За да се спаси, ген. К. Киров трябва да наруши омертата
Ген. Кирчо Киров със сигурност притежава анализаторски умения. Затова е много странно как само за ден-два промени диаметрално своите съждения, че е ударен по политически причини. Първо каза, че е поръчан лично от Цветан Цветанов, бивш вице-премиер и вътрешен министър. След това хвърли втора "бомба": бил на мушката заради решението на Георги Първанов да атакува мястото на Сергей Станишев като лидер на БСП. Допълни, че и сегашното ръководство на Националната разузнавателна служба е съпричастно към проблемите му. Някак между другото призна, че е имал намерение да се включи в политиката, след като напуснал разузнаването.
Интересно, че ген. Киров стана много словоохотлив по въпросите за "политическите" причини на неговия кошмар, но на всеки опит да се повдигне завесата около действията му - се позовава на тайната. Докато не назове изгодата, която имат враговете му от неговото осъждане, интервютата ще си останат просто медийно шумолене. Досега чуваме общи приказки.
Киров хвърля обвинения и в ляво и в дясно, а своят патрон Първанов пази като рохко яйце. Очевидно връзката му с Първанов е доста силна. Или зависимостта. Да не би тя да води още от времето, когато Първанов е бил агент Гоце в Първо главно управление на ДС? Киров ще каже, че и това е тайна или, че е нелепо да се връщаме толкова назад. Съмненията обаче остават. Още повече, че Киров заема шефския пост в НРС именно по настояване на Първанов. Мнозина говорят за договорка на Първанов със Симеон Сакскобурготски, но едва ли ще узнаем подробности някога. Най-малкото, защото в сделката може да има нелицеприятни детайли.
Ген. Киров не обелва и дума за мистериозното самоубийство на Божидар Бойчев през 2006 г. Като ръководител на службата той скри трагичния инцидент и смъртта на началника на отдел "Архив" бе разкрита от журналисти от българската редакция на британската ББС. Това бе периодът, когато се обсъждаше законопроект за разкриване на досиетата на бившата ДС и по точно на тези от Първо главно, които няколко години бяха обект на скандали. Известно е също, че около 30-40 страници от досието на президента Георги първанов-Гоце са изчезнали или унищожени. Това са страниците, които касаят неговото прехвърляне като агент към Шесто управление. За временно ползване или за нещо друго - не е ясно. Какво общо има всичко това с обвиненията? Ами точно това е въпросът.
В тайна се пазят действията на разузнаването по случая с нашите медици в Либия. Някои от тях може да са били полезни, но със сигурност има и доста неадекватни и дори вредни. Фактът, че други служби, като полските например, успяха да изведат своите сънародници в навечерието на злокобните обвинения на либийските власти, говори лошо за централата в София.
Първанов отново е в политиката и дори в управлението. АБВ вече се очерта като третия играч от необявената, но очевидна управленска схема ГЕРБ-ДПС. Първанов обаче не се застъпва за своя човек Киров. Може би е зает с отбиване на атаките по отношение на бизнеса на сина му, придобил при странни обстоятелства 5-звезден хотел в Кюстендил. А може Киров вече да не е толкова важен за Първанов. Това често се случва на хора, които очакват защита от политическите си покровители.
У нас е традиция зад съдебни процеси да се търсят политически сенки. В някои случаи има основание за това. Но не са за пренебрегване и доказателствата на военната прокуратура. Тя не е популярна с активността си и големите процеси. Досега не е повдигнала нито едно обвинение на министър или висш военен за тоталното разграбване и унищожаване на българската армия, но в този случай може и да е права. На първо четене изглежда точно така. Предстоят решения на Апелативния и Върховния съд. Всичко може да се случи. И на това сме свикнали. Докато траят мъките по процедурите на следващите инстанции на ген. Киров може да се наложи да преговаря за съдбата си. В тези преговори ще му трябва да разкрие тайни, често удобни за шантаж и мръсни сделки. Политиката е лайняна територия. Няма гаранция, че тези тайни няма да се окажат в сейфа на неподходящи хора. И това е традиция.
Ген. Киров обаче има и един голям шанс. Ако зареже омертата, дадена на кумири и партийни величия и помисли повече за държавата и истината - там е спасението му. Каквото й да му обещават тези хора, той винаги ще остане под техен контрол и част от нечистоплътни договорки. Също и зависим до края на живота си.
Генералът със сигурност е чувал фразата на Чехов: Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно ще гръмне в четвърто. Идиомът "пушката на Чехов" може да се отнася и до онази ловна карабина, която ген. Киров бе купил с пари на разузнаването и подарил на Първанов. Този разход съдът дали призна?...
Димитър Попкутуев
Моля, подкрепете ни.