Операциите изглежда са организирани така, че да останат под прага, който би могъл да предизвика задействането на член 5 от Северноатлантическия договор, предвиждащ колективна отбрана при нападение срещу държава членка.
Като пример за подобна схема се посочва инцидент в Естония. Тази седмица Латвия е задържала трима свои граждани по подозрение за участие в палеж срещу производител на дронове в съседната страна. На 15 август през нощта е била подпалена сграда, собственост на базираната в Талин компания Milrem Robotics, която доставя военна техника на Украйна. Тя е сред малкото чуждестранни производители, осигуряващи безпилотни наземни машини за украинската армия.
След пожара естонският премиер Кристен Михал заяви, че властите проверяват възможността инцидентът да е умишлен саботаж и дали зад него стои Русия.
Случаят в Естония идва на фона на още два сериозни инцидента в европейската оръжейна индустрия само през август. Единият е у нас, където на 10 август мощна експлозия разтърси завод на „ЕМКО“ – един от големите частни производители на оръжие. Компанията произвежда 155-милиметрови артилерийски боеприпаси за Украйна. Според информацията пожар, избухнал в камион в близост до склад, е довел до разрастване на огъня и последвала експлозия.
Три дни по-късно взрив е станал и във фабрика за боеприпаси на KNDS Ammo Italy в Колеферо, близо до Рим. И в България, и в Италия властите са предпазливи по отношение на версията за руска намеса и не я определят като доказана, пише изданието.
Западните разузнавателни служби обаче смятат, че сходството между инцидентите заслужава внимание. Според тях Москва обичайно действа по начин, който затруднява прякото доказване на руско участие, като оставя минимални или никакви следи, позволяващи атаките да бъдат категорично свързани с Кремъл.
