Четвъртък, 21 Септември 2017, 19:03
Frognews
21| 16074 |24.08.2017

Защо президентът бяга от болните български теми

.
Румен Радев Източник: БГНЕС
Ще бъда президент, който безкомпромисно ще отстоява правата, интересите и достойнството на своя народ. Това каза уверено Румен Радев в стъпителната си реч през януари т. г. Истината е, че милиони българи се вързаха на обещанията му.
Бързо спечели доверието им, защото тогава все още по нищо не личеше, че политико-мафиотският модел КОЙ диша във врата му. Седем месеца по-късно всичко изглежда съвсем различно.

Въпреки претенциите за  ораторски умения, през последните дни  Румен Радев учудващо „онемя” по  най-злободневните теми на страната. Остана безмълвен към бруталните  атаките срещу ВПК и сезирането на американския сенат по закона „Магнитски” за фалита на КТБ и последващото й ограбване. Вече седмица се прави на разсеян и не коментира информацията на американския посланик Ерик Рубин, че проблемът КТБ и данните за корупция по най-високите етажи на властта са на бюрото на US президента Доналд Тръмп. Не коментира и последните изследвания на Евростат, че България харчи най-много за сигурност и ред, а секторът е в окаяно състояние.

 

Радев не обелва дума и за борбата с корупцията, която съществува единствено в публични изавления на неколцина политици. А той твърдеше, че това ще му е приоритет. Вятър и мъгла.

 

Затова съвсем основателни изглеждат страховете на хората, че с бездействието по тези казуси,  държавният глава, умишлено или не,  налива вода в мелницата на мафията.

 

Защото тя разбра, че той не я застрашава с нищо. 

 

Лошо впечатление направи и нескопосаният му опит да се изкара борец за истината по казуса КТБ.  Думите му, че е осветлил аферата КТБ, като е разсекеретил стенограмите от заседанията за банката, обаче се приеха като жива подигравка към народа, чиито спомени за истината все още не са повехнали. А тя  е, че Румен Радев няколко пъти категорично отказа да отвори стегограмите, за да се разбере какви планове са имали водещите политици за банката. В крайна сметка го направи, след като съдът го принуди.

 

В стъпителната си реч държавният глава бе обещал: Ще бъда президент, който безкомпромисно ще отстоява правата, интересите и достойнството на своя народ. Ще бъде, но очевидно някой друг път, не в този мандат...

 

От позицията на времето се разбра, че Румен Радев не държи много на думата си. В предизборната си кампания успешно ни  пробута куп обещания в подкрепа на румънския модел в съдебната система. След това многозначително млъкна. На хартия остана констатацията му, че „съдебната реформа е най-важна за България“. Към  графа „неизпълнено” влязоха и репликите, че ще  „продължа упорито да работя върху успешното реализиране на съдебната реформа, защото нацията я иска, следователно ние ще я довършим“.

 

В противоборството между  Лозан Панов, шеф на ВКС и Сотир Цацаров - главен прокурор, президентът открито зае позицията на втория, сочен за център-нападател на  отбора на КОЙ. Нарушавайки монотонния и доброжелателен тон на говорене, Радев влезе в този конфликт с „бутонките” напред, атакувайки открито Лозан Панов.  По повод искането му за изваждане на прокуратурата от съдебната враст, той избълва: „Надявам се г-н Панов да е чел Конституцията, където пише, че Велико Народно събрание се свиква когато има готов проект за промяна на Конституцията или за изцяло нова. Панов не ми представи такъв проект, а нахвърля мъгляви идеи. Има политически елемент в тези искания. Ако някой иска да се занимава с политика, пътят е друг”. Излиза, че Лозан Панов не познава Конституцията и се налага Радев да му я припомня. Това дори не се нуждае от коментар. Дори и да си мисли нещо подобно президентът, трябва да търси диалог и чрез него да сближава позиции, а не да търси изява пред микрофоните. Така не се прави. Освен това отстрани излежда, че Панов единствен разсъждава в посока на обществения интерес, а не на отделни магистрати, пък били те и от висшия ешалон.

 

С лека ръка Румен Радев сложи парафа си върху Закона за съдебната власт, въпреки аргументите „против” на десетки доказали се магистрати срещу неговото безумие и опасенията им, че законът ще направи моделът КОЙ още по-могъщ. 

 

Малко известно е, че президентът Румен Радев засекрети срещите си с представителите на т. нар. Библиотекарски институт от политико-олигархичния модел КОЙ. Те спрели да ходят в сградата на „Дондуков” 2, за да секнат съмненията за лобизъм,  влияние и зависимости на държавния глава от тази група. Разкритие за това направиха пред Фрог нюз източници от президентството. Сгледите вече се планирали на закътани места. Твърди се, че Радев взел предпазни мерки, след като връзката му с „библиотекарите” взе да става очебийна и смущаваща. Тя минава през Евгени Манев- шеф на катедра „Национална сигурност” към въпросния ВУЗ. За никого вече не е тайна, че двамата са особено близки. По време на предизборната кампания, Манев беше част от личния му щаб. Съдбата ги среща за първи път в авиобаза „Равнец”. Когато по-късно Радев учи Военната академия Манев е зам.-ректор.

 

„Библиотекарите” започнаха да опаковат Румен Радев, както Кристо Райхстага,  в момента, в който пое поста. Именно от тях дойде кандидатурата на Пламен Узунов за шеф на МВР в служебното правителство на Огнян Герджиков. За неговата успеваемост говори фактът, че за отрицателно време  се сдоби с прозвището министър Мрън-мрън и Листовката.  Твърди се, че Узунов бил препоръчан от бившия вътрешен министър Цветлин Йовчев, който също  е част от въпросната катедра „Сигурност”.  Посочените хора се намират и в други  зависимости. Манев е рецензент на дисертацията на Йовчев, озаглавена „Система-оценка” в Библиотекарския. Пламен Узунов пък е докторант пак там.

 

След като ангажиментите на Узунов приключиха в МВР, Румен Радев го взе под крилото си като съветник. Не даде и косъм да падне от главата му, въпреки огромния скандал, свързан с появата на снимка, от която се видя, че Пламен Узунов се е забавлявал, правейки се на Хитлер.

 

По време на оскъдните  публични изяви по линия на  националната сигурност, президентът изненадващо заговари с езика на Цветлин Йовчев. Агенти от ДАНС, отлично запознати с писанията на  Йовчев, не изключиха възможността той да подготвя словата на президента по тази чувствителна тема.  Президентът не посмя да бутне с пръст шефа на НСО Ангел Антонов, сочен за голям фен и приятел на депутата от ДПС Делян Пеевски и модела КОЙ.  Видя се, че и той му върна жеста, като курдиса огромна охрана до съпругата му.

 

С действията си Радев твърде за кратко разочарова много хора, повярвали, че в българската политика може да се появат смели хора с чисти помисли.  Опитите  да жонглира между капаните, които заложи пред него задкулисието, му носят само негативи.  Ако не смени тактиката си, рано или късно сам ще се набута в тях.      

 

Катя Илиева

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Главсекът на МВР ни доказа, че живеем в мафиотска държава 4| 8207 |20.09.2017 . Мокрите сънища на Борисов: Шенген и Еврозоната 4| 3213 |20.09.2017 . Борисов по бТВ или здравейте, имбецили. Записки на психиатъра 23| 24842 |18.09.2017 . Чайка и Цацаров - любов и още нещо 20| 22653 |16.09.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах