Опростачването като трайна тенденция. Вредите и ползите от Вежди

„Сашо Морфов аз го направих директор на театър. Ама си мисли, че е на баща му и иска да командва. Направих го. Жена му взимаше най-високия хонорар.

Карабашлиев ли беше това момче – предложих го на Кристалина в Брюксел да го награди, защото се беше върнал от Щатите.

Има 2-3 девойки, дето по- им се знаят имената. Такова ли, как й беше името?  Пеела навремето, искала да стане директор, Карталов станал. Другия пък, отиваме в Москва, превеждаме му книга“.

Подобни думи не могат да бъдат оставени без последствие.

Александър Морфов е режисьор и актьор. Поставени от него пиеси са рекордьори по гледаемост и дълъг живот на сцена. „Хъшове“, например. Помнят се постановките му „Дон Кихот“, „Сън в лятна нощ“, „Бурята“,, „На дъното“, „Вълшебна нощ“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Дон Жуан“, „Декамерон“. В чужбина се прочува със спектаклите „Сапунени ангели“, „Бурята“, „Дон Кихот“, „Люсиет готие“, „Посещението на старата дама“, „Примадона“ и още десетина впечатляващи сценични реализации.

Морфов няма нужда от моята защита, но защитавайки него, защитаваме цялата българска култура от безкултурието. А споменаването, че съпругата на Морфов – актрисата Рени Врангова, получавала големи хонорари, е „висш пилотаж“ в лицемерието, който подчертава мисловния недокомплект…

Захари Карабашлиев е автор на романа „18% сиво“, преведен на много езици, адаптиран към киното, спечелил редица награди. Негови са сборниците с разкази „Откат“ и „Симетрия“. През 2017 г. излиза романът „Хавра“, който се превръща в една от най-обсъжданите и търсени книги. През 2018 г. издава сборник с разкази и есета „Не толкова кратка история на самолета“. Следва повестта „Жажда“. Автор е на пиесите „Аутопсия“ и „Неделя вечер“. Книгите му носят много наши и международни награди.

Рашидов ли му е държал ръката или е бил музата на рамото му? Казал на Кристалина да му даде някаква награда. Хората като Рашидов така си представят нещата: Аз му дадох, уредих, назначих – да целува ръка.

Пошлите думи за "Има 2-3 девойки, дето по-им се знаят имената. Такова ли, как й беше името? Пеела навремето..." не заслужават внимание, ако човек държи на хигиената.

"Когато поднесоха основното ястие – телешки бут, мистър Хандикок грабна ножа и си отряза лъвски пай. Нахвърли му се лакомо и остави другите да се задоволят с останките от месото. Като привърши, отиде в избата и донесе бутилка вино. Отвори я и си напълни чашата. Ние станахме и отидохме в хола. Какво става с този човек, та се промени така?! – възкликна тревожно мис Ханкок. Държи се сякаш е загубил монетния двор…

Епизодът е от книгата „Питър Симпъл или приключенията на простака“ на Фредерик Мариет. Мръвката и парите – философията на високопоставения простак.

Рашидов е възмутен от съмнителните интелектуалци, които вместо да целуват ръце – неговите и на Борисов - за грижите към тях, искат оставки. Но пък е възхитен от своя благодетел и племенен вожд. „Сигурно има и лоши черти, но по отношение на това какво е казал някъде за някого, може и да е монтаж. Има грехове, но трябва да има и прошка. Разбира се, че с Караянчева се разбраха“, заяви Рашидов. Може да е монтаж, а? Не значат за него нищо потвържденията на две от най-добрите лаборатории в САЩ и Франция, че записът е автентичен. Жалък Рашидов – какви нелепици му се налага да говори, за да угоди. Но не казва нищо за двата милиона в чекмеджето на Борисов и златните кюлчета, равни на 40 000 средни пенсии. „Има грехове, но има и прошка“, - нарежда политикът-народопсихолог. Прошка за неясни милиони в нощното шкафче? Колко пъти е пълнено по този начин? Ако Рашидов имаше чувство за хумор, щяхме да приемем глупостите му за шеги, но той говори сериозно. Което илюстрира моралния разпад на това управление.  

Трябва обаче и да сме благодарни на Рашидов: отблъсква все повече хора от властовия модел. Раболепието му към господаря повдига духа на протестите и мотивира гражданите все повече да настояват за промяна. Вече всички са наясно, че простащината и безкултурието са токсични, колкото и догано-бойко-гешево-пеевската свинщина. Великият поет Фирдоуси учи, че който в живота се стреми да построи кочина, от чисто злато да я направи, тя си остава кочина. Чекмеджето с пачките и изявите на самия Рашидов са доказателство за това.

Огнян Стефанов