Закрийте длъжността главен секретар на МВР !

И от тази фигура няма никакъв смисъл. Аргументи има колкото искате. По време на управлението на НДСВ за главен секретар на МВР бе назначен Бойко Борисов. Ведомството бе още военизирано и Борисов получи чин полковник. Лично назначение на премиера Симеон Сакскобурготски. След което, „главен секретар на МВР”  се превърна в нещо като Господ в държавата, без да има нито такива правомощия от закона, Борисов се оплакваше от това две  години по медиите, нито такъв капацитет.

Изразът „Главният секретар на МВР ген.майор Бойко Борисов” беше нещо като „ваше величество” в държавата. И Борисов започна да се държи така. Той въведе двувластието в министерството, хвалеше, че с „Царя” си контактува лично през главата на вътрешния министър Георги Петканов. И двамата бяха в явен конфликт.

Генерал-майорът се оплакваше две години, че не получава „втора звезда” на пагона, въпреки огромните му усилия и успя да произведе всички областни полицейски директори в генерали. Че каква тогава деполитизирана фигура е бил Бойко Борисов, който бе кандидат за депутат от НДСВ на изборите през 2005 г.?

 

Примерът на Борисов се оказа заразен и за неговите наследници, всички до един политически назначения на уж висшата, непартийна, длъжност в МВР.

А фигурата на главсека се преекспонира. Вместо професионалист, който по закон координира работата на службите в министерството, получихме униформен политработник. Нещо като ЗКПЧ (Заместник-командир по политическата част в българската армия по време на комунистическия режим). Стигна се до абсурда пленумът на БСП да нарежда на вътрешния министър Румен Петков главният му секретар ген. Валентин Петров да подаде оставка по време на скандала в МВР. Каква деполитизация, какви пет лева?

 

За да се стигне до скандалите с Георги Костов. Костов бе хибридна кандидатура на ГЕРБ и ДПС, след трудната и мъчителна раздяла със Светлозар Лазаров и двамата верни хора на модела „КОЙ”. Малцина знаят, но Костов ходеше през главата на вътрешния министър Румяна Бъчварова всяка сряда да докладва на премиера Борисов в кабинета му. А Борисов се забавляваше на принципа: Разделяй и владей.  И така контролираше „ръчно” МВР. Какво работеше Георги Костов в частност и главният секретар на МВР изобщо? Координира работата на службите, ще кажете. Е какво координира? Как в Хитрино пожарникарите да гасят пожара ли ? Или криминалистите  как да разкриват престъпления? За тази работа има директори на главни дирекции- Пожарна и аварийна безопасност, ГДБОП, Гранична полиция и Национална полиция. И те си носят отговорност за работата. И докладват на министъра. Тук фигурата на главния секретар е напълно излишна и вече паразитна. Системата на силовото ведомство още работи по съветски образец и за всеки кламер се подписва министърът.

 

Предишното ръководство на МВР направи опит да отреже тази фигура от закона с идеите главните дирекции да се превърнат в агенции, второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Това бе блокирано яростно от всички политически сили във вътрешната комисия и пленарна зала. И отпадна от закона. Защото политиците, без разлика на цвят, много държат да контролират МВР. Което е департизирано, служителите нямат право да членуват в политически партии, но всъщност е силно политизирано. И това е най-големият му проблем. Защото в закона е заложено конкурсното начало, но спечелилите конкурсите се назначават от политическо лице-министърът на вътрешните работи. Е по-голяма политизация от това здраве му кажи.

 

Затова в МВР се напълни с „наши” хора, които се сменят с други „наши” хора, с оглед на политическата целесъобразност на момента. И затова главният секретар Георги Костов, уволнил повечето полицейски началници в страната, за да ги смени със свои хора от СДВР, сега се оплаква от политическо уволнение. Крадецът вика дръжте крадеца. Както сам прозря след президентските избори през ноември Бойко Борисов: И без петел ще се съмне! Така и без главен секретар-политическо лице и партиен надзорник, министерството ще продължи да съществува. Даже по-добре.

 

Стефан Ташев