Трябва да решим: мафиотска или почтена държава искаме

9 декември е и Международен ден за борба с корупцията. Сигурно не е търсено нарочно това съвпадение, но Съдбата си знае работата. Точно в Деня за борба с корупцията, тя извоюва мощна победа в България. За пореден път, при това триумфално. (Виж медиите на Пеевски.) Управлението на страната не пожела да се разграничи от модела #Кой.  Министър Христо Иванов подаде оставка. Лидерът на ДСБ Радан Кънев и Гроздан Караджов заявиха, че минават в опозиция. Може тези събития да са знак за нещо голямо, което се задава, а може и да не са.

Спечели главният прокурор Сотир Цацаров, представляван почти официално от ДПС. Мрежата се нажежи от коментари, закани, призиви и лозунги. На #Кой обаче не му пука. Казват, че Делян Пеевски много повече се гневил на загубата на ФК "Левски" от "Литекс", отколкото се вълнувал от пренията в парламента, където мачът бил "свирен" предварително. Няма значение дали това е слух или не. Резултатът показва, че мафиотизираният политически кръг запазва статуквото с всички многомилионни екстри под формата на обществени поръчки, европроекти, корупционни схеми, доовладяване на МВР и службите, засилване на позициите в ДАНС, финансовото министерство и други ключови ведомства.

 

И все пак... Мисля, че е рано мафията да вдига тост под звуците на: "Вий жертва паднахте...". Макар, че при тази гражданска покруса и униние изненади едва ли са възможни. Поне не радикални. А други само биха забавлявали обединените мафиотски сили (ОМС).

 

Каквото сеем 26 години, това и жънем...

 

В класацията по върховенство на закона България е на 45-о място от 103 страни за 2015 г. В ЕС сме последни. Румъния е на 32 място, а Полша - на 21, Чехия - на 20-о. Страни като Хърватска, Ямайка, Чили, Гърция, Ботсвана, Коста Рика и Уругвай са далеч напред. Класацията е на World Justice Project. Индексът за всяка страна се определя по 8 ключови показателя, признати от ООН.

През последните три години трайно вървим надолу.

 

Съд, прокуратура и следствие са на последно място по доверие, според изследване от юни 2015. На дъното е прокуратурата с 6% доверие и близо 90 на сто недоверие. Пред нея са следствието с 8% и БНБ с 9%.

И какво от това? На кого му пука?

Но една друга класация е още по-позорна. Откакто сме в ЕС от 1.01.2007 г досега страната ни е на последното място по доходи и БВП. ГЕРБ управляват 5 години и нещо, но не сме отлепили от дъното и с 5 милиметра.

 

Това е. Да, има протести и дано да е само началото.

 

Аз не се отказвам от битката със статуквото и гнета на модела #Кой. Не искам и няма да приема тази свинщина, която се крепи върху корупция, шантаж и репресии. Познавам и други, които са против. Не сме толкова, колкото ни се иска, но проблемът никога не е бил в количеството.

Днешният погром, защото това е погром на т.нар. реформи, е добър стимул за стягане на редиците и лъскане на "оръжието". Взривеният от организираната престъпност съдия Фалконе беше казал: "Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край". Нека не забравяме тези думи.

Като споменах Фалконе, се сетих и за единствения действащ прокурор от онова време - Роберто Скарпинато. Повече от 20 години той живее с полицейска охрана, но не спира да разкрива и вкарва в затвора престъпници от най-високия връх на властта. Предлагам ви неговото слово (с малки съкращения) пред Международната конференция, посветена на борбата с мафията, състояла се в Париж през 2014 г.

 

Сицилианският прокурор Скарпинато:

 

"В продължение на повече от 20 години се занимавам с разследване на корупцията, мафията и политически убийства... През тези години загубих няколко прекрасни приятели и колеги. Между тях са съдиите Джовани Фалконе и Паоло Борселино. Те бяха взривени през май и юли 1992 г. В някакъв смисъл аз се считам за случайно оцелял. Работата много ми отне, но и много ми даде. Отне ми възможността да гледам на живота и на хората по обикновен, човешки начин. Но ми и позволи да разбера как функционира машината на властта и как се изражда... Когато бях млад магистрат си мислех, че съществува демаркационна линия между криминалния свят и света на порядъчните хора. Година след година обаче се убеждавах, че съществуват хиляди пътечки, които свързват двата свята... Следвайки кървавата диря на престъпленията, по следите на капитала и мафията, аз се натъкнах на хора, възседнали върха на националното и световното управление, които не предизвикват никакви съмнения, относно почтеността си... Участвах в разобличаването на сенатор Джулио Андреоти, който 7 пъти бе премиер и 22 пъти министър, но за този човек имаше доказателства и бе признат за виновен в съучастничества с мафията. През април 2014 г. арестувах в Ливан Марчело дел Утри, създателят на партия "Напред Италия", дясна ръка на Силвио Берлускони. Водих раследването срещу президента на регион Сицилиа Салваторе Куфало. Успях да издействам заповед за арест на един от шефовете на спецслужбите Бруно Контрада и на неговия колега Дантоне. Разследвах и архиепископи от католическата църква, които перяха мафиотски пари през Банката на Ватикана. Мога да изброявам имена на корумпирани висши сановници повече от час. Там са стотици хора от върха на властта в Италия и други страни.

Всички тези дела показват, че с помощта на лъжи и манипулации, непрозрачност и "секретност" на работата, малки групи във властта спекулират с невежеството на народа. И ако тайната на властта това са корупцията и отровената демокрация, то серума срещу тях е работещата съдебна система и свободните независими медии. В този смисъл Италия е страна на екстремните противоположности. От една страна корупцията ни е една от най-страшните в Европа, родина сме и на мафията. От друга страна съдебната ни система и полицията са най-успешните в Европа в борбата с корупцията и мафията. Можем да разчитаме и на част от медиите, които запазиха своята независимост.

 

Настъплението срещу демокрацията на управляващата класа се осъществува на три фронта.

 

Първи фронт: медийна пропаганда. Много политици, между тах и бившият премиер Силвио Берлускони, обвиняват магистратите, които разследват мафията, че са политизирани и злоупотребяват с властта, която и е дадена по конституция. В съответната преса те са описвани като: терористи, убийци, продажници, лъжци, престъпници, измамници и пр.

 

Втори фронт: протакане и отказ от реформи, както и желание да се постави прокуратурата под контрола на правителството... Засега натиск за реформи има благодарение на някои политици и мобилизирани от свободните медии граждански кръгове.

 

Трети фронт: приспособяване на Наказателния кодекс. От 1990 година насам властта успя да прокара промени в закона, които позволиха на много корумпирани политици да избегнат затвора.

 

Въпреки всички пречки, битката с корупцията продължава. Води се война между легалната и нелегалната държава. В тази война падат жертви магистрати, полицаи, политици, свидетели, информатори, журналисти. Това са свидни жертви в името на бъдещето на нацията.

Би било грешка да смятаме, че това е само италианска история. В Италия се вижда глобалният процес с неговите проблеми. Надявам се, че нашият опит в борбата с корупцията, мафията и олигархията ще бъде приложен и в други страни".

 

Всъщност италианският опит отдавна се прилага у нас, но този на мафията и корумпираните политици и властници. Много успешно при това. Другият - на борбата срещу тази уродщина закъснява. Страшно закъснява, дори фатално.

 

Чудя се кой български магистрат може да се нареди до Роберто Скарпинато? Честно казано, не се сещам за такъв.

 

Още през 70-те години за връзките между мафия, политици и магистрати говори Робърт Кенеди, брат на убития президент Джон Кенеди, сенатор, главен прокурор и правосъден министър на САЩ. В последната си реч пред избиратели като канидидат-президент Робърт Кенеди през 1968 г. (половин час по-късно е убит) казва: "През последните години ние американците преживяхме много неща. Но не войната във Виетнам и бедността са най-тежките, а корупцията. Тя разяжда страната ни. Но ние сме горди и свободни хора, затова ще се вдигнем като един, ще воюваме с корупцията и ще я победим. Заедно."

 

Кой наш политик и управленец би повторил тези думи?

 

Липсата на истинско правосъдие у нас не е просто особеност на българския модел. Лишени сме от истинско правосъдие и справедливост. Няма значение с какви думи и обещания ще претъпяват вниманието ни политици, управленци и главен прокурор. Никой не им вярва. Ако има спокойствие, то е в техния свят. В другия, на гражданите, се трупа напрежение. Но и мафията има край, запомнете го. Досега обсъждането на реформите в магистратурата се обсъждаха според желанието, ползите и засягането на тази или онази партия, на този или онзи политик и магистрат. Време е да се действа в името на обществото. Крайно време.

 

Огнян Стефанов