Циганизация или африканизация?

Тази тема е основополагаща за бъдещето на България. Не е само заради отминалото току-що световно първенство по футбол, нито заради припламналите искри в циганските гета през изминалата седмица и убитото момче в сталичния кв. „Овча купел”. Това вече не учудва никого. Българи и цигани се бият, мразят се, не искат да живеят заедно. Дали властта ще признава това или не – няма никакво значение. Всички в държавата знаят, че от двайсетина години кипят страсти и обиди, води се война.

Вече три години опитваме с европеизация, но не се получава. Затова естествено възниква въпроса африканизация или циганизация.

Ако се африканизираме, ще си останем бедни, но имаме големи шансове за бъдещето. Освен това след някой и друг век от обикновени африканци, можем да станем афроамериканци, което си е чиста далавера. И негрите някога минаха през памуковите плантации и камшика в Америка, но днес техен човек е президент. Освен това Южна Африка може да ни е пример за много неща, не само за стадионите, каквито няма да имаме и след 100 години.

Африканизирането има и друг плюс. Много бели държави ще почнат да гледат на нас като на колония. Вярно, че и сега ни ползват като такава, но никой не ни защитава, защото според ЕС сме равни. Което, заете сами, е един голям мит. По-добре да сме в списъка на гладните, жадните и болните и да ни пращат хуманитарни мисии с ориз, боб, захар, дрехи, минерална вода и лекарства. Особено лекарства, защото у нас те са все по-скъпи и все по-малко. Освен това си имаме наше момиче еврокомисар баш по тия въпроси - Кристалина Георгиева, което не е без значение, когато ни потопят дъждове като онези миналата седмица.

Станем ли африканци, богатите ще направят тук резервати като Нгурдото, Килиманджаро, Серенгети, Маняра, Нгоро-Нгоро и Рунгва. Ще си плащат да се разхождат из тях и да трепят по някое животно за кеф. Но пък няма да строят хотели, голф игрища и СПА центрове из тях и така ще съхраним за поколенията Странджа, Родопите, Рила, Камчия и каквото още е останало небетонирано. Ще има работа за всички: тия дето са учили повече, ще превеждат и сервират на богатите чужденци, а по-неуките, ще носят пушките и куфарите.

Африканизираме ли се, ще почнат големите звезди да правят концерти за нас. „Помощ за България”, например. Освен това Мадона и Анджелина Джоли ще осиновят нашенчета, които сега ядат всеки ден шамари и славянски гювеч в социалните домове на Родината.


Африканци като пернишки кукери...

Много е възможно също, ако се африканизираме истински, Русия да ни опрости плащанията за газ, както е правила неведнъж с дългове на Ангола, Конго и др. Може дори руснаците да ни ремонтират бойните самолети на братски цени. А като станем гъсти с африканците, ще можем да им продаваме колкото поискат Калашници и РПГ-та, както преди демокрацията.
И президентът Първанов пък ще изкяри, защото сафаритата ще му бъдат без пари. Кеф му слон, кеф му зебра, антилопа гну или лъв. По този начин и коварната история с архара ще заглъхне от самосебе си. Народните маси пък ще се веселят и всеки месец ще има кукерски тържества. Много африкански племена имат досущ същия обичай като в пернишко. Тогава няма да се сещат за безработица, данъци, акцизи, лихви по кредити и други капани на капитализма.

И нещо много важно като антикризисна мярка: ще станем пирати като сомалийците. Това е сериозен поминък, скъпи съотечественици. Представете си само край Созопол, малка наша пиратска флотилия, предвождана от министър Божидар Димитров (родом е оттам и като юноша е бил моряк). Внезапно атакува нищо неподозиращите турски гемии. Пата-кюта и наловените калкани стават наши. Ще прескачат и до Босфора, да атакуват нещо по-така. Чрез пиратство към благополучие! Българите сме родени за тази работа, защото сме мързеливи, а и гепенето ни е в кръвта. Тогава великите сили ще преговарят с нас, ще предлагат условия и помощи, а не като сега – само презрение и никаква актуализация на бюджета.

Ние обаче кой знае защо пак посягаме към късата клечка – циганизацията. Да знаете, вкараме ли се в този филм, и Дарвин с неговата еволюция не може да ни помогне. Хиляда години няма да ни стигнат да се изправим...

При циганизацията помощите отвън отиват в едни фондации, които вместо да ги разпределят, си ги делят. Откъде мислите са златните ланци и нахалството на разни представители на програми, сдружения, неправителствени организации, фондации, асоциации, социални центрове, институти, агенции? От лапането. Еврофондове спускат средства за интеграция и социализация, които обаче не отиват по гетата и махалите, а превръщат в пеликани стотина души. "И ромите имат сърца, и те обичат”, разправя оня ден някакъв такъв активист по телевизията. Все едно българите са без сърца. А другите етноси? Странно защо журналистите никога не прекъсват такива нахалници с подходящи въпроси, а ги гледат сякаш им белят ябълка...

Циганизацията ще ни довърши. Тя е ну,морна и измисля все нови и нови начини за експлоатация. Това лято например е модно да се обират чуждите круши и ябълки още зелени. Пропищяла е цяла Северна България, че и още. И къде отива този зеленаж, питате вие? За оцет, мили сънародници. Изкупуват го циганизирали се български търговци и производители. После ни го продават на цени като вносен и кръгът на преебаването се затваря. Полицията няма време да търчи да гони крадците или да варди овошките. Всеки сам се оправя.

Същото е и с жиците. Крадат ги на поразия, също и телефонните кабели и тези на кабеларките. Това налага да се сложат нови и понеже струват пари, ни ги калкулират в крайната цена. Затова плащаме скъпи телефони и кабелни услуги. Но си траем, щото не умеем да смятаме. Що в Швеция никой не посяга на кабелите? Щото..., ама тук не е така.

Има още нещо, което е редно да знаем, когато тръгнем да си отговаряме на въпроса за циганизацията и африканизацията. Щракнете с дистанционното от Планета и Пайнера на Дискавъри и ще видите, че в Африка повечето хора предпочитат да живеят в малки селца, на племена, край гори и реки. Слънцето е изгорило всичко, трева не е останала, а те, милите, копаят с едни големи мотики или пасат дръгливи крави. А у нас какво? Урбанизация. Първо всички селяни, а сега и всички роми бух – в големите градове. И не заради ВУЗ и банките, а да гепят нещо от къщите, да просят по кръстовищата и да ти гледат на ръка.

Не ви разтягам локуми в летните жеги. Боже, опази. Положението е драматично, да не кажа апокалиптично. Воплите на малкото останали хора по селата може и да не се чуват в София, но това не значи, че ги няма. Освен това може да ни обясняват политици, че ръкопашните схватки в гетата са на криминална основа, но ние знаем, че и етническата е на лице. Циганите имат превес в полуизоставените селища, в изтърбушените ТКЗС-та, в махалите, в полските райони. Там те са нагли и агресивни. Но в един момент нещата могат да се обърнат, защото всяко търпение си има край. Освен това образованият винаги е по-силен от необразования. Те не знаят това, но в един момент ще го разберат. Ето това трябва да стряска съня на управляващите и политиците - да не дойде този момент. Нещата са изпуснати отдавна и са такива неслучайно. Но трябва да си спасяваме държавицата, а и собствените кожи. Стари и млади хора паднаха жертва в тази братоубийствена война. Ще падат още. Всяко отлагане вече е фатално. Всяко затваряне на очи – предателство.

След като народът ни преживя колективизацията и национализацията, днес е заплашен от циганизацията. Пред нея африканизацията изглежда като спасителна жилетка. И не ме разбирайте криво, плашат ме не циганите, а циганизацията.

Севт ІІІ,
Тракийски цар

P.S. Нещата са докарана до под кривата круша, скъпи мои пра, пра, правнуци. Когато един цял народ се окаже там, спукана му е работата. Не давам съвети, но се сещам, че HBO засне филм, в който ролята на Орфей изпълняваше едно черничко момче. Африканец или афроамериканец – не знам, но едва ли е било случайно. Що да не извлечем поука.