А защо не и паметник на Вермахта, като част от историята ни? В Русия едва не продали мумията на Ленин. Захарова - на нарколог 

Такава е реалността, а сълзите за паметника на съветската армия, са чисто лицемерие.

До повторим фактите, които защитниците на ПСА гузно премълчават.

Проф. Искра Баева защитава от екрана тезата, че историята трябва да се запази такава, каквато се е случила, независимо от стореното по политически или други причини в миналото.

Тоест, червената армия може и да ни е окупирала, но такива са били обстоятелствата.

И понеже в споровете по темата за въпросния паметник винаги се замесва и намесва Русия, нека дадем пример с нея.

От 1990 година до днес в Русия са премахнати: разрушени, дадени за скрап или отнесени някъде за съхранение над 460 паметници на Ленин и около стотина на Сталин. Без никой да се позовава на историята, народната памет и пр.

Преди години лидерът на ЛДПР Владимир Жириновский предложи Русия да продаде тялото на Ленин, което лежи от десетилетия в мавзолея на Червения площад в Москва. Имало купувачи, колекционери готови да дадат сериозна сума за мумията на пролетарския вожд, който и до ден днешен е боготворен от част от руснаците. Немалко депутати подкрепили предложението.

Въпреки тези факти все още има българи, коиюто носят и целуват портрета на Сталин пред МОЧА на определени дати. Какво ни казва този „ритуал“? Да се върнем в онази епоха, защото някакви размътени мозъци не могат да да преценят реалния живот?

Путин казва за Сталин през 2017 г.: „Репресиите по времето на управлението на Сталин не са мит, а факт. Загинаха милиони съветски граждани и това трябва да се знае“.

По време на съвещание на научните работници в Русия отново Путин заявява: „Ленин се опитваше да наложи автономията като модел на управление. Всъщност заложи атомна бомба под сградата, която се нарича Русия, и тази бомба се взриви. И световната революция, замислена от него бе голяма глупост. Сега търпим последствията“.

Къде останаха пламенните слова за божеството Владимир Улянов? И защо Русия не брани вожда на пролетариата в името на някаква историческа памет?

По логиката на Баева, Нинова и компания някой може да поиска да издигнем паметник и на Вермахта, защото сме били в един момен съюзници с Германия на Хитлер. През Първата световна война също сме  били с Германия. И това е история. Германски военни са били разквартирувани в много български домове, както по-късно се е случило и със съветски военни. Що да нямаме монумент на „синеоките рицари“, както са ги наричали българите преди да се затичат с цветя да посрещат съветските танкове… Звучи абсурдно, но историческите факти са такива. Ще кажат някои, че Съвета на Европа е наложил забрана на нацистки и фашистки символи и лозунги в целия ЕС. Но такава забрана има и за комунистическите символи, у нас това е текст в конкретен закон. Не казвам да увековечаваме прогерманското ни минало, но реално е съществувало и нашите дядовци и баби са живяла в него и спомените са още живи.

Но да се върнем към ПСА/МОЧА и историята на неговото създаване.

На 4 октомври 1949 г. министър-председателят Васил Коларов, комунистически деец, бивш генерален секретар на Коминтерна и приятел на Сталин предлага, на правителството да приема решение за изработване на паметник на Съветската армия в София. Той не крие, че идеята за монумента е на „съветското ръководство“, което иска в България да се издигне символ на мощта на Съветския съюз. За сравнение: същият проект е предложен и на Югославия, но Белград категорично отказва да се съобрази с Москва.

Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г. Паметникът е открит през 1954 г., когато вече министър-председател и пръв партиен ръководител е Вълко Червенков. Самият Червенков е бил член на специалната наказателна група на БКП по извършване на терористични актове. Вербуван е от съветските тайни служби с агентурно име „Спартак“. Той обвинява първо Георги Димитров, а след това и Коларов в недалновидна политика и извършване на репресии. По заръка на Кремъл обаче самият той участва в елиминирането на комунистическия деец Трайчо Костов и организира лов на вещици в БКП, като от партията са изхвърлени над 100 000 членове!

На априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Тодор Живков нарича управлението на Червенков вредно и опасно за България. Обвинява го в сталинизъм и репресии.

Никой не е питал българските граждани дали са благодарни и за какво на Червената армия? За това, че е окупирала България?

Това в БСП и другите леви формации, които се гордеят, че са наследници на БКП, не го ли знаят? Откъде накъде приемат, че решенията на Коларов и Червенков, диктувани от Сталин и кликата му в Кремъл са правилни? Нали въпросните дейци са свалени и критикувани за тежките вреди, които са нанесли на страната ни? Истината е, че точно те са опитали да пренапишат историята с издигането на монумента. Освен това, твърденията, че паметникът е в чест на загиналите съветски войни е лъжа! Загинали на територията на България няма.

Така постъпиха в Русия с паметниците на великия вожд Ленин...

Коларов, според редица документи от руските архиви, е изпълнявал безропотно заповедите на Сталин за чистки в редиците на Коминтерна. В тези репресии загиват или са изпратени в лагери хиляди дейци на комунистическите партии на Франция, Полша, Чехословакия, Югославия, Италия, Австрия, Финландия, Япония, Швейцария и пр. Коларов не е защитил дори български комунисти, обвинени по доноси в предателство и служба на чужди разузнавания, макар да е знаел, че са невинни. Георги Димитров е този, който се е опитвал да спаси някои от тях и в някои случаи е успял. Но не и Коларов.

Червенков пък е агент на съветските служби и е действал като такъв дори, когато вече е бил български премиер! 

Да се изтъкват днес техните решения като исторически правилни, е абсурд.

Да не забравяме също, че Георги Димитров пише в писмо молба до Сталин и Молотов (външен министър) две седмици след 9-ти септември 1944 г.: „… някои военнослужещи (червеноармейци – б. м. – Г. Д.) в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже“. Описани са много неприятни неща, за които ревящите за съветския паметник кой знае защо мълчат.

Освен това въпросната окупация струва на българите 133 млрд лева или над 300 млн долара за издръжката на съветските части на наша територия.

В БСП и другите скърбящи за паметника не казват нищо и за факта, че самите те са махнали всички бюстове и паметници на Червенков, Сталин и Коларов, а на градовете Коларовград (1950-1965 г.) и Сталин (до 1956 г.) са върнати имената Шумен и Варна… Излиза, че самите български комунисти са подменили историята…

Крокодилските сълзи за паметника (в изграждането му наистина са участвали изтъкнати български архитекти, скулптори и художници) са нищо друго освен прокремълска пропаганда. Той не е символ на онази Русия, която вдъхва уважение и респект с постиженията си в полето на културата и науката през годините. Но не и да напомня с присъствието си за репресивните режими на КПСС, виновни за изтреблението на милиони съветски граждани.

Включително и за войната, която води Москва днес срещу независима Украйна.

В Плевен например свалиха паметника на съветската армия и на негово място бе издигнат монумент на ген. Владимир Вазов и героите от 9-а Плевенска дивизия, прославила се в цял свят при боевете край Дойран. В тази епопея на българската слава са записали имената си поетите Димчо Дебелянов и Гео Милев. Както и хиляди други достойни българи. Плевенчани го направиха и историята си дойде на мястото. Така се прави.

Колкото до заплахите на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, че "България ще си плати за паметника", нека се обърне към нарколог, жената. В Русия имат дълга практика в тази област.

Огнян Стефанов