Верен министър по сметка е нож в гърба. Време е за ремонт

А верен по сметка – е нож в гърба. Клетвите за вярност обикновено са фалшиви.  

Септември наближава. Очертава се да е бурен откъм протести. Тези, които не са намерили места за децата си в детските градини, ще се ядосат. Родителите с ученици, ще попаднат в ръждясалата хидравлика на образованието. Ще скочат. Недостигът на учители, ще е бензин в огъня.

С идването на есента, ще довтасат студените дъждове. Дупките и ямите ще зейнат в ремонтираните, колкото да се усвоят парите, пътища и магистрали. Министър Заю Баю Нанков, ще каканиже, че времето е виновно, но никой отдавна не му вярва. Защото всички виждат как през лятото кубинската маняна съпътстваше пътните ремонти. Дали АПИ и шефът й Глосов, ще са бушоните, зад които ще се сниши ловешкият Заю Баю? Министърът се е застраховал, но не в „Олимпик„, а със 130 милиона за ремонти на мостове. Който ги получи той ще го и пази, вярва Заю…  

Дебнат и други опасности за кабинета. Колкото и да се старае Явор Гърдев по телевизора, все повече хора вразумяват как пропагандната машина на лотариите изсмуква последните им левчета. И ги трупат на сметката - дали е прозрачна, - на мултимилионери. Печалбите се раздават по сложна и тайна процедура. И тази тайна е до време. Защото ако с търкане на талончета се решаваха проблемите – щяхме да сме като Швейцария. Ама не сме. Вече и Албания не сме. Заради „Олимп“ излетя Ралица Агайн, която отговаряла за (без)контрола. Заслужено. Но главният виновник е финансовият министър Владислав Горанов. Той обаче се прави на Кумчо Вълчо и се подрежда все до Борисов. Да бъде видян там и да се отбележи.Но залезът на х-л „Берлин“ ще му се отрази кофти. Колкото и в момента да се прави на разсеян за рекламната агресия на хазарта, ще му се наложи да прогледне. Кой ще изгори тогава, за да остане да свети Горанов – приятелят на Пеевски? Сладки са "бонусите" и луксозните имения, но ще дойде ред да подскача при всяко позвъняване - на вратата или по джиесема. Винаги идва.

За вътрешния министър Валентин Радев и повечето му заместници няма да хабим думи и място. Там нещата са ясни: ултра слабо политическо и професионално ръководство. Трагедия с елемнти на клоунада.

Военният министър, той и вице.-премиер - Красимир Каракачанов, с агентурно има Иван, сътвори неща, за които любимите му канове от историята ни, преди да му отрежат главата, щяха да му ударят сто тояги на голо. Ей така, за джумбуш на народа и по заслуги. Простотията и безпросветието се гонят именно с физически наказания. Според Дядо Славейков. Продължаващото бълнуване ва Красимир - Иван за наборна армия и производство на кораби и бронетранспортьори у нас са предостатъчен аргумент. И за психиатрите.

Следват Екатерина Захариева, Емил Караниколов (скрил се като мишка след фиаското му в опита да подари на Пеевски „Дунарит“ и бизнеса на частни дружества), Красен Кралев - художникът почти вълшебник,  Николина Ангелкова - с извинение, Порожанов - лъжливото овчарче...

Подобни хора сякаш с охота докараха институционална криза. Или по поръчка?

Само глупавият е безмерно упорит в своите амбиции. Монтен.

Безпомощни същества, усвоили мимикрията. Използвани за лобистки, партийни и дори мафиотски интереси. Усетили гърба на властта, те бързо показаха арогантност и алчност. От тях ГЕРБ инкасира удари и недоверие. А държавата и обществото страдат.

Какво сочат социологически проучвания? Наясно с тях. Борисов също. Някои агенции са като оркестъра на Брегович „За сватби и погребения“. Според плащача, зависимостите и ползите.

Так че ремонтът на кабинета е дори закъснял.

Вариант са и предсрочните избори. Но Борисов смята, че ще му се смеят, ако отново подаде оставка. Само че присъствието на некадърници и корумпета в правителството причинява сълзи, а не смях. Може ли да си позволи тези пробойни в момент на война с лагера на Пеевски? Такава се води, макар външно блатото да е спокойно.

Главният прокурор Сотир Цацаров губи битка след битка в съда, заради нелепите обвинения, повдигани от още по-нелепите прокурори, на които разчита. И при тях определяща е верността, но тя винаги избива в амбиции, завист и агресия. Чакат го лоши изненади. Преследваните от него инакомислещи стават все по-голяма сила. Това го изкарва от равновесие. По индекса за върховенство на закона сме на 59-то място заедно с Беларус. Пред нас са Босна и Херцеговина, Гана, Ямайка, Сенегал, Ботсвана… Обичайната заподозряна, че ни подлива вода, Румъния е на 32-о място. Русия и Турция са съответно на 89-то и 109-то място. "Отвратителните" американци са седемнадесети.

Ще гледаме през крив макарон Шенген и чакалнята на Еврозоната още дълго време. Последни сме по стандарт на живот, здравеопазване и условия за бизнес. Министрите от „квотата“ на Пеевски имат съществен принос да сме в това положение. Ако Борисов не предприеме нужното, това ще означава, че или се е примирил, или Шиши е спечелил. Смешно ли ще е?

Да не забравяме и цирковата трупа на „Обединените патриоти“. Сидеров тръгнал да става евродепутат. Сиреч да се скрие от последствията, които усеща, че се задават. Всъщност Кремъл ли ще представлява в Брюксел?

И една притча за финал.

Някога в древен Египет настъпил истински глад. Хора бягали от страната, други били готови да убиват за парче хляб.

Един ден известен мъдрец срещнал на улицата министър със свита и охрана. Той се смеел доволно и похапвал от подносите, които му подавали слугите.

-         Нима не виждаш каква мъка цари навсякъде? – попитал го мъдрецът.

-         Господарят на страната е щедър към мен. А и аз съм натрупал достатъчно богатства, мога да си позволя този разкош, - отвърнал бодро министърът.

Мъдрецът се обърнал и си тръгнал, решил, че е безполезно на такъв човек да се обяснява, че Господарят е един, и той решава за всеки. Негова е последната дума.

Освен това, появи се нов прякор за виден политик - Свинокио... Achtung!

Камелия Симеонова