71|
28147
|30.11.2011
ГЛАСЪТ
ДС зачерква агента Божидар Димитров - разпространявал Солженицин
Плевнелиев остава пред казуса за добрите и лошите ченгета
Разправията за дипломатите – агенти на ДС, може да минира първите дни от мандата на новия президент. Преди година външният министър Николай Младенов оптимистично заяви, че до края на 2011-а ще има нов закон за дипломатическата служба, който ще реши проблема. Росен Плевнелиев още в нощта след изборите декларира, че в първия си работен ден на „Дондуков” 2 ще отзове посланиците, за които има сведения от комисията по досиетата. След решението на Конституционния съд обаче за този акт ще трябват други мотиви. Очевидно сагата с посланиците агенти ще има трети сезон през 2012 г.
Единствената жертва на чистката във Външно засега си остава бившият министър за българите в чужбина Божидар Димитров, който подаде оставката заради досието си. Преди година Бойко Борисов обеща да го принесе в жертва, ако президентът Първанов освободи нарочените посланици. Но до сделка не се стигна – жестът на премиера остана без ответ. Оказа се, че правителството може и без такъв министър. Човек остава с впечатлението, че досието беше само повод Борисов да се раздели с Димитров, на когото вече беше показал жълт картон.
Всъщност спорът трябва ли да се отървем от бившите ченгета и ако да – как, се води вече 22 години – от падането на Берлинската стена. Той ту става главна тема, както е сега, ту затихва, но така и не намери ясен отговор. Самият Бойко Борисов има няколко мнения по въпроса и според обстоятелствата изказва ту едно, ту друго. Доказателства – колкото искаш. Именно сегашното правителство изпрати за посланик в Лондон Любомир Кючуков, въпреки че решението на комисията по досиетата за него излезе още през февруари 2008 г. В началото на 2010 г. премиерът си назначи за личен съветник Кольо Парамов, но след няколко дни той подаде оставка заради връзките си с ДС.
Всъщност никой през тези 20 години не си е позволявал да оневини напълно Държавна сигурност за зловещата й роля през тоталитарния режим, но се правят опити свързаните с нея да се разделят на добри и лоши. За добри се провъзгласяват бившите служители на Първо и Второ главно управление (разузнаването и контраразузнаването), както и крадците на технологии от научно-техническата разведка. Те работели за Родината. Лоши са останалите или поне тези от Шесто – полицията на мисълта.
Защитниците на тая теза премълчават, че именно разузнаването и контраразузнаването са се занимавали с активни мероприятия в чужбина като отвличане (или примамване) на политически емигранти и връщането им в България, където са намерили гибелта си. Убийството на писателя дисидент Георги Марков и раняването на журналиста Владимир Костов с вероятност, граничеща със сигурност, също са работа на Първо главно.
Според Костов там е имало специален отдел за изпълнение на смъртни присъди зад граница Като столичен кмет Бойко Борисов въведе друга класификация. Поводът за нея бяха разкритията, че заместникът му Минко Герджиков е бил от Първо главно и дори е ходил на школа в КГБ. (Макар че от доносите на Герджиков, изтекли в медиите, стана ясно, че те са били насочени не срещу чуждите шпиони, а срещу съседите му.) Герджиков не само не беше освободен, а защитен от кмета. Борисов тогава по една от големите ефирни телевизии обясни, че добрите са били щатните служители на ДС, а лошите – агентите, явочниците и т.н. Сякаш те биха могли да се появят по своя инициатива…
Парадоксалното и в двете класификации е, че никой не иска да навлезе в подробности и да погледне кой какво е вършил в ДС. Нали в Светото писание е казано „по делата им ще ги познаете”? Всеки може да прочете документите на обявените с решение на комисията. Ако премиерът си беше направил труда да се запознае с досието на Божидар Димитров, щеше да види, че той е привлечен за агент на културно-историческото разузнаване. Препоръчан е от собствения си професор като „един от най-добрите студенти между последните 10-15 випуска” и е приел само от патриотизъм – с романтичната надежда да служи на родината. Това става през 1973 г. Още на следващата година го изключват от агентурния апарат, защото от командировка във Франция донесъл произведения на Солженицин и ги укрил у приятели. Възстановяват го през 1976 г., но след четири години отново го отписват: „Досега не са получени резултати независимо от това, че същият има възможности за работа” – пише в предложението за закриване на разработката му.
Добри ли са били агентите на културно-историческото разузнаване, или лоши? Работата им е била да събират, купуват или даже да крадат (или да купуват крадени) реликви, свързани с България. Именно те са донесли нелегално ръкописа на Паисиевата история от Зографския манастир през 80-те години на ХХ век. Поставям въпроса за размисъл, нарочно не му отговарям. Прочел съм много досиета на журналисти. Някои предизвикват погнуса с доносите си, други са използвали Държавна сигурност за разправа със свои конкуренти и врагове, трети просто не са имали куража да й откажат, но на никого с нищо не са навредили. Някои от тях впоследствие не само са били изключвани от агентурния апарат, но дори сами са ставали обект на наблюдение, понеже давали добри сведения за хора с „доказани антипартийни прояви”.
След като КС обяви лустрацията за антиконституционна, проблемът със сътрудниците на ДС вече не може да се реши с уволнение. Трябва да съдим не хората, а постъпките им. Новият президент да публикува досиетата на посланиците – и нека обществото само си направи изводи кой е служил на родината и кой – на собствената си кариера. А списъкът с дипломатите агенти е много полезно четиво за всеки, който се интересува от външната ни политика. Като го разучи, човек остава с впечатлението, че посолствата ни са последна спирка за някои приключили кариерата си партийци и магистрати. Други нашите представителства в чужбина май са дадени под аренда. Посланиците там са кадри все на една партия в продължение на няколко мандата. Любопитно е да се четат и бащините имена на дипломатите ни – отците им в повечето случаи са или видни „бивши” от Външно, или от МВР. Живковата аристокрация още представлява България по света.
Крум Благов
krumblagov.com
Единствената жертва на чистката във Външно засега си остава бившият министър за българите в чужбина Божидар Димитров, който подаде оставката заради досието си. Преди година Бойко Борисов обеща да го принесе в жертва, ако президентът Първанов освободи нарочените посланици. Но до сделка не се стигна – жестът на премиера остана без ответ. Оказа се, че правителството може и без такъв министър. Човек остава с впечатлението, че досието беше само повод Борисов да се раздели с Димитров, на когото вече беше показал жълт картон.
Всъщност спорът трябва ли да се отървем от бившите ченгета и ако да – как, се води вече 22 години – от падането на Берлинската стена. Той ту става главна тема, както е сега, ту затихва, но така и не намери ясен отговор. Самият Бойко Борисов има няколко мнения по въпроса и според обстоятелствата изказва ту едно, ту друго. Доказателства – колкото искаш. Именно сегашното правителство изпрати за посланик в Лондон Любомир Кючуков, въпреки че решението на комисията по досиетата за него излезе още през февруари 2008 г. В началото на 2010 г. премиерът си назначи за личен съветник Кольо Парамов, но след няколко дни той подаде оставка заради връзките си с ДС.
Всъщност никой през тези 20 години не си е позволявал да оневини напълно Държавна сигурност за зловещата й роля през тоталитарния режим, но се правят опити свързаните с нея да се разделят на добри и лоши. За добри се провъзгласяват бившите служители на Първо и Второ главно управление (разузнаването и контраразузнаването), както и крадците на технологии от научно-техническата разведка. Те работели за Родината. Лоши са останалите или поне тези от Шесто – полицията на мисълта.
Защитниците на тая теза премълчават, че именно разузнаването и контраразузнаването са се занимавали с активни мероприятия в чужбина като отвличане (или примамване) на политически емигранти и връщането им в България, където са намерили гибелта си. Убийството на писателя дисидент Георги Марков и раняването на журналиста Владимир Костов с вероятност, граничеща със сигурност, също са работа на Първо главно.
Според Костов там е имало специален отдел за изпълнение на смъртни присъди зад граница Като столичен кмет Бойко Борисов въведе друга класификация. Поводът за нея бяха разкритията, че заместникът му Минко Герджиков е бил от Първо главно и дори е ходил на школа в КГБ. (Макар че от доносите на Герджиков, изтекли в медиите, стана ясно, че те са били насочени не срещу чуждите шпиони, а срещу съседите му.) Герджиков не само не беше освободен, а защитен от кмета. Борисов тогава по една от големите ефирни телевизии обясни, че добрите са били щатните служители на ДС, а лошите – агентите, явочниците и т.н. Сякаш те биха могли да се появят по своя инициатива…
Парадоксалното и в двете класификации е, че никой не иска да навлезе в подробности и да погледне кой какво е вършил в ДС. Нали в Светото писание е казано „по делата им ще ги познаете”? Всеки може да прочете документите на обявените с решение на комисията. Ако премиерът си беше направил труда да се запознае с досието на Божидар Димитров, щеше да види, че той е привлечен за агент на културно-историческото разузнаване. Препоръчан е от собствения си професор като „един от най-добрите студенти между последните 10-15 випуска” и е приел само от патриотизъм – с романтичната надежда да служи на родината. Това става през 1973 г. Още на следващата година го изключват от агентурния апарат, защото от командировка във Франция донесъл произведения на Солженицин и ги укрил у приятели. Възстановяват го през 1976 г., но след четири години отново го отписват: „Досега не са получени резултати независимо от това, че същият има възможности за работа” – пише в предложението за закриване на разработката му.
Добри ли са били агентите на културно-историческото разузнаване, или лоши? Работата им е била да събират, купуват или даже да крадат (или да купуват крадени) реликви, свързани с България. Именно те са донесли нелегално ръкописа на Паисиевата история от Зографския манастир през 80-те години на ХХ век. Поставям въпроса за размисъл, нарочно не му отговарям. Прочел съм много досиета на журналисти. Някои предизвикват погнуса с доносите си, други са използвали Държавна сигурност за разправа със свои конкуренти и врагове, трети просто не са имали куража да й откажат, но на никого с нищо не са навредили. Някои от тях впоследствие не само са били изключвани от агентурния апарат, но дори сами са ставали обект на наблюдение, понеже давали добри сведения за хора с „доказани антипартийни прояви”.
След като КС обяви лустрацията за антиконституционна, проблемът със сътрудниците на ДС вече не може да се реши с уволнение. Трябва да съдим не хората, а постъпките им. Новият президент да публикува досиетата на посланиците – и нека обществото само си направи изводи кой е служил на родината и кой – на собствената си кариера. А списъкът с дипломатите агенти е много полезно четиво за всеки, който се интересува от външната ни политика. Като го разучи, човек остава с впечатлението, че посолствата ни са последна спирка за някои приключили кариерата си партийци и магистрати. Други нашите представителства в чужбина май са дадени под аренда. Посланиците там са кадри все на една партия в продължение на няколко мандата. Любопитно е да се четат и бащините имена на дипломатите ни – отците им в повечето случаи са или видни „бивши” от Външно, или от МВР. Живковата аристокрация още представлява България по света.
Крум Благов
krumblagov.com
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads