Загадката в Поморие и въпросите, на които никой не отговори

 Така твърдят разследващите. Те, впрочем не дадоха кой знае колко много информация, заключиха скоростно, че престъплението е битово, че убийцата си е признала всичко до шушка; стана ясно още, че тя остава в ареста, вкл. и по собствено желание а сега ще се установява вменяема ли е или обратното. Рутинна практика, впрочем, прилага се винаги в подобни случаи. И да е – след дъжда качулка! А после какво? Ами ще си получи присъдата и... пито-платено. Звучи отвратително, нали?

 

Отвратително е и самото деяние, защото посегателството върху живота, особено пък на дете, не се побира в рамките на онова, което разсъдъкът може лесно да смели, да проумее, да си обясни. Но докато медиите се надпреварваха кой пръв ще „изплюе” някоя още по-сензационна новина от Поморие, а после започнаха да нищят редно ли е журналистите да се навират навсякъде, в т.ч. във фейсбук-профилите на участниците в драмата или да снимат погребението на жертвата, да се питат къде минават червените демаркационни линии на допустимото и пр., редица важни въпроси така си и останаха недозададени, неотправени, неотговорени, неизяснени и тъй като у нас всяко чудо трае в най-добрия случай до три дни, има опасност набързо да заминат за небитието...

 

Ние обаче въпреки това ще зададем нашите въпроси. Не, че сме открили топлата вода или искаме да се правим на Шерлокхолмсовци. Защото ако бяхме, нямаше да опираме до нашенския аналог на Скотланд ярд, просто щяхме да си се справяме сами. Не, че и особено разчитаме някой да ни отговори. Защото пресцентровете на МВР в повечето случаи имат стандартен отговор: „Води се следствие, на този етап повече не можем да кажем.” Отговор, който препоръчваме да се запише на лента и да се пуска автоматично, за да се пестят време и средства. Може да се прибави и стандартното: „Вашето обаждане е важно за нас”...или нещо от сорта. Звучи любезно и почти обещаващо.

 

Затова ще питаме, а ако ни отговорят, ще благодарим и ще изпитаме удовлетворение, че журналистиката все още е камъче в обувката на обществото. А дано, ама...!

 

Ето ги и част от въпросите, които все още търсят адекватен отговор:

 

-         Сигурно ли е, че не е имало предварителна организация на престъплението?

-         Ако детето се е качило само у Атанаска Георгиева и е останало там цели два часа, за да си говорят, не са ли звънели са през това време родителите й, за да я търсят? Къде е бил телефонът й, защо Алекс не е отговорила, при положение, че според тиражираната информация на Атанаска съвсем изведнъж, само от една-едничка изтървана реплика, й причерняло и импулсивно се хвърлила да души и убива?

-         Експерти казват, че няма афект, който да накара някого да убие дете. Може ли само заради детски думи по адрес на други деца да се отключи толкова зловеща деструктивна сила? Търсят ли са и други мотиви или признанията на Атанаска застопоряват разследването само в битовата сфера – яд, завист и под.

-         Какво точно имаше предвид главният секретар на МВР Светлозар Лазаров с думите си в събота, изречени пред различни медии, че три дни преди убийството Атанаска Георгиева е извършвала нецезурни неща? Какви са тези неща? Имат ли те връзка с убийството? Ако нямат, защо се споменава за тях? Къде са извършвани? Разпитани ли са лицата, с които са вършени? (точно този списък от въпроси би могъл да бъде продължен многократно).

-         Разплетени ли са сложните роднински връзки – сестри, майка, зет?

-         Къде са били тези хора по времето, когато Атанаска е била с Алекс и след това?

-         Обадила ли се е Атанаска след убийството на някого? Виждала ли се е с някого или просто си ей така си е легнала да спи?

-         От чий телефон е дошло обаждането с ромски акцент за откуп? (такова явно е имало, след като полицията е предприела действия в циганската махала на Поморие)?

-         Установено ли е кои бизнес партньори биха „имали зъб” на Веселин Тодоров, при положение че многократно се напомниха стари негови обвързаности и конфликти?

 

Всички тези въпроси, а и редица други незададени, така и не получиха еднозначен отговор. Не можем да сме сигурни, че въобще някога ще го получат. Остава да гадаем, да строим силогизми, да тиражираме версии и догадки. Статистиката сочи, че близките на жертви от престъпления много често опират до услугите на врачки, баячки, гадатели, нумеролози, астролози, екстрасенси, защото не са доволни от работата на следствието. Може би често са несправедливи и търсят друго обяснение, тъй като не искат да приемат случилото се. Друг път обаче работата наистина изглежда недовършена, дори невършена даже и за простото око. Не казваме, че в Поморийския случай това е така, но много ни се иска фактологията да се проясни, съмненията да отпаднат и въпросите да получат ясни отговори. Не само, но преди всичко, защото жертвата е дете, а детският живот няма цена, която може да бъде платена!

 

Фрог Нюз