Четвъртък, 21 Септември 2017, 04:29
Frognews
22| 18687 |30.05.2017

Цачева да си ходи за гаврата с жертвите на „Наглите”!

.
Цецка Цачева, министър на правосъдието да подаде оставка. Заедно с това да поиска прокуратурата да разследва кой от министерството е одобрил решението на началника на Централния софийски затвор да поиска свобода за двама от групата за отвличания „Наглите”.
Става дума за Ивайло Евтимов - Йожи и Любомир Димитров – Гребеца. Гребеца е подсъдим и за две убийства.   

Оставки и разследване са задължителни, защото няма нито един сериозен аргумент да бъдат пуснати хора, извършили толкова тежки престъпления. За тези, които не са много в час, ще припомня, че четиримата осъдени (от общо 8 обвиняеми, които са пък част от 12-членна група...) са получили присъда за едно единствено отвличане, а не за 12-те, които са доказани. Такъв е законът. Скапаният закон, гласуван от парламент с 8% доверие.

 

Мислите ми в този текст не са подредени. Вълнувам се. Бесен съм. Иска ми се правосъдието да се раздава с оръжие и да е равно на причинените мъки, унижения, травми и щети на жертвите и техните близки. Колумбия бе дълго време шампион по отвличания – около 22 000 в света и около 3000 само там. От три години присъдите са прадимно доживотни и отвличанията са спаднали с над 200%. Данните са на ООН, а Цецка Цачева и нейните подопечни в Министерството на правосъдието да си татуират тези числа на челата.

Ако не го направят рискуваме утре да прочетем в медиите: Неизвестни отвлякоха Румен Данговски-младши.

Пет дни по-късно: Няма новини за отвлечения син на Цецка Цачева, министър на правосъдието.

След петнайсет дни: Прокуратурата и МВР все още нямат данни за отвлечения син на министър Цачева.

На 30-я ден: Бойко Борисов свика спешно съвещание на калинета за отвличанията в събота.

40 дни след похищението: Румен Данговски бе освободен. Откаран е в болница.

 

След това сценарият го знаем: процес, който се томи с години. Адвокати, които се опитват да докажат, че младият Данговски сам си е изпросил отвличането. Негодни доказателства на прокуратурата. В съдебна зала обвиняемите отправят заканителни жестове и реплики към свидетеля Данговски-младши, принуден да стои на метър-два от тях часове наред. Всичко това е само хипотеза. Но възможна хипотеза.

 

На 11 ноември 2016 г. Румен Данговски написа във Фейсбук: Майко!, обичам те.

 

Каквото й да говорят днес Цачева и всички, овъртолени в безобразието „свобода за двама от „Наглите” – ако ги сполети Злото, ще плащат колкото им поискат и ще се молят на Господ – не на службите, МВР и прокуратурата – да спаси детето им.

 

И това не е всичко. Цецка Цачева да непрегне въображението си и да си представи още, че всяка сутрин един от похитителите на любимия й син, да я причаква пред дома й или министерството, да й маха, подвиквайки: Кво праим, госпожо министър? На близки на жертви на „Наглите” това им се случва многократно, а полицията отказва да се заеме, защото имала по-важни неща за вършене. Да охранява персони като Мето Илиенски, вероятно.

 

Познавам повечето от семействата, които пострадаха от „Наглите”. Знам през какъв ад минаха. Някои са били заплашвани със смърт постоянно. Други не са имали достъп до тоалетна и вода. Знам също, че над „Наглите” беше опънат „политически чадър” на най-високо ниво. Свидетел-мишка се уплаши и не потвърди в съда, че някои от похитителите са имали оръжие и това обвинение отпадна. По груб и неоправдан начин хора в тоги не приеха разкритията на Гребеца, който назова истинския бос на групата – с високо положение в службите по онова време. Някои от жертвите бяха отлични ученици и студентиу завършили след това блестящо университети тук и в чужбина. Знам също кой задържаше и се опитваше да отклони разследването в друга посока. Някои от тези хора са още във властта, а други са партийни лидери.

За малките присъди „заслугата” е на лошия закон и корупцията.  Това го знаят всички, но си траят, защото така им отърва. Лошо правосъдие, липса на справедливост – големи подкупи.

Чувал съм неведнъж какво пожелават жертвите и близките им на магистрати и политици. Такива клетви настигат. Управниците да го знаят и да се оглеждат... И да звънят често-често на безценните отрочета, че и на родителите си. Защото скоро пак ще тръгне тоя бизнес, благодарение на тях.

 

По света нещата са по-ралични.  

 

Глава №3 от Всеобщата декларация за правата на човека, обявена от ООН на 10 декември 1948 г. гласи: „Всеки човек има право на живот, свобода и лична неприкосновеност”. Конвенцията за защита правата на човека от 1950 г. утвърждава този текст. На 19 декември 1966 г. в Ню Йорк е подписан Международен пакт за гражданските и политическите права, в който пише: „Всеки човек има право на свобода и лична неприкосновеност”.

 

В много страни наказанията наистина са тежки, но справедливи.

 

Франция. За отвличане се дават 20 години затвор. Присъдата е доживотна, ако животът на жертвата е заплашен, ако престъплението е извършено от група, ако е искан откуп и пр. Смекчаващи обстоятелства са единствено ако похитителите пуснат доброволно жертвата до 7-я ден и я върнат в средата, от която са я взели.

 

Швеция. Глава 4 от Наказателния кодекс: десет години за отвличане. Ако е искан откуп или престъплението е с цел търговия, упражнено е насилие и е застрашен живота на жертвата – доживотен затвор.

 

Китай. Законът тръгва от 20 години и се стига до смъртно наказание. Особено ако жертвите са малолетни. Предвидена е и конфискация на имуществото. Ако извършителите са в група – максималното наказание.

 

Германия. При доказано отвличане присъдата е минимум 10 години. Утежнения се предвиждат за: застрашено здраве на жертвата, насилие, искане на откуп, принуда да изпълнява всякакви заповеди. Тогава затворът става доживотен.

 

Подобни наказания предвиждат законодателствата на Гърция, Хърватия, Словения, Сърбия, Чехия, Италия, Великобритания, скандинавските страни, Индия, Япония, Канада и др.

 

Много международни наблюдатели отбелязват в свои анализи, че в България законодателството е твърде снизходително към извършителите на тежкото престъпление „отвличане”. Българският Наказателен кодекс предвижда до 6 години затвор за отвличане. Утежняващи обстоятелства са: 1/ ако похитителите са въоръжени; 2/ ако в деянието участват повече от едно лице; 3/ ако жертвите са под 16 години; 4/ ако похитените се дипломатически лица; 5/ ако жертвите са две или повече лица; 6/ ако извършителите са охранители или служители на застрахователни дружества, както и служители на МВР; 7/ ако отвлечените са прехвърлени в чужбина; 8/ ако извършителите са организирани в група. Тогава наказанието отива от 3 до 10 години. Ако пък жертвите са пострадали, наранени или към тях е проявена особена жестокост – присъдата може да достигне 15 години.

 

Подигравката с жертвите на отвличания и на други тежки престъпления е игра с огъня. Някои от тях загинаха, други починаха, свидетели са заплашвани, а разследващи служители изхвърлени от системата. Това издава антиобществен интерес и незачитане на човешките права от страна на елита. Като е лош закона - променете го.

 

Огнян Стефанов

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Главсекът на МВР ни доказа, че живеем в мафиотска държава 2| 5326 |20.09.2017 . Мокрите сънища на Борисов: Шенген и Еврозоната 3| 2510 |20.09.2017 . Борисов по бТВ или здравейте, имбецили. Записки на психиатъра 23| 24181 |18.09.2017 . Чайка и Цацаров - любов и още нещо 20| 22393 |16.09.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах