ДПС Мирчо Циганина. Неговият съучастник, бившият председател на „Държавен резерв и военно временни запаси" и активист на ДПС Станислав Копаров бе осъден на пет години затвор през 2008 г., което не попречи на съпругата му Искра Михайлова-Копарова, бивша зам.-председателка на турския вакъф "Толерантност", който се води купувач на терените на Боянските сараи на Доган, да заема важни правителствени постове от квотите на ДПС и да стане понастоящем евродепутат по линия на ДПС. Клиенти на прокуратурата в миналото бяха и Раиф Мустафа, зам. министър на вътрешните работи и Феим Чаушев, зам. министър на външните работи в тройната коалиция. По онова време, през 2007г. и срещу самият Делян Пеевски беше повдигнато обвинение за това, че е изнудвал шефа на „Балгартабак” Христо Лачев да осигури сделки с близки до него фирми. Но какво да се прави, след като в ДПС тон за използване на властта за лични облаги е дал самият философ по образование Ахмед Доган, който получи огромен хонорар от „Минстрой холдинг” от близо 1.5 млн. лева за инженерни консултантски услуги по изграждането на хидровъзела „Цанков камък”. А що се отнася до финансирането на ДПС от „обръч от фирми”, Местан не може да направи нищо по въпроса, след като самият Доган направи признание в този смисъл, а и „Минстрой холдинг” бе свързана с помощта на ДПС със строежа на „Цанков камък” направи дарение за предизборната кампания на ДПС през 2005 г. Каквото по това време направи и „Брикел” на Христо Ковачки. Отделно, фирми приближени до ДПС често печелят обществени поръчки или финансиране по линия на различни програми, особено по Програмата за развитие на селските райони. Сред тях се откроява ЕТ "Асотекс - Хамза Чакър" на бившия зам. областен председател на ДПС в Разградска област Хамза Чакър, чието име нашумя покрай отстраняването на бившия шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев, който беше обвинен за неправомерно сключени договори с фирми, една от които е била на самият Чакър. Екслидерът на ДПС в Пловдив Красимир Кузмов пък е ударник по усвояване на европари - неговата. „АДД- България“ ООД има три одобрени проекта по оперативна програма „Конкурентоспособност“ на обща стойност 6.6 млн. лв. Примерите са много.
Осигуряването на бизнес интересите на българските партии е свързано в овладяването на ключови властови постове. И в това отношение ДПС проявява завидна усърдност, което е причина да е обвинявана за „преяждане” с власт, още една ”митологема” с която Местан се опитва да се пребори. Последният пример, извън осигуряването в миналото за свои хора на ключови постове в министерства и държавни органи, където се управляват и разпределят пари, бе при управлението на Орешарски - уж щяха да управляват експерти, но Лютви Местан разви тезата, че не било добре държавата да се управлява от „политически стерилни лица” и за областни управители в най-големите български градове бяха назначени хора на ДПС. В София беше наложен Емил Иванов, въпреки, че беше уличен през 2010 г. от Сметната палата за съмнителни заменки и продажба на безценица на над 38 000 дка гори в района на Своге на частни лица, близки до ДПС по време на тройната коалиция , когато пак е бил областен управител от квотата на ДПС. В Пловдив и Благоевград, въпреки гражданските протести, бяха натрапени областни управители от ДПС.
Най-тежката „митологема”, с която неуморно се бори Местан обаче е тази за това етническа партия ли е ДПС. Нямало такова нещо, казва той, а на предизборни митинги в Кърджали и Монтана заяви, че ДПС била „единствената неетническа партия в България” . Той често подкрепя тезата си с това, че в ДПС имало много етнически българи и роми, при това те били издигани за ръководни кадри на партията и като кандидати за депутати. „Само болни мозъци могат да твърдят, че ДПС е етническа партия”, заяви наскоро Местан в Габрово, но какви мозъци могат да твърдят, че всички български партии, без ДПС са етнически?
Нека погледнем обаче какво е истинското положение. А то е, че основният преобладаващ електорат на ДПС са български турци, от страната и чужбина, главно от Турция. Факт е, и че не случайно най-големи успехи на избори ДПС постига в райони, с преобладаващо население от турски етнически произход. И ако електоратът на ДПС не е етнически, защо Местан и лидерите на предизборни митинги им говорят на турски език? Обяснението на Местан, че имало турци, по селата, които не знаели български език, даже майка му не е знаела български език. Но това е трудно за вярване обяснение, българските турци живеят по българските земи повече от шест века, общували са с българи, знаели са и сега знаят или поне разбират, когато им се говори на български език. Твърдението на Местан е и обидно за самите тях, защото означава, че те са се оказали неспособни да се интегрират в българското общество и до ден днешен, с една дума застинали са от векове в някакви капсулирани етнически селища.
Да видим как стои въпроса и с издигането в партията на българи от не турски произход като ръководни кадри на партията, депутати и държавници. Такива наистина има и не малко и това според Местан е доказателство за неетническия характер на ДПС. Но какви са тези хора наистина? Сред основателите на ДПС ли са? През своят съзнателен живот винаги и последователно ли са се борили за и отстоявали каузата и идеалите на тази партия?
Такива хора просто няма. Делян Пеевски е бивш кадър на НДСВ. Депутатът Янко Янков е бивш кмет на Сливен от БСП. Христо Бисеров и Йордан Цонев, бивши висши кадри на СДС бяха издигнати в йерархията на ДПС от Ахмед Доган, без да имат и грам заслуги към тази партия. Камен Костадинов, преди да се закрепи за постоянно към ДПС е бил член на Обединението за национално спасение (ОНС) и на злополучното ЕКИП на Христо Бисеров, преди последният да стане виден член на ДПС. Бившият депутат на ДПС Янко Станев, е минал през БСДП на Петър Дертлиев, ДАР и СДС. Изобщо СДС е захранило ДПС с доста ръководни кадри- самият Лютви Местан под името Владимир Зидаров е сред основателите на СДС в Момчиловград и кандидат за депутат на синята партия през 1990 г. и преминава към ДПС едва през 1993 г.
И на последните избори в борбата си срещу „митологемата” за етническия характер на партията, Местан номинира за депутати българи с някакъв авторитет, които никога до този момент не са изповядвали идеите на ДПС, но за които депутатството очевидно е продължение на тяхната кариера, синекурна и престижна професия. Веднъж поканени те не отказват и незабавно услужливо започват да венцехвалят партията. Петър Чобанов заяви, че ДПС имала "надетническия характер”, а бившият началник на отбраната ген. Симеонов, дума по дума повтори тезата на Местан, че било „митологема”, че ДПС била етническа партия. Проф. Мариана Георгиева пък заяви на митинг с турски избиратели, че ще работи така, „че вашите деца, когато ходят на училище, заедно с учебниците си по български език да носят и учебник по майчин език”.
Що се отнася до ромите, с номинирането за депутати на които Местан се гордее, положението е бутафорно. Натрапеният и неискан в Кюстендилска област Александър Методиев – Бат’ Сали, бе уличен като “шеф на частното енерго” в ромската махала на Самоков, известна като "Седми квартал", а през есента на 2011 г. бе замесен в схема за купуване на гласове. А комично избраният по злополучната схема 18/18 от варненската листа на ДПС депутат Алеко Константинов, собственик на склад за търговия с дърва за огрев, незабавно се отказа от депутатството, признавайки, че „не става за тази работа”, защото имал основно образование. И ако това поставяне в листите на такъв човек, макар и на неизбираемо 16-то място, само и само за да се ошарят тези листи с не етнически турци, не е обида към българските избиратели, здраве му кажи.
Но ако етнически българи и роми са настанявани на министерски и други държавни постове или са издигани за депутати, съвсем друго е положението по отношение на самото партийно ръководство на ДПС. Истината за етническия оттенък на ДПС там лъсва. От 17 члена на Централното оперативно бюро понастоящем, само трима са етнически българи - Йордан Цонев, Камен Костадинов и Янко Янков - все политически номади, пришити към това ръководно тяло в неубедителен опит да му придадат неетнически характер. В Централният съвет на ДПС от 2010г. от 187 члена 157 са турци. И даже при депутатите турците масово преобладават- от сега новоизбраните 28 са етнически турци, и един ром Бат’ Сали а между останалите осем българи са познатите Пеевски, Цонев, Костадинов, Янков, Чобанов и Георгиева. А сред осемте заместници на Местан като председател на парламентарната група на ДПС в миналия парламент само трима са етнически българи, между тях пак познатите Йордан Цонев и Камен Костадинов?
Лютви Местан е наясно колко му е трудно да се пребори с тази „митологема” и напоследък като че прибягва към резервен вариант. ДПС, заявява често той, се бори за „мултикултурна демокрация”, която била и в основата на ЕС. Хитроумна теза, защото, от нея би следвало, че е нормално българските турци да не се обособяват и утвърждават като самостоятелна културна и религиозна общност, а от там и да имат естественото право да имат своя партия? Но кой е казал и къде е къде е казано, че „мултикултурната демокрация” е в основата на ЕС? Опитите за „мултикултуризъм” в отделни европейски страни, особено във Великобритания вече се определят като вредни, защото способстват обособяването на капсулирането на неинтегриращи се културно-религиозни общности, от средата на които и произлязоха джихадисти. Не случайно, във Франция беше приет забраниха студентките мюсюлманки да носят забрадки в университетите, докато у нас бившият депутат и кмет на ДПС Ахмед Башев защищава носенето на фереджета и кърпи в това село, защото това било част от „традиционната носия на жените и момичетата”. А в САЩ са категорични, че провеждането на политика, съобразена с етническа идентичост разединява обществото и разпалва конфликти.
И последният, но особено важен проблем, който Местан от известно време осъзнава и го принуждава да предприема своевременно стратегически ход. ДПС беше създадено да защити правата и свободите на българските турци, но те отдавна се извоювани, следователно възниква въпроса, не е ли изчерпала ролята си тази партия? Отговорът на Местан е, че ДПС вече се бори за правата и свободите на всички български граждани. Което пък поставя въпроса- кои са тези права и свободи, от които българските граждани са лишени, за да обосновават съществуването на специална партия за тази цел?
А това е въпрос с повишена трудност и за повратливият и хитроумен Местан.
Антон Гицов
Моля, подкрепете ни.
